Народен цирк България. Или НЦБ. Толкова подходящо име за милата ни родина, не мислите ли? Особено пък в последно време, когато безумието започва да преминава всякакви граници.

Един съмнителен бизнесмен с очевидна умствена недостатъчност обвини друг с мазен мустак, че искал да го убие. После ролите се размениха. В същото време лисугер абдикира от червения си кораб по комичен начин, за да иде да лапа пари в Европа. А пък накрая – оформи се някаква напълно измислена банкова криза. Която очевидно е доста нагласена, но се правят опити да се раздуе по всякакви начини. И със сигурност в бъдеще ще се използва, за да се взимат безумни решения в наш ущърб.

А като за капак – започна да се обмисля как да изглеждат следващите предсрочни избори. Които всички знаехме, че ще се състоят... въпросът беше кога. Е, сега вече е известно. Но е по-забавно как се мъдри всичко – големите политически врагове у нас застанали в един кабинет на президента, скрити от хорските очи, и си обсъждат там разни неща.

Имат ли общо с Конституцията или нямат? Какво точно се обсъжда? Не се знае в пълен детайл. Че и като за капак – едно лице с прякор Капута (а също така и Дудука) си влиза съвсем спокойно на въпросните дискусии. Неканен. Но какво от това?

Не е ли всичко това един прекалено тотален цирк? Не трябва ли и цялата държава да се прекръсти покрай него?

Пък и защо не? Нека всичко си е регламентирано. Защо нещата трябва да остават в сянка, недоизказани? Цирк ли е цялата ни политическа сцена – да. Тогава защо не.

А и кой ли знае, може и да се оформи своеобразен цирков туризъм. Да идват чужденците у нас за по 2-3 седмици. Да поживеят в нашите обувки. Срещу съответната такса, де – „Плати си, за да  си българин известно време“. Цялата програма – храна с подозрително качество, смрадлив градски транспорт, наводнени/прашасали/кални улици (в зависимост от сезона), тук-таме да те залъже някой служител на мобилните оператори за нещо, а накрая като черешка на тортата – изявленията на политиканите ни. Преведни за цирковите туристи, да видят как е.

Кой ли знае – може би същите тези чужденци ще се върнат много по-щастливи в родините си. Малко мазохизъм, а после ще помнят с години какво е било в България и ще се радват на живота.

Разбира се, всичко си остава мечта. Циркът си е само за нас, а ние не печелим каквото и да е от него. Напротив, точно обратното. А представленията стават все повече, клоуните избухват с още по-голяма интензивност.

Е, може този път да погледам цирка. Малко. Да видя колко милиарда долара ще е следващият заем за България. Какви ще са оправданията на новите ни стари управляващи.

А в останалото време надеждите ми ще са все някога да се прекръстим на Народен цирк България. Време е.