Което ме накара да се замисля за следното – може ли критиката да бъде възприемана като хейт? И най-вече коя е границата между едното и другото? Между критиката и хейта?

За мен истината е следната: най-важното нещо е аргументът. Когато се говори за каквото и да е нещо, трябва да се посочи такъв. Понякога може да е лично мнение – че дадено нещо не ти харесва, защото (и следва обяснение). В други случаи може да е очевиден факт – като например сървърните проблеми на Diablo III или друга игра. Или че даден персонаж или сюжет от един продукт е откраднат от друг. Но най-важното е задължително да има аргумент.

Когато такъв е наличен – ясно и точно описан, разбира се – тогава можем да говорим за критика. Да кажеш защо едно нещо не е по-добро от друго нещо. И как евентуално това нещо би трябвало да изглежда, за да е по-добро нещо.

При чистия хейт, от друга страна, липсва каквото и да е обяснение. Няма аргумент. Няма я думичката защото (и последващ я текст). Представлява точно това, което значи и самата дума hate в директен превод. Омраза. Когато се казва – „Пешо е скапаняк, тая игра е баси тъпата, оная е селска курва, последния касов филм е говно“. Просто се хвърлят епитети без какъвто и да е смисъл.

На пръв поглед изглежда, че е много трудно да се сбърка хейт с критика, нали? И човек би се запитал защо се случва това толкова често?

Всъщност, за мен хейтът и критиката могат да се приемат като една права линия. В единия й край е безмозъчното хулене без обяснение защо. В другата – сухото, академично изказване на факти. И някъде там между двете има една перфектна среда.

В която човек критикува нещо с аргументи и факти, но го прави с по-тежък тон. В който липсва цялостната политическа коректност, липсват завоалираните изказвания. Ако нещо е помия се казва – „Това е повръщня на квартален алкохолик, оял се с цаца и пил коктейл от мента и ракия“.

Всъщност, това е именно подходът, към който се стремя тук. И заради това целият сайт е кръстен така. Използвам всички изразни средства, които ми дойдат в главата при дадено ревю. Независимо дали са „лоши думички“, дали става дума за вулгарен изказ или напротив.

Но смятам, че винаги трябва да има аргумент. Да се каже защо. В противен случай празноглавия хейт по нищо не се отличава от хипи изстъпленията тип „ще мисля положително, ще сложа панделка на лайното и то ще се превърне в шоколадово суфле“. Аргументът е в основата на всичко.

И все пак мога да се запитам – защо толкова често не се забелязва, когато има критика в дадено изявление? Защо бива окачествявано като хейт?

Предполагам, че някои хора прекалено бързо се обиждат от лошите думички. Добре знаем, че при жива комуникация, гримасите и тонът на човек са много по-важни, отколкото какво казва. Предполагам, че същото важи и за текста до някаква степен. Едно-две изречения, които не пасват в политическата коректност и хоп, могат едва ли не да погнусят дадени хора.

От друга страна обаче забелязвам, че много често дори и при сухо, академично изказване на факти и аргументи... което си е критика по учебник... човек отново може да бъде заклеймен като хейтър. Което ме кара да мисля, че често тази думичка се хвърля просто ей-така в пространството. И служи като перфектното оправдание за човек да се измъкне от спор - независимо дали в интернет или дори реалния живот.

Не знам дали причината за това е нежелание за навлизане в какъвто и да е конфликт, дори и минимален. Не знам дали това е някаква неохипарщина, според която всичко трябва да се приема като хубаво, слънчево и прекрасно, дори и истината да е полярно противоположна.

Но за мен въпреки всичко, критиката остава важна част от ежедневието. Ако говорим за продуктите на нашия труд – независимо дали става дума за статия, която си написал, картина, която си нарисувал или пък игра или филм, които си създал. В случай, че някой дава пари за тези неща, купува ги, то той има пълните основания да критикува.

Не само защото е отделил финансови средства за тях. Но и защото без критика даден продукт няма как да се подобри. Ако шефът ви казва в работата – „Бачкаш си хубаво“, то ще подобриш ли нейното качество? Разбира се, че не! Ще си продължиш по същия начин.

Същото е и в гейминга, във филмите. Ако някакъв половинчат продукт бъде прехвален до небето, а пък за слабите му страни се каже „ами това не е хубаво, АМА ВСИЧКО ОСТАНАЛО КОЛКО Е ЯКО“, то какво ще се случи? Ще имаме още и още и още и още подобни. Като Call of Duty. Еднаква игра всяка година. С минимални новости.

Тъй че както и да се възприема, критиката трябва да я има. А пък първосигналното й възприемане за празноглав хейт… не е полезно за никого. Винаги е хубаво да се види дали даден текст има някаква субстанция. В случай, че това е така, може и да има смисъл да се прочете. Може и да се окаже, че ще се замислим по дадена тема.

Да, съгласен съм, че празният хейт не е полезен никому. Липсва ли поне малка субстанция, аргумент - това са празни приказки. Също така, не мисля, че в някои сфери човек изобщо има моралното право да критикува. Например ако става дума за нечий личен живот. В тази сфера мисля, че всеки трябва да разчита на своята самокритика и нищо повече. Тъй или инак ни е вродено да не приемаме отрицателни мнения за нас... нарича се "его". Което трябва да преборим самите ние, това не може да дойде отвън.

Но ако става дума за други неща, може би трябва да се замислим дали хейтът... е баш хейт. Не е винаги точно така. Или както бих казал аз - в хейта с аргументи е истината.