Може би от 5 години вече. Или 6? Изглежда като малко време, ама все пак е над 1/4 от изминатия ми жизнен път досега.

А защо не се изнервям от политиката? Нали уж „тя влияе на живота ми”? Нали уж трябва „да имам гражданска позиция”? И разни подобни неща?

Всичко това са глупости. Истината е, че най-важното нещо, което има човек, е своята психика. На второ място е тялото и неговото физическо състояние. Всичко останало е ала-бала. А политиката е нещо, което влияе абсолютно пряко върху психиката ти, нещо, което е специално измислено, за да я уврежда.

Тъй като няма как политиката да не те увреди. Винаги всичко, което се случва, е помиярско. Стига човек да не живее в Скандинавия или Австралия. Места, където положението е почти абсурдно розово с оглед на всичко, което се случва из останалите части на света.

Но предполагайки, че не живеем в тези области – а ние, българите, при всички положения не живеем в Скандинавия – то няма никаква логика да следиш политиката. Какво можеш да видиш? Как демократът, който си избрал, е поредното бивше ченге? Поредният епизод от сапунката на Волен Сидеров? Или нещо друго? Какво хубаво можеш да видиш?

Да, точно така – нищо. И всичко това те натоварва психически, когато му се връзваш. Защо човек прави това? От някаква сляпа, безумна надежда за промяна? Наистина ли?

Това са смешни приказки . А животът наистина е кратък – преди не вярвах в това клише, но отскоро мнението ми се промени. Да, времето ни е ограничено и най-тъпото нещо, което можеш да правиш... е да го прахосваш за смешни, периферни неща.

Като политиката. Пълна лъжа е, че тя ни влияе пряко – нужна е безумна съвкупна народна воля, за да се промени нещо мъничко... и то ако Великите сили позволят. В България такава воля няма и никога не е имало. Нека видим Априлското въстание – 3-4% мъже се вдигат на бунт, 96-97% си лежат вкъщи и си гърмят ракия.

Заради това ли трябва човек да се нерви, да се хаби? Или? Не, наистина, това са просто въпроси – наистина не схващам?

Моят лек е следният: никаква политика не се гледа по телевизията, никакви новини (което са същото зло като политиката). Айде, ако ви интересуват технологии, игри, филми, сериали или нещо неангажиращо – окей, хубаво е да си в час. Но политиката не е „неанжагираща” и тя трябва да бъде игнорирана напълно.

Аз правя това от години. Между 16-тата и 19-тата си годишнина, четох вестник всеки ден. Знаех името на всеки министър и заместник министър. Бях хипер запознат с всичко, което се случва. Наистина. В момента? Знам, че Бойко Борисов е премиер и че Симеон Дянков е финансов министър. Хах, даже ми отне време да се сетя за неговото име. Останалите не ги знам кои са, не ме и интересува. Хората ми казват – абе, сещаш ли се за този или онзи скандал... аз им отговарям „Не”. Защото не следя тази сапунка.

И ми е много добре. Защото всеки път като се замисля за политика, някак като условен инстинкт... ми става зле. Не знам защо. Като водопад се изливат отрицателни и само отрицателни мисли в главата ми. Дори не знам как политиката може да направи това – не казвам, че съм „позитивен” човек, но винаги се старая с всички сили да „покрия” неприятните чувства. За добро или лошо. Само дето при думата „политика”, бентът се пропуква и лайната потичат.

И заради това призовавам – отебете тая помия. За своето здраве. Намерете си някое друго хоби. Има много такива. Да си запознат с политиката не е нещо, което ти носи преки дивиденти – може би само ако си журналист и получаваш заплата за това. Знам от собствен опит, че политиката носи само отрицателни мисли и чувства. Гледам и много мои познати, приятели – като се почне „скапаната държава”, всичко скапано, даеба. Защо? Какъв му е смисълът? Да, скапани са нещата... като се тюхкаш, какво печелиш? Инфаркт с 10 години по-рано? Язва? Или пък рак?

Не, нищо не печелиш... другите печелят. Онези с конците в ръката. Докато балъците се палят за глупости. Това може да прозвучи като нихилизъм? Окей, нека е това. Стига да те държи в достатъчно добра физическа и психическа форма. Илюзиите за свобода са за децата – когато осъзнаеш, че такова нещо няма... ти остава единствено това да живееш въпреки управленците си. Аз правя това. И ми е супер.