Отговорът е... не! Поне според мен. Не, годините сами по себе си не дават мъдрост. Това е просто мит, с който много възрастни хора да се смятат за нещо повече от по-младите... нещо, което е безпочвено.

Причините за това са немалко. Първата е най-простата възможна - някои хора просто са видели повече от други хора! Представете си примерно един тийнейджър, който до навършването си на 20 години е ебал немалко жени, напивал се е на говедо куп пъти, живял е кажи-речи наулицата, направил е 3-4 години трудов стаж... и сравнете този примерен субект с някого, който е расъл в саксия, имал е сравнително ограничени социални контакти и е започнал да работи на 23-4 години... кой от двамата има повече житейски опит?

Същото важи и за хора на по над 30 години, които цял живот не са работили, цял живот им се е спускало всичко със златна сламка. Може ли този човек да дойде и да ти каже - "аз съм с 6 години по-стар от тебе и поради тази причина съм видял ТОЛКОВА много"?

Не, не може.

Но освен всичко друго, не само опитът дава мъдрост. Да, това е ключовото нещо - не може един човек да е "мъдър", без да е изпитал нещо на задника си. Именно заради това - поне в моето съзнание - думата мъдрец се свързва със стар, побелял човек... видял много неща.

Но ако нямаш чистият интелектуален капацитет да се поучиш от грешките си, то никога не можеш да бъдеш "мъдър". И не говоря за интелект в смисъла на това да си някакъв гений, да си велик математик или литератор. Говоря за базова, животинска интелигентност. За умението да се поучиш от грешките си и да си извлечеш най-важните изводи от осиранията, които си направил и да не ги допускаш занапред.

Много хора не могат да направят това. Правят една и съща грешка 2, 3, 4, 5, 6, 7 пъти и винаги намират начин да се оправдаят, да обвинят трети или пети страничен фактор за нея. И именно подобно поведение пречи на човек да помъдрее.

А какво се крие най-често в основата на това да обвиняваш другите за грешките си? Крие се самовлюбеност и липса на самокритичност, които ти пречат да се видиш отстрани какъв лайнар си всъщност (а почти всеки жив човек е лайнар в една или друга степен). Качества, които може да са добри в много сфери в живота... но никога няма да те направят "мъдър". Един самовлюбен човек, който смята, че личното му мнение е вселенска истина... може и да стане мултимилиардер по този начин. Може да стане шеф. Може да стане професор. Може да открие лек за рака. Но няма да е "мъдър".

Да, "трупането на мъдрост" е нещо, което си зависи от съответния субект. На някои хора им стига да направят 1 грешка, за да си извадят извода от нея (поне според мен, не можеш да трупаш мъдрост, без да пробваш нещо съотвено грешиш; напълно вярвам в "Не питай старило, питай патило"). Някои хора правят една грешка 10 пъти и пак продължават да я правят. Същото като спорта ако щеш - на един човек ще му покажеш движение от бокса и той/тя ще го пресъздаде за секунда, на други хора (като мен) им трябват 100 опита, за да го направят на посредствено ниво.

Така че не е хубаво хората да се самозалъгват, че годините им дават нещо. Аз не се самозалъгвам. Пределно ясно ми е, че утре мога да видя някой човек на 17 години, който е видял повече и е натрупал повече мъдрост от мен до днес. Напълно ясно ми е, че има хора на по 35 години, които се държат като същински деца. И виждам такива често. Баш като деца - смешно е. Просто понякога човек трябва да приеме, че не целият свят се върти около него... да, това е вредно за едни неща, но полезно за други... зависи кой какво търси.