Именно заради това се използва Kickstarter. Чийто модел е простичък: даден човек или организация създава страница в портала с определен краен срок и минимална сума, която очаква да събере. Потребителите на Kickstarter разглеждат проекта и преценяват дали да вложат пари в него или напротив.
Ако с настъпването на крайния срок не е събрана минималната сума, то кинтите се връщат обратно на хората. В случай, че нещата завършат успешно, то авторът на даден проект получава всички пари и се захваща за работа.
Звучи като нещо яко, нали? Със сигурност. От много време геймърите искат едно нещо – да имат поне някакъв контрол върху това какви проекти се появяват на пазара. А не някой дебелак в костюм из офисите на EA или Activision да гледа кухи таблици и статистики и на тази база да дава зелена или червена светлина за дадени проекти.
Така хич не е случайно, че за по-малко от година се появиха куп успешни кампании в Kickstarter. Те включват:
-Double Fine и куеста им Broken Age – събрани 3.3 милиона долара;
-Obsidian и Project Eternity – малко под 4 милиона долара;
-inXile и Torment: Tides of Numenera – 4.2 милиона долара;
-отново inXile и Wasteland 2 – около 3 милиона долара;
-пресният Shroud of the Avatar на Ричард Гариът и студиото Portalarium – малко под 2 милиона долара;
-Carmageddon: Reincarnation на Stainless – 625 000 долара;
-конзолата Ouya – 8.6 милиона долара;
Това е една част от списъка. Сигурен съм, че изпускам нещо. Но схващате идеята – Kickstarter става популярен и най-вече – успешен метод за събиране на средства. Оттук идва основният ми въпрос... това ли е бъдещето на гейм индустрията?
Ние, геймърите – аз, Гошо, Пешо, Джон и Хасан – да спонсорираме даден проект? Да кажем – „Това ми харесва, ето 10, 20, 50 лева“? Или пък да го отминем, без да хвърлим и стотинка?
На мен това ми харесва като идея. И то адски много. Звучи си направо като мечта. Очевидно и за други хора положението е същото, щом успешните кампании в Kickstarter се множат с подобна скорост. Кой ли знае, може би в близко бъдеще там ще има и проект за игра, достигнал 10 милиона долара? Което си е един страхотен бюджет за независима игра!
Да, това си е така. Но много често ако нещо е прекалено хубаво, за да е истина... то вероятно има нещо гнило. В случая като подобно нещо мога да посоча самите гейм компании, които набират средства чрез Kickstarter.
Защо ли? Повечето от тях се състоят от ветерани в гейм индустрията. Такива, чиито силни игри са излезли в продажба преди 8, 10, дори и повече години!
Да, повечето все още пускат разни продукти на пазара. Примерно Obsidian. Които имат тук-таме успешни неща, но и сериозни провали. Които ни карат да се съмняваме – „Могат ли го още тези хора“?
Да създадат нещо ново, нещо размазващо? Ще бъде ли Project Eternity поне близо до нивото на Baldrur’s Gate (ясно е, че не можем да очакваме нещо по-добро от тази класика!)? Ще оставя ли Wasteland 2 подобни чувства от тези, които навяваше Fallout? Ще бъде ли Torment: Tides of Numenera достойно продължение? Може ли Ричард Гариът все още да прави силни игри, ще бъде ли една от тях Shroud of the Avatar?
Естествено, няма как да очакваме всичко това да е успешно. Това е невъзможно. Но ще бъдат ли поне половината от тези проекти прилични? Поне два от тях? Поне един?
Ето това е сериозният въпрос към момента. Да, идеята на Kickstater е прекрасна, страхотна. Но 2-3 провалени проекта със сигурност ще накарат хората да се замислят. Много сериозно.
Тъй като в момента повечето игри, за които се дадоха пари са повече онова, които искаме да чуем. И е напълно възможно поне една част от тези разработчици чисто и просто да използват умилителните спомени, които имаме за Baldur’s Gate, Fallout, Carmageddon и др., за да вземат няколко милиона долара. А накрая да произведат нещо слабо.
Освен всичко друго, самият сайт Kickstarter не дава и грам гаранции относно проектите, които са описани в него. Уеб страницата си взима 5% от общата събрана сума, връчва парите на онзи, който ги събира и това е. Рискът е изцяло за геймърите.
Тъй че ако нещо не е такова, каквото твърдят обещанията... то изгорелите могат да се оплачат единствено на арменския поп. И тук далеч не намеквам, че ще има елемент на умишлена измама – струва ми се по-вероятно повечето Kickstarter провали да бъдат причинени просто от факта, че разработчиците на игрите вече са изгубили вдъхновението си.
Така в момента сайтът за набиране на средства се намира на границата. Между нещо, чиито услуги е възможно да използва и някоя водеща компания в гейм индустрията! Или един балон. Който се надува, надува... от обещанията на разработчици какво ще видим. Пукайки се накрая, оставяйки всички с празни ръце.
Или с някоя супер посредствена, скалъпена набързо игра.
Аз се надявам на първия сценарий за Kickstarter, спор няма. Но е напълно възможно да си има чиста бизнес логика за това защо не само големите разпространители, но и частните инвеститори не се съгласяват на някои проекти. Може би просто... те не стават.
Е, ще видим. Близките месеци ще ни покажат какво ще се случи. Дали ще имаме революция или пък един спукан балон, който ще се забрави скоро. До юни тази година, на пазара трябва да се появи Broken Age на Double Fine. До края на 2013-та вероятно ще видим Carmageddon: Reincarnation и Wasteland 2. Тези три игри се явяват посланиците на Kickstarter… искат или не. Ако се провалят с гръм и трясък, то можем да очакваме и отлив на средства в сайта.
Като цяло, интересна 2013 година се очертава. Есента ни очакват куп AAA игри, развитието на Kickstarter ще е нещо интересно за наблюдаване. Плюс новото конзолно поколение, което трябва да е на пазара до края на годината. Ще има какво да четем, определено!