Незнайно защо се присетих за тази статия наскоро. Година и половина след август 2013-та, когато написах предишната. Явно минавайки на път към близкия пазар се загледах в наредените „нови“ колчета и изплува спомена. Всъщност, те вече не могат да се нарекат "нови". Такива бяха през 2013 година. Сега половината вече са излющени, измъчени, върху една част от тях са възкачени празни кенове с бири и енергийни напитки. Основният проблем обаче е друг - шибана ограда така и не беше сложена. По никакъв начин. Изобщо. Дори и една-едничка.

Дойдоха някакви пичове. Избиха старата ограда, разкъртиха всичко. Оставиха дупките от предишните колчета, поставиха нови до тях. Запалиха чепиците, подобно на фараон от 90-те години на миналия век и хоп – дръжте им петите. Не се върнаха. И онова, което трябваше да бъде реновация преди година и половина се превърна в една... деновация. Ако има подобна дума. Най-вероятно няма. Макар че можем да измислим специално за България. Е, бих могъл да се сетя за някои други по-вулгарни думички. Но има ли файда?

Всъщност, докато пиша тези редове осъзнавам нещо за самия мен. Не ми направи никакво шибано впечатление колко време е минало.  Струваше ми се, че сякаш преди два-три месеца съм писал предишната статия. Сякаш не мина толкова бързо година и половина. Но не това е лошото - че времето лети, ами нещо друго. Че вече не ми прави впечатление липсата на оградата. Да, не съм дете. Едва ли ще се втурна да търча на сляпо през платното и някоя кола да ме сгази. Но, по дяволите, има училища в околността, спортен комплекс на Левски, множество блокове... и доста деца, които преминават през булеварда. Вероятно е хубаво да има шибана ограда там, където е предвидено да има... шибана ограда. И където в целия ми съзнателен живот е била налична такава.Но... не. Тя вече липсва, като не е сигурно дали в следващите 1, 2, 3 или повече години ще бъде издигната такава. Най-вероятно не. Докато някой не се присети да направи нов проект - и да вземе съответните пари. Най-много отново да избие колчетата и да постави нови такива... нищо, че вършат идеална работа.

Но в крайна сметка - проектът от лятото на 2013 година е направен, някой е взел парите от него. Типично по български беше осъществено по-лесното нещо – да се разруши нещо. В момента на съграждането – отново традиционно – фирмата-изпълнител явно е духнала. Едва ли някой някога по някакъв начин е ебавал да види дали поръчката е била успешно изпълнена. Дори и да не е било така – какво толкова? Някаква си ограда? Кой ще забележи нейната липса?

Е, явно и самият аз вече не я забелязвам. Една шибана ограда – какво толкова? Което може би е големият проблем в цялата тази ситуация. Че сме стигнали до нивото всичко това да не ни прави впечатление. Липсваща ограда, пътна маркировка, а може би и всичко останало. Кой ли знае - може би това е по-ефективният начин за превръщането на човек в един безчувствен дрон от онова, което се случва във водещи държави като САЩ например?