Аз лично не си правя подобни планове. Никога. Тъй като съм се уверил, че не само аз, но и много хора не вършат нещо дълготрайно без някаква дълбока мотивация. А това човек да се зарече нещо около началото на новата година не е нищо подобно.

Напротив. Прилича ми на това някой да се напие на куче и следващия ден, когато главата го блъска зловещо, той да си каже – „Няма да пия никога“. Какъв е смисълът човек изобщо да се залъгва по подобни начини?

Аз смятам, че за да върши нещо дълготрайно човек, най-важното нещо е мотивацията. Тя може да е както положителна, така и отрицателна. Първото е нещо да ти прави кеф, а второто е да се погнусиш от себе си и да кажеш – „Ебал съм му майката, трябва наистина да променя нещата“.

Примерно преди време съвсем се бях разпуснал, извадил шкембе и всяка вечер се наяждах като свиня с цяло китайско, голяма кутия сладолед и 6-7 бири. В един момент се качих на кантара и просто се погнусих от числото, което беше изписано на него. Започнах режим и го спазвах 4 месеца неотлъчно просто защото бях възмутен от себе си. В крайна сметка свалих излишното тегло и то трайно.

Това за мен е ярък пример за отрицателна мотивация. Явление, което наистина те стряска и те мотивира вътрешно да направиш нещо. Дълго време. Не ден, два, седмица или две.

Нещата, които ни мотивират положително са ясни – хобита, които ни карат да се чувстваме добре. Дали ще е футбол няколко пъти седмично, дали ще е фитнес или тичане. Дали ще е свирене на музикален инструмент. Фотография. Или пък поддържане на сайт като този, което е нещо доста натоварващо на моменти, но пък просто ми носи удоволствие. Това е другият начин да правим нещо наистина дълго време.

Но това да си заложиш някакви цели на Нова година – едва ли. Някаква идея, възникнала вероятно от алкохолно опиянение, която бива рекламирана звучно пред приятели и познати, само за да бъде забравена след няма и месец. Безсмислено е.

Всъщност, аз като цяло съм привърженик на тезата, че от празни думи няма смисъл. Винаги и по всяко време. Това е една от типичните български черти, които ме дразни адски много. Яко хора уж бъкат от идеи и уж се канят да правят много неща. Но всичко остава само на думи. В реалност, мнозина просто се просват с празен поглед пред компютъра или телевизора и оставят всичко „за утре“.

Не казвам, че в това има проблем. Мързелът не ми е чужд и на мен – щях да върша много повече от задачите, които си поставям всеки ден, ако не ме обхващаше рязко и силно доста често. Но наистина ме дразни, когато слушам празни планове. Които почти 100% сигурно няма да бъдат изпълнени.

Понеже най-често звучат като това човек да се прави на по-голям тежкар от нужното. Дали съм против безсмислените разговори? Пфф. Едва ли. Напротив, това е най-якото нещо на по 6-7 бири – хората да си говорят простотии.

Но не и празни приказки за величие, които ще  бъдат забравени още идния ден. Или големи планове за настоящата година, които ще бъдат забравени... та да бъдат направени в началото на 2014-та. Пак.