7 милиона и нещо самотни вълци да бъдат събрани под думите „Съединението прави силата“. Хахаха. Който е измислил тази шега наистина заслужава уважение. Доста забавно лафче.

Защо казвам всичко това ли? Поради една причина.

В България се случва наистина рядко да се събират протестиращи хора. Всъщност,  нужно е да стане пълно мазало за тази цел. Лайната трябва да изплуват от кенефа и да наводнят цял апартамент. И дори тогава повечето българи все ще намерят начин да кажат – „Ами, не е чак толкова зле... тука има един ъгъл, дето не смърди особено много“.

Е, с декемврийските сметки за тока, нещата ескалираха. И напълно нормално. Хората се разгневиха, излязоха на протест. А заедно с това се присетиха, че всичко останало в животите им не е цъфнало и вързало.

Излязоха по улиците. И то не само за ден.

Митинг. Даеба.

Това, което винаги се е давало като пример защо сме скапан народ. Как не осъществяваме подобни неща. Протести. Как не се вдигаме срещу правителството. Как само си мълчим. Как гърците веднага били скочили и излезли на площада, докато ние кротуваме.

И като започна протест у нас... какво стана? За ден и нещо вече заваляха критиките.

„Няма да участвам в него, понеже участват футболни хулигани. Наркомани. Профани. Маргинали. Вандали. Комунисти. Атакисти“.

И всякакви други. Видите ли, общественият бунт не бил според високите стандарти на повечето хора. Не им харесвал.

Ама възроптаващите нямали конкретизирани искания. Изпълнени по нормите на ЕС, одобрени от конституционни съдии и подписани от патриарха на България. Ама нямало стройна организация. Ама не знам какво си.

Вероятно се очаква, че на протест се ходи с фрак и бална рокля. Всички да си застанат на определения за тях ред на паветата, да викат правилно репетирани многократно реплики.

Пфах.

Всъщност, в България дори и това да се случи, пак ще се намерят хора, които да кажат – „Ебаси, какви са тея безделници с фраковете и роклите, че даже и репетирали, ние трябваше да работим в последните дни, не да рецитираме“.

Какво излиза в крайна сметка? В България протести не може да има. Понеже нашият народ няма как да се събере. Няма единност. Всеки има собствено мнение. Иска да се наложи. Вечно е недоволен.

Такива сме си били винаги. Когато и да погледнем в историята. Какво да дам за пример? Времената преди да ни завземат турците? Априлското въстание? Или дори днес, когато 10 човека не могат да се разберат къде да идат на дискотека и се разделят на 3 отделни групички?

Естествено, това е идеалното нещо, което може да иска една управленска каста. С няколко щраквания на пръстите да разцепи всичко живо. То даже в момента нещата стават още по-лесно.

Бойко Борисов и сие изглеждат като ударени с лопата в лицето. В момента са панирани и не знаят как да действат. Но нищо, българите сами се разцепват. Убеждават се едни срещу други и без чужда помощ.

Саботират – съзнателно или не – всякакви възможности за развитие. Тъй като протестите са хубаво нещо. Независимо кой участва в тях. Дървените философи или интелектуалците, хамалите или циганите, турците или футболните фенове, тревоманите или позьорите, скинарите или пънкарите... всички възможни културни и расови стереотипи. Важното е хората да са заедно. Не е нужно да се харесват. Да се целунат уста в уста. Просто за момент да се съюзят срещу общия враг.

Но това не се случва. Тъй като общият враг се крие в същината на всеки българин. „Дори и да имаме общ враг, все пак Вуте да е зле е на първо място“...

...но се запалих. Загубих доста време днес в спорове за политика. Не ми се беше случвало от доста време. От години. И за пореден път се уверих, че това е безсмислено.

Понеже нищо няма да се промени. Защото не сме единни и никога няма да бъдем. Политиката е причина за едни хора да се сбият на улицата, а за други да имат на каква тема да спамят по цял ден, докато „работят“ в офиса.

Но за прекалено малко хора – нещо, което може да ни обедини.

Съединението прави силата.

Забавно.