Независимо за какво говорим. Кино. Музика. Литература.

Рано или късно, ако вършиш едно и също нещо с години, просто кранчето секва. Не винаги. Но в повечето случаи. Въпросът най-често е кога ще се случи това. И бих се запитал – какво може да се прави в такива случаи?

Замислих се по тази тема, след като в последно време видях доста безидейни неща. Първо мернах преди време Карбовски по телевизията. Който явно толкова е изсъхнал откъм идеи, че беше подхванал темата за ММА (или смесени бойни изкуства). Понеже малко хора са запознати с битките в клетка и си мислят, че там едва ли не хората се бият до смърт и че няма никакви правила, Карбовски се опитваше със супер тъпите въпроси да намери под вола теле.

Не успя. Тъй като половината хора му отговаряха достатъчно интелигентно (за разлика от типичния контингент отрепки в същото предване), че да убият целия интерес към епизода. Получи се наистина зле.

Други известни хумористични личности от миналото също се отличават с тотална безидейност. Опитват се да поддържат разни страници във Facebook... но идеите им отдавна са секнали. А хуморът е едно от най-трудните – почти невъзможни – неща за поддържане дълго време.

После пък гледах последния Батман, в който много добър режисьор като Нолан и супер актьор като Бейл просто бяха дошли за парите. Тотално претупана лента, снимана без хъс, без желание. Просто ей така, за финикийските знаци. Колкото да бъде приключена трилогията и може би Нолан да се заеме с неща, които са му присърце. Ако изобщо са му останали достатъчно идеи за подобни проекти.

После пък си пуснах някои любими сериали. И пак така – след 3-4 сезона, идеите на сценаристите секват и се започва едно сучене, едни евтини драми... колкото да се запълни екранно време.

Какво трябва да се прави в такъв случай? Доста труден въпрос.

Всъщност, за мен има само 1 отговор. Да се даде почивка на екипа. Да се поосвежи малко. Година-две. Да излезе от рутината, да се занимава с някои свои проекти. И след това да се върне към основното. Независимо дали говорим за филм, за сериал... или за музикален албум. Ето, мога да дам за пример Queen, които през 80-те се разделят за известно време – не като резултат от хипер скандал, ами за да може всеки от култовата рок група сам да се занимае с нещо. И следващите им албуми стават доста, доста добри!

Поне за друг начин да се излезе от рутината аз не се сещам. А подобно на физическото натоварване, когато нямаш идеи и продължиш да дълбаеш, то нещата стават още по-зле. Докато накрая човек се чувства изстискан. А това случи ли се, не се знае дали кранчето ще потече изобщо... някога.

За съжаление, в днешно време това е сериозна рядкост. Човек да почива достатъчно дълго и след това, когато получи вдъхновението, че да създаде нещо ново.

Примерно при сериалите си има точен график – 1 година, 1 сезон. Който почти винаги излиза в точно определен момент. И това е. Готов или не, екипът сценаристи трябва да е зареден с идеи за нов сезон. То и заради това доста сериали се закучват около 3-ти, 4-ти сезон... просто първоначалната креативност се изчерпва и започват да се редят клише след клише.

Същото и във филмите. Човек би си рекъл, че при тях е възможно да се изчака достатъчно, за да е готов режисьора за новото предизвикателство... но уви. The Dark Knight Rises наистина излиза 4 години след втората част в трилогията, но какво от това? Видно е, че е сниман набързо, че идеи откъм режисура и сценарий няма. Сюжет на долнопробен екшън, никакво себераздаване от актьори като Бейл, Фриймън, Кейн. „Ние сме тук само за парите”, сякаш казват всички. А парите са това, което е тласнало продуцентите да накарат Нолан да пусне филма по-рано от нужното. В момент, в който той няма никакви кративни идеи за това как да развие персонажите, как да разгърне сюжетът. И темпото е едно такова криво, непремерено, и персонажите са едни такива слаби... и развръзката е една такава претупана.

За съжаление, всички знаем, че изчерпването няма как да бъде спряно. Просто защото всичко в днешно време става по график. Никой няма да ти чака даден режисьор, дори и супер успешен, да му дойде идея за даден филм. Има си договор – „имаш 5 години, искаме 3 филма от тебе”. Какво ще прави оттам нататък – негов си проблем. Същото и при музикантите – лейбълът им казва – „3 години за албум – живи, умрели”. Или пък писачите. „1 хубава авторска статия седмично – финито”. Да... само дето може да ти дойде идея за 3 статии в една седмица, но може и месец да си сух като фригидна жена.

Но това няма значение.

И в крайна сметка, много от нещата се изчерпват рано или късно. То и заради това ми се струва, че много от изкуството в момента е доста... безжизнено. Просто защото крайният комерсиализъм е заел връхна точка и всичко се прави на килограм, колкото да вземеш парите. А ако няма вдъхновение и на всичкото отгоре те притиска и краен срок... нещата стават още по-лоши като краен резултат.

Разбира се, би било добре хората с пари всъщност да обичат изкуството. Да са склонни на риск. Да дадат 1 година почивка на сериал. Да дадат 5 години на музикант, вместо 2 или 3 за нов албум. Да наемат повече автори (с повече идеи) за някоя важна седмична рубрика. И в крайна сметка когато стане време за нещо, те да кажат – „Да, чакането си струваше”.

Но повечето хора с пари знаят много добре, че The Dark Knight Rises, поредният Twilight кенеф и т.н. ще регистрират добри приходи. Каквото ще да става. Същото като да хвърлиш помия на прасе. Хубавата помия е по-вкусна от помиярската помия, но все пак то ще я изгълта.