Но ако се окажат истина новините, че  в олимпийските игри през 2020 година ще бъде изкючена борбата... то това означава, че уж най-голямото спортно събитие показва истинското си лице. Признава си открито, че е просто един комерс и нищо повече.

Тъй като е чисто безумие един от най-старите, един от основните олимпийски спортове да бъде изключен. Надпревара, датираща от 700 година преди новата ера!

Всъщност, какво си представя първо човек, като чуе „олимпийски игри“? Какво минава през вашите глави?

През моята са две неща: борба и тичане. Толкоз. Оттам нататък вече трябва да се замисля за останалите спортове. Сигурен съм, че ако бъде попитан който и да е човек, то почти винаги сред първите отговори за античните олимпиади ще спомене „борба“.

И неслучайно. Това е един от фундаменталните начини да покажеш физическо превъзходство пред противник. Да го пребориш, да го хвърлиш по гръб на земята. Нещо, което го има още от антични времена.

И какво? Този спорт ще бъде изхвърлен от олимпийските игри, понеже нямал достатъчно високи рейтинги. Това е официалното обяснение, де.

Нищо, че има друга дисциплина, която дори си нямах идея, че фигурира на олимпиадата. Която има и доста по-слаби рейтинги от борбата. И която няма да бъде изключена от програмата.

Иде реч за модерния петобой. Става дума за дисциплина, включваща яздене на кон, стрелба, фехтовка, плуване и тичане.  Идеята на този спорт е да съчетае перфектните качества, нужни за военен офицер към началото на този век.

Състезание, което 100 години след създаването си изглежда като абсолютно безсмислена отломка от миналото. Яздене на кон и фехтовка, по дяволите. Каква роля имат тези две неща в модерния свят? Това е нещо напълно непознато, абсурдно и непонятно за огромна част от световното население.

За разлика от борбата. Която е част от човека... дори от времената, в които е бил просто маймуна. През цялата човешка история и до ден-днешен. Защото когато двама човека се сбият, винаги се опира до два фундамента – използването на юмруци (бокс) и борба. Докато има хора, тези спортове ще съществуват.

Каквото и да режи Международния олимпийски комитет.

За разлика от такива като модерния петобой. Напълно непознати за модерния човек дисциплини след 100 години съществуване.

Но ето, че явно тази отломка от миналото като модерния петобой има някакво силно лоби. За разлика от борбата. Заради което ще остане в олимпийската програма.

Но най-важното е, че Международният олимпийски комитет се изплюва в историята на това състезание на хиляди години. С някакви бегли тъпоумни оправдания от рода на „ама беше трудно да вземем това решение“.

Ама наистина ли.

Трудно е да изхвърлите борбата, ама е лесно да оставите модерния петобой? Трудно е да отебеш спорт на хиляди години, ама е лесно да оставиш в програмата такъв на 101 години и то със слаби рейтинги?

От друга страна, винаги е хубаво да знаеш как се управлява дадено спортно мероприятие. Ние си знаем, че МОК се интересува само от парите. Но неофициално. Виждаме само признаците, без потвърждение.

Като например как в съдийските спортове някои нации винаги „случайно“ печелят медалите. Често с откровено престъпни решения на реферите.

Четем как на нашите атлети им правят проби за допинг през ден, докато тези на големите нации биват оставяни на спокойствие с месеци. Което означава, че могат спокойно да си се назобят и изчистят, за да са в топ форма за игрите.

С изключването на един фундамент като борбата, Международният олимпийски комитет показва, че не се интересува от никакви традиции. Че те нямат никакво значение. Че е важно само едно нещо – парите. Рейтингите. Кое лоби колко рушвет им е бутнало.

Това съответно доказва и друго нещо – че с пари всичко става на олимпийските игри. Как да вярваме, че американските плувци и лекоатлети не са назобени на ужас и не си плащат, за да си затвори МОК очите? Когато същият този комитет затрива един основополагащ спорт, понеже не им носи парички?

Как можем да повярваме, че руските олигарси не правят някои офшорни дарения ,че да имат постоянната подкрепа на реферите в съдийските спортове?

Как можем да повярваме, че дадени неудобни и бедни държави не биват скъсвани от допинг тестове по поръчка на онези с парите?

Да, ние си ги знаехме тези неща. Неофициално. Само че Международният олимпийски комитет ги потвърди. Призна си – олимпийски принцип няма. Всички да са равни, най-добрият да спечели. Единственото важно са парите. Не ги ли носи нещо, то изчезва.

Всичко е маркетинг.

А като за капак на целия ташак, то се оказва, че е възможно спорт като таекуондото да влезе в олимпиадата наместо борбата. Пълен абсурд. Ама нали Южна Корея е богата държава, може да налее милиарди в МОК... защо не, по дяволите? Защо спорт на 60-70 години не измести такъв на хиляди?