Футбола.

И то срещу пари. Да, има много игрища из града... почти всички от които платени. Тук-таме има поле с изкуствена трева или гладък асфалт, което става за ритане и не струва кеш. Но като цяло това е рядкост.

Останалите спортове? Кучета ги яли. Шепа са местата в София с нормални баскетболни кошове. Маси за тенис? Слагани по комунистическо, половината  ръждясали и изкривени. Нищо ново в последните години. Пилони и маркировка за волейбол? Курец. Даеба, няма дори достатъчно удобни места за тичане!

И после някой сигурно се изненадва, че на последната олимпиада нямахме успехи. Ами как? Откъде? Когато децата и младежите няма къде да спортуват, какво се очаква? Да не циклят по цял ден на компютрите ли? Да не козят, пушат, пият?

Ами какво друго да правят? „Новите поколения пропадали” – а какво се прави за тях? По дяволите, събирали сме се хора с цел спорт и сме обикаляли като бедуини из училищата, които познаваме. И що да видим там – криви кошове, назъбен асфалт. Падаш 1 път и изглеждаш като ухапан от акула. В тея моменти и ние си казваме – ебали сме му майката, къде е най-близката кръчма!!!

А кръчмите са много. Много повече от игрищата, със сигурност.

Разбира се, тая инфраструктура няма как да се появи от нищото. Но това, което ме изнервя... е пренебрежението на много хора към нея. Като почнем от политиците и достигнем... до директорите на училища.

Ето, нека да дам за пример едно даскало край нас. Което всъщност ме вдъхнови да напиша това.

Дограмата се сменя през няколко години. Без да има признаци, че предишната не става за нищо. Защо да не се налеят малко пари на доверени хора.

Но все тая. Шокиращото нещо беше оня ден. Минавам покрай даскалото и що да видя... Хванали и разбили бетонното стълбище на единия вход. Явно ще го сменят с нещо друго. Ново и фешън. Шибано бетонно стълбище! Което си вършеше достатъчно добре работата... просто да си стои там. Нито се беше напукало, нито нищо. Един бог знае колко пари ще се хвърлят по тази реновация.

А в училищния двор няма добавено ново спортно съоръжение от 20 години. Буквално. Откакто се помня. Нито кошове, нито футболни врати. Целият двор е буреняк. Имаше преди огради около футболното поле – някой решил да ги срине.

Имаше преди катерушки отзад, които хората използваха за стрийт фитнес – кофички, набирания, коремни преси и т.н. – и тях демонтираха без причина. Асфалтът... ебал си е майката, меко казано. Назъбен на ужас, падне ли топка върху него, изхвърча където й падне.

Но не. Сменя се шибаното бетонно стълбище. Сякаш всичко е цъфнало и вързало. И дограмата. А не е да кажеш, че моето училище е някакъв уникален пример.

На много места е така. Хвърлят се пари за LCD-та по фоайетата и прочее изгъзици, ненужни на когото и да е. А дворът – правен за последно по комунистическо. И после родителите ще се чудят – ама защо детето ми само пие, пуши и кози, а не спортува. И ще се говори за скапаното ново поколение, и ще се говори за това как нямаме медали на спортни форуми.

От де ги тези медали?

Трябва си стратегия за това и тя трябва да почне от държавата. Тя трябва да задължава училищата да имат хубави дворове. Пък кой знае оттам нататък? Дори и част от тийновете да приспортуват, това ще е успех. Сериозен успех.

Да, знам, че някои училища нямат пари. Но доста училища имат. А когато имат, трябва да оправят дворовете си. Не да купуват LCD-та. Да търсят спонсори. Да се намират начини за възнаграждаване на тези спонсори. Баскетболно табло с логото на някоя компания? Или пък тенис маса?

Клетка за футбол, обградена от рекламни транспаранти на някоя фирма? Щом е в името на спорта, всичко това е оправдано!

Естествено, в този момент някой ще каже – „Децата не искат да спортуват. Няма игрища, защото няма интерес”.

Едва ли. Един тийн не знае какво иска. Днес го сърби хуя, утре гъза. Вдругиден ухото. Ако има игрище наоколо, белким ще се заиграе. Някой ще го победи в даден спорт пред 5-6 момиченца. Губещият няма да приеме току-тъй поражението си. Ще започне да спортува по-често.

И ето ти го. Един потенциален шампион. Да, със същия успех въпросният пич може просто да си подобри тялото, та да стане по-успешен наркоман или алкохолик. Пак е нещо.

Но когато няма съоръжения, този сценарий няма как да се развие. И може да се развива един-единствен сценарий – алкохолен. Тютюнев. И т.н.

Но истината е, че разрухата в България продължава с пълна сила. И почти никой не се интересува от каквото и да е. Освен печалбата. Дори и директорите на училища, които имат властта и в немалко случаи средствата да си оправят дворовете... да дадат поле за развитието на спорта у младежите... но вместо това предпочитат да купуват нова дограма. Или стълбища.

И да се чудят – какво се промени с днешните поколения. И да се вайкат – ама по наше време не беше така. Да, ама по ваше време някой го е интересувал спорта...