Salt and Sanctuary е игра, вдъхновена от Dark Souls... и бих казал - по-добрият вариант да се цъка нещо подобно. Да, трудността не е чак толкова безкомпромисна... и перспективата е двуизмерна, което предлага и по-различен геймплей. Но всичко останало е определено на топ ниво. Ето, че можело подобни игри да не са в pixel art стил! Определено Salt and Sanctuary може да се похвали с хубава графика, визуален стил и най-вече - приятно и мазно управление. И ситуацията при звука е добра. Ефектите са онова, което трябва да бъдат - без да блестят. Саундтракът е минималистичен, но се дочува точно в най-драматичните моменти - обикновено при битките с босове. И също е добре изпълнен. Salt and Sanctuary е просто... приятна игра! Достатъчно трудна, че да псуваме чат-пат, но не толкова, че да не е възможно да минем някоя зона и да се отчаяме. Тоест не Dark Souls III. Като добавим нелошият баланс при оръжията и разнообразието от билдове... то ситуацията става определено добра. Забавно е как една игра, която спокойно може да се окачестви и като клонинг на Souls заглавията може да е по-добра в доста свои аспекти. Може би така се случва, когато една формула не бъде просто открадната, ами взаимствана с цел подобрение... Ревюто за Salt and Sanctuary по план вече трябваше да е качено в сайта. Отдавна – при положение, че е написано изцяло от няколко седмици. Но тъй или инак вече се забавих достатъчно с него... а и междувременно изиграх Dark Souls III – та реших да направя нещо малко по-различно. А именно – нещо като сравнение между хита на From Software и далеч по-непретенциозния Salt and Sanctuary. Защо ще се запитате? Много просто – отрочето на малкото студио Ska е сериозно вдъхновено от Souls серията.

Или по-точно казано – на моменти човек може да си помисли, че става дума за клонинг. В този ред на мисли едно сравнение може да дойде много добре... макар че ако трябва да сме честни Ska са подобрили формулата на From Software в някои моменти. Не говорим за директно безмозъчно клониране с малки промени – Salt and Sanctuary е колкото близък до Souls серията, толкова и далечен.

Естествено очевидното нещо е перспективата – вече сте забелязали от шотовете в статията, че говорим за 2D игра. Което е интересно решение – пренасяне на една 3^rd person формула в двуизмерното. И бих казал Ska са се справили идеално. Хем Salt and Sanctuary е достатъчно труден и противниците нанасят големи щети, хем имаме и достатъчно инструменти, за да се спасим от атаките им. С което не ни се струва, че едва ли не сме осакатени откъм движение заради двуизмерната среда.

Всъщност базовия арсенал, с който разполагаме е много подобен на Souls игрите. В нападение имаме бърза (но слаба) и силна (но бавна) атака, както и опция при редуването им да се правят специфични за всяко оръжие комбота. Също така можем да пускаме магии или да пуцаме от дистанция с пистолети, лъкове и арбалети. В защитен план пък имаме кълбо и опция да блокираме с щит.

Едва ли има нужда да казвам, че кълбото е от ключова важност в Salt and Sanctuary. Не само ни спасява от фактически всяка атака, ако го направим в точния момент, но и също така ни позволява да заобиколим противник. Тъй като говорим за 2D игра, то ако някоя гад застане насреща ни, ние няма как да минем през нея. А бъдем ли заклещени в някой ъгъл или на ръба до някоя пропаст... то рискуваме да бъдем бързо пребити или катурнати в бездната. Но с едно кълбо можем бързо да сменим позицията си към по-удобна.

Що се отнася до щитовете, те са с няколко идеи по-ефективни от тези в Dark Souls III. Хубавото е, че по-обикновените противници не хабят прекалено много от нашата Stamina, когато блокираме успешно атака. Така щитовете са доста адекватна алтернатива в голяма част от времето, че дори и почти всички босове! Които не са безобразно агресивни като тези в Dark Souls III и ни дават по-често малко време, в което да се възстановим от серия атаки. Естествено не можем просто да задържим L2 и да ходим като танкове напред – конкретно при босовете трябва да внимаваме какво се случва с нашата Stamina. Бъде ли изхабена минава към секунда-две, в които сме с намалена подвижност и не можем да правим кълба. Един период, в който е лесно да ни бъде нанесена някоя съкрушителна атака в муцуните.

[caption id="attachment_62620" align="aligncenter" width="525"] И този внушителен противник дори не е бос, а обикновена гад към края на Salt and Sanctuary[/caption]

Всъщност точно като в Souls игрите Stamina се харчи не само в защита, но и в нападение. Тъй че трябва да внимаваме да не помпаме прекалено много копчето... може да се окаже, че безмозъчната ни офанзива ни открива за противникови контраатаки. Има обаче и един интересен момент – макар и магиите да се пускат с ресурса Focus, то той също е свързан със Stamina-та! След няколко заклинания каналът ни с издръжливост ще бъде намален – възможно е дори и до половината. Наистина с отвари можем да възстановяваме Focus (съответно и Stamina), но е редно да внимаваме какво се случва и тук!

Общо взето пренасянето на Souls формулата в 2D се е получила добре. Движението и управлението на героите ни бих окачествил като перфектно. Битките се получават много добре... трябва да внимаваме какво се случва и точно както в заглавията на From Software да не се впускаме в мелета с прекалено много гадове. Решим ли хапнем по-голям залък, отколкото можем да преглътнем със сигурност ще се задавим. Макар че в Salt and Sanctuary е хубаво, че имаме далеч по-свободно движение и можем да си спасим кожите с бягство по-ефективно от Souls игрите.

Защо?

Логично е, че когато говорим за 2D цъкалка има и солиден платформинг елемент. Няма как да се мине без такъв, нали? В Salt and Sanctuary той е изпълнен много добре. Винаги трябва да внимаваме, когато подхождаме към някой противник, намиращ се край пропаст или някоя платформа в нищото. Най-вече защото при негативен развой можем да бъдем бутнати в дупката! Включително и ако бъдем нацелени със стрела, докато скачаме към гадта срещу нас. От друга страна платформингът разчупва достатъчно геймплея.

Любопитно е, че именно заради него светът на Salt and Sanctuary някак се доближава до този на Souls заглавията. Очевидно при движение нагоре, надолу, наляво и надясно няма как толкова ефективно да се построят лабиринтите, с които познаваме игрите на From. Но не си мислете, че тук ще видите някакво опростено заглавие, в което трябва да стигнете от лявата до дясната част на екрана в стил първото ниво на Contra. Не.

Светът на Salt and Sanctuary е един огромен лабиринт, в който има куп навързани подземни секции. Дори и когато сте минали играта няколко пъти някак не можете да си представите всичко перфектно. А якото е, че има куп преки пътища, които могат да свържат дори началните зони с някои от последните такива. Макар че в Salt and Sanctuary е малко по-разчупено – можем да отваряме множество тайни проходи в пещерите например. За разлика от Dark Souls III и металните врати, които „се отварят от обратната страна“.

Друг интересен момент в Salt and Sanctuary и виртуалния свят е този, че множество секции се отварят чрез отключването на специални платформинг движения. Например двоен скок напред, оттласкване от стени и т.н. Архитектурата на нивата е хитра, а към края трябва да съчетавате множество от тези движения, за да продължите напред. Което също е яко – разработчиците са се възползвали изцяло от позитивите на 2D средата, а не са акцентирали единствено на битките с противници, каквото можеше и да се случи.

Но все пак още не сте добили представа защо постоянно говоря за Souls игрите в тази статия, нали? Е, време е да започна да говоря за многото общи черти.

Първото – в Salt and Sanctuary трябва да събирате сол. Именно това ви е най-ценният ресурс, подобно на душите в Souls игрите и кръвта в Bloodborne. В отрочето на Ska вие сте „saltborn”, като пуквайки губите цялата налична у вас сол. По силата на познатата формула вие имате на разположение един живот, в който да съберете загубения ресурс. Умрете ли пак – солта ви се губи завинаги.

Също като в Souls игрите и тук всичко се върти около основния ресурс. Не само вдигате нива с него, но и ъпгрейдвате вашата екипировка. Тоест без сол сте изгубени (не, че и реалния живот нямаше да е много по-мрачен, ако нямаше как да овкусим адекватно манджите си). Интересно е обаче, че в Salt and Sanctuary има и друг ресурс – злато, противно на Dark Souls III да кажем.

Наистина тази валута е по-скоро второстепенна и незначителна, но чат-пат има интересни неща, които можете да си купите с нея. Някои специални оръжия и екипировка. Но като цяло са доста малко. В духа на Souls игрите и в Salt and Sanctuary всичко най-интересно, което можете да намерите е в отворения свят. И откъм пльоснати на земята или скрити нейде предмети, и откъм праховете на босовете, с които можете да създадете най-силните оръжия.

[caption id="attachment_62616" align="aligncenter" width="525"] Оставянето на съобщения за други реални хора - един от марковите Souls моменти го има и тук[/caption]

Продължавайки нататък с общите неща – и в Salt and Sanctuary произволни чекпойнти няма. Не очаквайте играта да ви сейвне автоматично играта пред вратата на бос например. Или нещо подобно. Не. Тук трябва да сте отключили някой храм (sanctuary), който ви служи като чекпойнт. Точно като bonfire-ите в Souls серията.

Други механики автоматично ще ви се сторят познати. Вече стана дума за Stamina-та. Имаме обаче и други – например теглото на героя ви. Когато се накичите с тежки брони и оръжия скоростта ви на движение се забавя. Специално ако е над 75% от максималното, което можете да екипирате. Не само се движите по-бавно, но и кълбата ви са по-къси и тромави и изискват по-добър тайминг. Което доста може да затрудни опитите ви да завладеете виртуалния свят.

Естествено няма как да не се спомене и трудността. Гадовете ви убиват... сравнително бързо, особено пък по-мощните такива. Понякога с 2-3 удара. Същото важи и за босовете, при които е задължително да сте качествено екипирани. Носенето на правилните брони и оръжия е от значителна важност... не си мислете, че можете да си носите едни и същи дрешки от първата до последната минута. Реално нищо не ви пречи – само дето ви очаква много секс, ако решите да сте твърдоглави.

Дотук добре – прилики бол. Вече започва да намирисва на клонинг, нали? Къде обаче са разликите и защо споменах, че From Software има какво да учи дори от малкото студио Ska?

[caption id="attachment_62622" align="aligncenter" width="525"] Salt and Sanctuary_20160429152055[/caption]

Бих започнал с един от големите плюсове – Salt and Sanctuary е далеч по-ясен. Не, не говорим за заглавие, което ни държи за ръка. Точно обратното – немалко неща са ви „спестени“. И няма да лъжа, че този типичен за Souls игрите подход ме дразни... да правиш часове опити, за да откриеш ефективността на това или онова, като обяснението може да бъде конкретно. Но – поне в Salt and Sanctuary нещата са по-подредени. И научаваме много повече с един поглед.

Имаме Strength, Dexterity, Endurance, Wisdom, Magic, Willpower като статистики. Хем не са ненужно много откъм количество, хем и с един поглед ви е ясно какво правят, нали? Endurance ви помага да носите повече, Willpower определя количеството Stamina и Focus, а пък сила, ловкост, магии и мъдрост са статистиките, увеличаващи щетите на съответно на класическите тежки меле герои, ловци/разбойници, магьосници и монаси. Не е нужно да сте играли десетки RPG-та, че всичко да ви е ясно с един поглед. И не е гнусотията на Dark Souls III. В която имаме Vigor, Vitality и Endurance… и не, Endurance не ви помага да носите повече, каквото е положението във фактически всяка ролева игра. Нито пък Vitality покачва жизнените ви точки... всъщност това е функцията на Vigor. Ненужно неясни статистики, които объркват човек, когато ги гледа.

Но най-якото при статистиките на Salt and Sanctuary е фактът... че нямаме опцията да развиваме точки жизненост! Да, точно така. Шестте, които описах горе са всичко, което имаме. Но нито една от тях не е свързана с кръвта ни, нали? Но как се покачват жизнените точки?

[caption id="attachment_62612" align="aligncenter" width="525"] Интерфейсът на Salt and Sanctuary е далеч по-изчистен и ясен от този в Dark Souls III да кажем[/caption]

Автоматично с вдигане на нива. На всеки няколко левъла кръвта ни се покачва с няколко точки. Като цяло нямаме някакво диво натрупване – в началото получава по-често по 5 точки. С течение на времето е нужно да вдигнем повече нива, за да се увеличи кръвта ни. Примерно започваме с около стотина жизнени точки. На 80 ниво са 220, на 135 ниво са 275 и тъй нататък.

Чудите се защо посочвам това като плюс? В Dark Souls III е почти задължително да се инвестират точки в жизнените точки. Освен ако не сте азиатски про геймър. И дори те увеличават на макс шансовете си за оцеляване. Не съм видял някой билд, в който да не се буха на Vigor до soft cap-а възможно най-бързо. И нищо чудно – в Dark Souls III разликата между това дали бос ще те убие с 2 или с 4 удара е извънземна. А ако имате малко кръв... почти сигурно сте обречени.

В Salt and Sanctuary жизнените точки са нещо различно, което е много добре балансирано от самите разработчици. Като се замисля последните пъти превъртях играта без да фармя изобщо! Нещо, което е почти немислимо в Dark Souls III! Какъв избор имат геймърите какво да правят при положение, че има задължителни статистики като Vigor, които щеш не щеш трябва да развиеш?

[caption id="attachment_62621" align="aligncenter" width="525"] Дървото с умения е приятен начин за разчупване на познатата Souls формула при създаването на билдове за героите ни[/caption]

Което води и до нещо друго – в Salt and Sanctuary има много повече избор! Пробвах доста различни билдове и всички от тях са адекватни! Различно ефективни, очевидно. Но няма да се почувствате като опикани кучки, ако решите нещо нестандартно. Като в Dark Souls III… където прекалено много неща са толкова зле, че ако решите да играете с тях ви очакват единствено нерви.

В Salt and Sanctuary за почти всичко има място. Признавам, че не играх повечко със стрелец, но и тези герои ми се струват адекватни. Всичко друго – специализиран магьосник, няколко варианта на меле телета, монах – идеални са. С различни положителни и отрицателни страни, естествено. С магьосника на моменти почвате да цъкате като glass cannon... меле бойците, особено с щитове се уповават на идеален тайминг и премерени рискове. С бъфовете си пък свещениците стават меле машини за чудо и приказ. Макар че ми се ще да пробвам и някой хибриден билд с пистолети...

Абе, превъртях Salt and Sanctuary немалко пъти – може би направих към 4-5 героя. И навлязох в NG+ и NG++. Но в момента ми се ще да пробвам още някой различен, че да видя дали случайно няма да е още по-добре. Едва ли може да се направи по-добър комплимент за баланса. Както казах в някои случаи минавате цели секции едва ли не като спийдрън. В други има повече драми. Но пък... е почти винаги забавно да цъкате с нещо ново. Докато в един Dark Souls III… ами, истината е, че там бях изпаднал в абсолютната рутина. Направих един меле боец, един меле-пиромансер хибрид и... точка. Стана ми скучно. Нямаше какво да измисля за трети герой. Да, имаше варианти за всякакви меле билдове, но никой от тях не ми се стори забавен. Което е проблемът в Dark Souls III. Лошият баланс и липсата на прошка у играта, ако човек е направил по-кофти билд. В Salt and Sanctuary е някак по-прилична ситуацията... макар че ако сте се оакали, тоест не сте се специализирали с наближаване на ендгейма и развивате каквото ви падне от дървото с умения... ами, очакват ви кофти моменти. Мога да кажа спокойно, че предизвикателството е по-малко от това в Dark Souls III. Но не и ниско в никой случай... особено и докато не понаучите какво имат да ви предложат босовете.

[caption id="attachment_62613" align="aligncenter" width="525"] Босове, босове, босове[/caption]

Но преди малко споменах едно нещо, липсващо в Souls игрите, нали? Да, точно така – в Salt and Sanctuary имаме един елегантен момент – дърво с умения. При вдигане на ниво не вдигаме някоя от шесте ни статистики директно. Вместо това ги развиваме от дървото с умения. В него освен опростено трупане на статове – примерно да получим плюс 1 на сила – има и други интересни неща.

Първо – броят на отварите се отключва от дървото с умения. Съответно обаче трябва да инвестираме и точка за това. И е пряк контраст със Souls игрите – там трябва да намираме shard-ове из отворения свят, с които да увеличаваме броя на колбите ни за лекуване. (И тук подобно на Souls заглавията носим определен брой отвари, които се възстановяват при достигане от нас в поредния храм... и също като отрочетата на From Software всички умрели гадове се съживяват, когато направим това.)

И второ – оръжията, броните и магиите в Salt and Sanctuary са разделени на класове. За да отворите по-високите такива трябва да напреднете в дървото с умения... а всяка по-хубава ви струва още скил точки. Последните например се котират на 5 броя. Хубаво е обаче, че примерно пето (и най-високо ниво) брони от лекия или тежкия клас ви дава и 5 точки Endurance – тоест си е печеливша ситуация отвсякъде.

[caption id="attachment_62607" align="aligncenter" width="525"] Така изглеждат храмовете ни... в зависимост от различните Creed-ове, към които можем да се присъединим имат различен изглед, а освен това можем да избираме кои търговци да призовем във всеки от тях[/caption]

Иначе дървото с умения не ви осигурява нищо активно. Говорим за пасивки – или точки в основните статистики, или още отвари за мана/кръв, или възможност да носите по-яки оръжия, брони, щитове или да ползвате най-силните магии.

В своята есенция този аспект не е много по-различен от Dark Souls III например, но едно дърво с умения изглежда по-ясно и елегантно, отколкото сухото бухане на плюсчето до някакво число.

Що се отнася до самите предмети, за тях също имам да казвам хубави неща. Сега оръжията не са възхитително балансирани, но при всички положения ситуацията е по-добре от Dark Souls III, където имаше прекалено много прекалено безсмислени такива. Също както в серията на From Software и тук можете да ъпгрейдвате предметите си. Якото е обаче, че можете да подобрявате и броните си, противно на Dark Souls III например, където те винаги ви осигуряват еднакви статистики.

Което също е супер. Има смисъл да инвестирате в броните си и да си създавате комбинации от различните комплекти, търсейки оптималния баланс между различните статистики и тегло. А разликата в процентите щети, които биват намалени е голяма! Стигаща до около 60% (някъде тук ясно се усеща diminishing returns, тоест по-голямо количество точки ви дават по-ниска защита, сравнено с по-ниските проценти). Вероятно всички, играли Dark Souls III се сещат какво е там. Поне аз не помня да отлепих над 30% или да кажем 35% максимум на даден вид защита и това беше плюс ползване на пръстени. В общия случай жертваш значително меле защитата за сметка на малко по-висока магическа. И то колко... от 20% скачаш на 30% горе-долу. При босове, които ти нанасят внушителни щети няколко процента не се усещат толкова явно, колкото човек очаква. По-добре да бухаш точки на кръв, отколкото да мислиш за бронята...

В Salt and Sanctuary ситуацията е по-добре реализирана. И поради друг факт – има някои комплекти  брони с внушително намаляване на щети от огън, отрова и тъй нататък. При пълни ъпгрейди на тях можете да ги екипирате тогава, когато са ви нужни – при по-тегавите босове.

И като стана дума за това. Босовете. Каква е ситуацията в Salt and Sanctuary при тях?

Отделих много време в ревюто на Dark Souls III да говоря за босовете. И имах да кажа доста негативни неща. Но положението в Salt and Sanctuary е далеч по-справедливо. Това е думата. На първо изиграване ще има някои босове, които ще ви скъсат трътката. Можете да сте абсолютно сигурни в това. Но с всяко следващо изиграване, когато сте научили слабите им страни и имате едно наум става далеч по-добре.

Като цяло има повече баланс. Доста босове могат да се минават и с екипиран щит и изяждане на тупалките право куме в очи, и с кълба и ловко движение, и със спамене на магии. Общо взето всичко е що-годе еднакво ефективно. Усеща се, че Salt and Sanctuary не е игра, в която има като цяло един начин, по който да се цъка и това е онзи, който разработчиците са предвидили за вас. Има разнообразие. Което е адски приятно.

[caption id="attachment_62617" align="aligncenter" width="525"] С течение на времето получаваме специални умения... например като показаното тук - да се движим по таваните на някои секции![/caption]

Да, босовете имат по-малко движения от тези в Dark Souls III. Не са толкова агресивни в никой случай. По-лесно е да предвидите какво ви очаква. Реално след като бях цъкал Dark Souls III и поиграх още малко Salt and Sanctuary, че да почерпя вдъхновение за това ревю – ами, някои босове, дето уж ми бяха тегави просто ги начуках отзад. Истината е, че творението на From Software просто те подготвя за най-тежките лайна с непрощаващата си трудност. Спор няма. По никакъв начин.

Но това не значи, че босовете в Salt and Sanctuary са лесни. Или елементарни. Превъртях заглавието много пъти, но пак умирам. По 5-6-7 пъти. Да, не са 10. 20. 30 или 50 или повече като в Dark Souls III. Все пак е достатъчно да препсуваш малко, да ти се вдигне адреналинът... но и не да изпаднеш в състояние на дълготраен гняв или отчаяние. Познато състояние от Dark Souls III.

Или накратко – при босовете в Salt and Sanctuary има баланс. По дяволите, The Witch of the Lake ми се стори близо невъзможна преди да играя Dark Souls III, но след тази игра и цялата евтина помия, която ми изсипа ситуацията беше различна. Въпросният бос премазах без проблем... макар че не съм сигурен дали междувременно Ska не са го нърфнали до някаква степен, понеже мнозина хвърлиха доста сериозни критики връз него. Но и всички останали, които ме затрудняваха... ми се сториха слаби ракии. Тежка си е школата на Dark Souls.

[caption id="attachment_62615" align="aligncenter" width="525"] NPC-тата в Salt and Sanctuary определено са малко като количество, но почти всяко от тях има ключова роля[/caption]

Тежка, но и скучна. Която не ти осигурява удоволствие. Ето това е големият проблем. Ето, оня ден се бях наковал на един рожден ден и естествено ме гонеше зловещ махмурлук и отпадналост. Реших да поиграя малко Salt and Sanctuary. Малкото се превърна в 8-часов маратон. Беше яко – с изключение на няколко пороя псувни. Но – изцяло в рамките на очакваното. И не нещо, което Dark Souls III може да ми осигури.

Удоволствие.

Реално Salt and Sanctuary е един страхотен, не чак толкова тегав вариант на Souls игрите с приятно разнообразие на билдове и голямо поле за преиграване. Единственото нещо, което може да ви спре да го пробвате е ако не харесвате 2D заглавия.

И ако нямате PlayStation 4. Тъй като играта към момента е налична единствено на тази платформа. Но не унивайте – в близко бъдеще се очаква и PC версия. И нещо ми подсказва, че тя ще бъде успешна!

Вече наближават финалните редове на ревюто, но осъзнавам, че още дори не съм говорил за историята. Но едва ли има и особена нужда. Тя е съвсем минималистична. В уводните минути попадаме на мистериозен остров, чиито тайни трябва да разкрием. Чат-пат докато странстваме из него има някое NPC, което да ни разясни частично какво горе-долу се случва, но дотам. Не очаквайте драматични кът сцени, обширни диалози и тъй нататък.

Все пак въпреки минималистичното изпълнение бих казал, че атмосферата си е добра. Светът на Salt and Sanctuary е красиво оформен, а на всичкото отгоре не е особено краден от Souls серията. Което си е плюс – усеща се различно вдъхновение. Доста яко е с течение на времето да се потапяте в мрака, навлизайки още по-дълбоко в катакомбите на острова. Но не само това – не всичко е еднообразно. Напротив. Различни пейзажи – колкото искаш, а и разнообразието от противници е прилично.

И всъщност вече навлязох в графиката. Говорейки за атмосферата – която е добра. Същото мога да кажа и за цялостния визуален аспект на Salt and Sanctuary. Играта е красиво направена и не ползва пикселизирания стил например, който вече става дразнещо разпространен. Не виждам никаква причина този тип 2D игри да не се възползват от модерна графика – специално след Salt and Sanctuary следващата pixel art игра ще ми изглежда по различен начин. Искам да отбележа също, че бойната система е бърза, мазна и като цяло супер яка – допада ми повече от онази в Dark Souls III, която никога няма да ми хареса!

[caption id="attachment_62625" align="aligncenter" width="525"] Къде без ъпгрейди на екипировката?[/caption]

Звук – добър. Ефектите са окей – качеството варира, но е почти през цялото време яко. Саундтракът определено си го бива – някак не се натрапва и се появява точно тогава, когато е нужно. Например известно време има някаква тишина и само чувате разни звуци от фона и писъците на вашите противници, докато не се появи метъл музика, ставаща по-шумна с наближаване на боса. Страхотно!

Заключението? Salt and Sanctuary е игра, която ми донесе много положителни емоции. Всъщност след като цъках Dark Souls III те сякаш се увеличиха. Защото видях как трябва да изглежда подобен продукт. Предизвикателен, но не нечестен, не дразнещ. Не опитващ се да те преебе по всякакви начини. И балансиран - подтикващ към по-голямо творчество при билдовете.

Или накратко нещо, създадено да ти носи удоволствие. Наистина играта е налична само за PS4 в момента, но когато се сдобие и с PC ревизия... ви я препоръчвам. Изцяло!