Този месец определено е силен откъм игри. Titanfall и Dark Souls II вече се появиха в Северна Америка, утре ги очакваме в Европа. Малко след това идва Diablo III: Reaper of Souls. А като бонус има и няколко по-малко известни, но потенциално силни заглавия.

Съвсем логично аз лично се насочих из някои добре познати сайтове за евтини ключове за игри. И от офертите, които намерих там за пореден път се запитах – накъде, по дяволите, върви гейм пазарът у нас? Ще бъде ли адекватен един ден или напротив? Ще бъде ли оставен целия капитал да изтече извън страната ни?

Не, че съм някакъв краен патриот или нещо такова – напротив. Никога няма да платя много повече пари за нещо, което е „българско“. Дори и умерено повече пари. Интересът клати феса в крайна сметка – хората са си го казали отдавна. И все пак, при малка разлика при игрите в България спрямо пазара отвън, то бих приел да давам кинти у нас. Защо не? Нещо да пристигне по-бързо и да подкрепя нашенския пазар – бива.

Но се уверих отново, че положението у нас е абсурдно.

Нека да говоря за Titanfall – явно историята ми е прясна. У нас какво е положението – за PC играта е 100 кинта. На предварителна поръчка – 89 лева. Из интернет спокойно се намира за 64-5 лева. И то в момента, след дебюта на играта на куп пазари. Който беше адски успешен освен всичко друго!

И какво излиза? Че разликата е 25 шибани лева? И то при положение, че за пазаруване от интернет не ти трябва нищо – просто една стандартна дебитна карта от произволна банка и си чук... и просто така си получаваш ключа по електронната поща.

Всъщност съм споменавал, че един от водещите доставчици у нас на игри ми осигурява намаление. Не огромно, но прилично. Но и дори с него, пак нямам мотивация да си поръчам продукт като Titanfall в България. Тегля чертата и съм едно... 6 бири напред, ако поръчвам от нета. И то бири в заведение, не в парка...

...шест бири са си шест бири.

За мен лично абсурдното в цялата ситуация е едно – не цените, които са идентични с богатите европейски страни, ами отношението на доставчиците. Което е... ами щом минава номерът, окей. Защо да не пускаме скъпи игри? Нали уж горе-долу се купуват?

И не съм сигурен дали изобщо се прави нещо, за да се подобри положението. Често се казва – „Ами, игри не се купуват много тук, всичко е торенти“ и толкоз. Не мисля, че някой нашенски доставчик на игри преговаря с разпространителите за по-хубави оферти. Напротив, стои се на едно място.

А това никога не е добре. Нито за бизнеса, нито пък за хората на изцяло личностно ниво. Да няма развитие.

Да, съвсем наясно съм, че ако тръгнат да водят преговори с Activision Blizzard или EA за по-ниски цени на игрите, това ще е по-голяма катастрофа от това автомобил да се блъсне с 300 км/ч в бетонна стена. Няма как да стане. С подобни разпространители могат да контактуват само страни с огромни, много милионни пазари. Даже и в Русия продуктите на EA и Activision Blizzard са скъпи, макар и изцяло на руски.

Въпреки това има по-малки компании, които вероятно биха се навили да пуснат игри на по-ниски цени у нас. Особено ако има партньорство с голяма българска верига. Да не говорим, че при стабилни продажби... нещата може да потръгнат. А при някоя голяма кампания на нашите доставчици тип „подкрепете българското“, гарнирана с прилични цени – мисля, че немалко хора ще купуват у нас.

Но това очевидно не се случва. А капиталът просто си изтича навън. Към Китай, към Турция, към Сингапур, към САЩ дори. В повечето случаи дори нямам идея откъде си взимам ключове за игри – гледам най-евтините с английски език и толкоз. Знам, че мнозина правят същото – купуват отвън. Гейм пазарът у нас не е минимален.

Проблемът е, че се развива в грешното русло. Тъй като богати нашенски гейм магазини осъзнават подсилване на сцената у нас като цяло. Включително и ако говорим за спонсориране на про отбори. Ние купуваме пари от даден магазин => той се опитва да си прави допълнителна реклама => спонсорира различни гейм каузи. Звучи идеално, нали?

Но нещата изглеждат като блян, докато положението е все едно и също. Гейм пазарът все повече се измества към дигиталното – поне аз PC игра на физически носител не съм си взимал от... вече нямам идея колко дълго време. За какво ми е кутия – нали си имам кий? Но пък у нас се настоява на физическите носители и високите цени покрай тях...

Разбира се, нещата може и да се променят някой ден. Но едно е сигурно – българинът ще купува най-евтиното. Дори и да имаше пари. А ние нямаме. И доколкото пазаруването от интернет е хубаво за всяка отделна личност, тъй като излиза по-евтино, за цялостната гейм сцена не е. То такава кажи-речи няма... защото пари няма... а те трябва да се дават от свързаните с електронните игри... които са извън България.

Иронично, нали?