Чета си днес поредната спортна статия, докато си проверявам пощата в abv. И що да видя – поредния скандал с футболен привкус. В Левски били сменяли някакъв треньор, понеже бил „малтретирал психически футболисти”. Викал им, разбираш ли, на официални мачове и тренировки. Ужас!

А сигурно ги е карал и да тичат, да се потят и да се морят. Ужасно! Престъпно! Как може такова нещо! Горките младежи – отишли са да разтоварят след цяла вечер в дискотеката, някакъв изверг ги кара да търчат. Че им и крещи?! Нечувано!

И, разбира се, всички се оплакали на мама и тати и хоп, какво става – рокада. Някоя мила и блага душица да иде да ги води. Пък след няколко години ще се чудим откъде са изскочили тези играчи с лоша физическа подготовка, които ги е страх да влязат в единоборство и които се сриват психически от едното нищо.

А после човек се чуди защо българският спорт, специално футболът, върви надолу. Как иначе? На някой не му харесал спортния режим или статуковто и айде, бам. Гони се треньор. Абсурд!

Разбира се, в момента разглеждам една възможна страна. Тази на треньора.Приемам, че той е бил прав, че не е псувал или обиждал играчите, ами ги е нахъсвал. Възможно е и той да е преминал някои граници. Но ще обясня защо смятам, че треньорът е прав.

Редовно тичам около Герена. Постоянно ме подминават разни автомобили на родители, които взимат отрочетата си от тренировки. Ще е лъжа ако кажа, че над половината от возилата не са висок клас автомобили – различни спортни возила, лимузини, джипове.

Поне аз не виждам как толкова много младежи хем ще са талантливи, хем пък и ще са част от добре устроени финансово семейства. Не вярвам в това. Напротив, предполагам, че повечето играят, след като мама и тати са цакали. Всъщност, още преди 15+ години положението беше същото. Когато аз в предтийнейджърски години. Едва ли нещо се е променило.

Не само това, но и богаташките синчета могат да накарат родителите си да наложат натиск. Натиск върху водещ български футболен клуб да си смени начините на тренировка!

Освен това, като гледам какви нови футболисти се появяват в последните години, то трудно мога да повярвам, че са били тренирани при строг режим. Изиграят няколко мача в цикъл сряда-неделя – контузии. Скандали за ходене в дискотеки – бол. Кардио – стига им само за 70 минути тичане. И като идат в някое голямо първенство, всичко лъсва – след минимално време им казват да си хващат пътя, понеже не са изградили нужните навици.

И всичко това ме кара да съм на страната на треньора.

Просто смятам, че богаташките синчета ще поиграят някоя и друга година в елита, пък после ще влязат в семейния бизнес. Ще се накупят чужденци на килограм. А после пак ще има – „Какво стана с футбола”.

Как какво. Някакви лигльовци гонят треньори, понеже ги „натоварвал психически”. Сякаш в Китай, САЩ и Германия ги галят с перца... И какво може да се очаква след това, когато подобни се изправят срещу отбори, изкарали целия си живот, дишайки футбол? Нищо добро, естествено.

Тъй като навиците и професионализмът се изграждат в младежките години. Това някой да трениар двуразово без да се оплаква, да не ходи всяка вечер на дискотека. Да се раздава във всеки мач за сезона, а не 2-3 пъти годишно в дербитата.

А един 20-годишен футболист без тези навици не е привлекателен за никого. Независимо колко е талантлив.

Но какво ли значение има? Явно управниците на нашия водещ футболен клуб не се интересуват от всичко това. Важно е да се угоди на лигльовците. Пък после нека някой се чуди защо нямаме и скоро няма да имаме нови златни поколения.