Но от друга страна има нещо, с което съм напълно съгласен. Да работиш с такова качество, каквото е отношението към теб в дадена фирма. И колкото повече трудов стаж ми се натрупват, толкова повече се уверявам, че така трябва да бъде.

Ако някой ти бави документи. Ако те кара да си взимаш отпуск, за да спести някой лев. Ако те оставя да се печеш на бавна фурна с месеци, без да ти каже ще имаш ли работа след месец или не. Ако просто се държи зле с теб като служител.

Тогава и ти можеш да правиш същото. Да си вършиш работата през пръсти. Да се опитваш да минеш метър и моралът ти да е на ниско ниво. Най-вече – да не ти пука за работодателя ти.

Тъй като тук говорим за съвсем други отношения, различни от парите. Чисто човешки. От големи или малки шефчета. Отношения, които често се случва да ти развалят деня, да те изнервят.

Това са неща, различни от парите, понеже здраве не се купува. Потрошените нерви няма как да се възстановят.

И именно заради това вече почвам да се замислям колко да се раздавам на някои работни места. Дали да не върша работата на съвсем санитарния минимум. Както всъщност правят мнозина.

Някой тук ще каже – „Да, ама човек е длъжен да работи колкото се може по-добре, независимо колко му плащат и как се държат с него“. Тъй ли? Защо пък да съм длъжен?

Когато някой не се държи морално с мен, защо аз трябва да го правя? Да, вярвам в максимата „Дръж се с ближния така, както искаш той да се държи с теб“... ама когато аз го правя, а другият – не... то излиза, че балъчето съм аз. Някой ти нацепва шамар и ти обръщаш и другата буза. Защо да го правя?

Това едно на ръка. И другото – ако нещата в една фирма са недомислени, то явно големите шефове в нея са възприели, че тя трябва да функционира така. Ако не са интегрирани системи, които да следят подробно кой с какво качество и скорост работи. Ако няма хора, които да ти проверяват работата.

Следователно ако изиграеш недомислената система, то виновен ли си? Или просто малко по малко показваш на дадена фирма какво трябва да поправи?

Пък и когато някой се опитва нон-стоп да те изиграе, защо пък ти да не действаш по същия начин? Защо винаги се приема, че служителят трябва да е честен, морален и бачкащ на 100%, а пък горните нива да работят по максимата „Всичко е честно в любовта и бизнеса“ (е, оригиналът е друг, модифицирах го малко...).

Освен всичко друго – дори и да си супер съвестен, дори и да бачкаш на 100%... ако твоят труд не бъде оползотворен от следващите етажи на властта, не го ли прахосваш? Случвало ми се е много пъти в трудовия ми стаж... раздавам се изцяло и след година-две осъзнавам, че просто съм наливал енергията си в един бидон с дупка на дъното...

Да, ясно ми е, че „моралът“ оставя някакво чувство на удовлетворение в края на работния ден. Да си кажеш – „Ето, ебават ме цял ден, плащат ми жълти стотинки, но за сметка аз се разбих и оставам чист пред съвестта си“. Самият аз дълго време бачках така. Залудо.

Но вече преосмислям нещата.

Да, ако парите са скромни, но отношението е добро... работя си.  Съгласил съм се за това. Не мога да опявам, че ми се плаща малко, при положение, че съм положил подпис под определена сума. Имам не само правно, но и морално задължение.

Но човек никога не се съгласява някой да го ебава. Да взима тайно неплатен отпуск вместо него (да, и това ми се случи!). Да му къса нервите.

В този случай андрешковщината ми изглежда оправдана. А и в крайна сметка... наистина всичко е позволено във войната, любовта и... бизнеса. Кой е казал, че в ролята на прецакващи трябва да са само онези на горния етаж?