Разбира се, пострадалите отбелязват, че „не са очаквали подобно нещо от този човек“. Което е всъщност темата, която ще разискам, а не самата кражба. А именно – на кого може да се довери човек в днешно време? И дали това изобщо е възможно?

Моето мнение е, че ако става дума за бизнес като Zamunda – огромен, популярен сайт с невероятни приходи от реклама – то като цяло е адски несериозно човек да се доверява на когото и да е. Особено когато една кражба може да бъде изпълнена чак толкова лесно... просто с достъп до една електронна поща. И след това – изтриване на всички бекъпи от сайта и премахването на админските права за шефовете.

Доверчивост – окей. Не бих казал, че това е лошо качество при човек. Не мисля, че крайната параноя и липсата на вяра у когото и да е било е някакъв плюс. Но ако говорим за огромен бизнес, то си е просто проява на несериозност множество хора да имат всички ресурси в ръцете си, позволяващи им да си прехвърлят собствеността.

Тъй като е просто въпрос на време да се случи нещо като инцидента със Zamunda.net. А и по дяволите, в крайна сметка действието се развива в България. Не просто финансовото положение е лошо – а липсата на пари наистина може да накара човек да оскотее и промени тотално мисленето си. Това едно на ръка.

Другото е фактът, че всеки в България се смята за страхотен шеф. Независимо на коя позиция се намира, някак ни е част от психологията да си кажем – „Абе, така ли се ръководят хора, аз мога по-добре“. Когато това ти е заложено и на всичкото отгоре имаш и всички инструменти, за да станеш фактически шеф... ами,въпрос на време е!

А пък предоверяването... не води до нищо добро. Особено когато говорим за големи суми пари или собственост, която носи сериозни печалби. Най-важните неща трябва да се държат от един човек – шефът. Собственикът. Онзи с парите. Като въпросната ключова електронна поща, чрез която се е водела кореспонденцията с хостинг провайдъра на Zamunda.net. Каква работа има един обикновен админ в нея?

Никаква.

Разбира се, тук не говорим и изцяло за предоверяване. Може би е имало елемент и на мързел от даден човек, който е отговарял за електронната поща. И когато админите са искали някаква информация от нея, той е казвал – „вземете си я сами“. Давайки им прекалено голяма власт.

А може би е имало и чист елемент на арогантност. Тъй като у нас ръцете на закона са доста къси, но пък за сметка на това бухалките в ръцете на някой здрав младеж със спортно минало – много дълги. В резултат мнозина си казват – „Някой ще краде? Еми нали ще му счупя ръцете“.

Е, доколкото разбрах, въпросния админ break е заминал някъде из чужбината, за да предотврати подобно развитие на нещата. Което вероятно щеше да го сподели.

Но каквато и да е причината, то твърдо вярвам в едно нещо – човек не трябва да се доверява на почти никого, ако става дума за бизнес. И това е поредното видно доказателство за това.

В крайна сметка, колкото по-лошо е положението на дадено място, толкова по-долни стават хората. Някой може и да ти се хили в лицето, но никога не знаеш дали няма да ти завърти нож в гърба. Именно и поради тази причина всеки трябва да е възможно най-внимателен.

Ако става дума да се довериш сляпо на човек за нещо малко? Някаква услуга, която не ти е толкова важна? Да му дадеш малка сума пари? Или нещо от този род? Защо не. Тамън и така ще видиш дали можеш да се довериш на някого за подобни неща.

Но да се пръска важна информация тук и там... е безразсъдно. И виждаме до какво може да доведе.