И се замислих - не е ли това прекрасният метод човек да бъде смазан духовно? Да бъдеш накаран да си просто пешка на шахматната дъска и то не коя да е пешка, ами най-маловажната такава в ъглите на таблата?

Защо ли си мисля това? Защото всичко в 5-дневния работен режим е подтискащо и смазващо... най-вече заради рутината.

В интерес на истината, наскоро отнякъде у нас изпадна някаква биографична книга за Фреди Меркюри - любимият ми певец, въпреки че е педал. Там имаше един пасаж, в който се казваше, че рок идолът е избягвал рутината с цената на всичко - според него, ако човек попадне в нея, то това ще доведе само и единствено до лоши неща.

Не се бях замислял относно тези думи, но мога да кажа, че това е абсолютен факт. Рутината убива. Вършенето на абсолютно едно и също нещо всеки божи ден в продължение на 1, 5, 10 години. Ставаш. Пиеш кафе. Хващаш автобуса/палиш автомобила. Минаваш по обичайния път, стигаш до обичайния офис, сядаш на обичайния стол. Пускаш обичайния компютър, работиш обичайната работа. Разглеждаш обичайните сайтове. Скатаваш по обичайния начин. Ядеш обичайното ядене от обичайното място край работа. Говориш си обичайните неща с обичайните хора в офиса. Тръгваш си в обичайното време, връщаш се по обичайното време, сипваш си (или не си сипваш) обичайната чаша вино. И си лягаш. И после пак така.

Всичко това е нещо, което чисто и просто убива всякакви креативни уклони. Всякакво желание човек да направи нещо повече от това да чака 1-во, 5-то или 15-то число за заплата всеки месец. Поне на мен ми действа така.

И така всъщност успях да си отговоря на един въпрос, който зададох по-рано - какви са причините повечето работодатели да те карат да работиш в офис, при положение, че вкъщи кажи-речи всеки човек винаги е по-производителен? И по-щастлив?

Много просто - никой не печели от това да си "щастлив". Това го разбрах чак днес - макар че като се замисля лекичко, то нещата са повече от очевидни. Не, на един шеф не му трябва работник, който може да свърши 10 единици работа и е щастлив. На него му трябва един рабоник, който да свърши 6 или 7 единици работа и да е нещастен.

Защо? Защото смазания човек е... ами, смазан човек. Първо, че не се бунтува. Второ, че не роптае. Трето, че няма мисли да отваря собствен бизнес. Често не иска повишение на заплатата и то с години. И като прибавим това, че с всяка годинка виталността на всеки от нас спада и не можем да горим в ежедневието постоянно... то отиването и връщането от офиса са достатъчно натоварващи задачи, за да преглътнем почти всичко.

Виж, ако дадена работа може да се върши от дома, то даден човек е щастлив. Започва да крои планове. Усеща, че заплатата не му стига. Търси други варианти. Прави неща, които го правят щастливи в работно време (изпива една бира или в моя случай - отива да врътне 5-6 километра тичане на стадиона за разтоварване). Всичко това е опасно за един работодател. Тъй като щастливият човек е опасен човек.
Неслучайно има офиси. Неслучайно тези офиси или са малки сенчести стаички, или пък огромно хале със 100 компютъра. За да знаеш едно - че ти си просто едно малко зъбно колелце в машината... и че нямаш особени шансове да се превърнеш в по-голямо зъбно колелце. Изобщо не говорим за нещо повече.

В интерес на истината, нямам никакво желание да съм черноглед, пишейки това. Напротив. Просто осъзнаването на даден проблем е първата стъпка към разрешаването му. А рутината може да бъде разрешена - всяко нещо, която я разбие ще е донякъде положително (само донякъде - ако човек се пропие например, вредите ще са повече от ползите). Има начини, има различни изходи... и не е зле човек да ги опитва. Да, като човек, който има нужда от минимум 8-9 часа сън и като човек, който не може да изкара повече от 8-9 часа на високи обороти знам... че денят е наистина кратък. Времето е кратко, времето е малко. Все пак, дори и да е болезнено, трябва да се опитваме по един или друг начин да преборим машината - предимно за наше добро. И да намерим щастието по един друг начин. Щастие, което офиси и работни халета опитват да изкопчат от нас с все сила.