От друга страна, виждал съм колко мотивирани могат да са българите, аз също съм изпадал в подобна позиция, макар и не много често. Когато усетят добро отношение и получат прилично възнаграждение и някакви възможности за лично развитие.

Но не това е темата, за която ще говоря в конкретния случай. А едно нещо, което ми е било чудно от адски много време – защо в България е толкова разпространена тенденцията щом някой човек бъде нает в дадена фирма... да се закове в нея и за да бъде уволнен или дори наказан, трябва да направи най-голямото мазало в света?

Или може би това е нещо, което се е случвало често около мен, макар и доста пъти? Тъй като не бих изключил и тази възможност, особено като знам какъв карък съм и как за настоящите ми 28 години съм участвал в 4 изцяло съкратени отдела в 3 различни фирми...

Чудите се за какво говоря? Не става дума за това някой да дойде махмурлия в службата. Или пък да работи малко под препоръчителното ниво – знаем, че почти винаги се възлага повече работа от реалистичното и е нормално човек да не е перфектен.

Говоря за това да се бачка два, три пъти по-зле, отколкото трябва. Редовно да прави сериозно мазало, което води до скандали, застрашаващи работата не само на него, но и на още 5, 10 човека. Но в крайна сметка на 5, 15 или 25 число от месеца да си взима заплатата и така – постоянно.

Прекалено често съм виждал това. И – пак повтарям – може да е просто моя късмет. Но е възможно и да е широка тенденция в България.

Ето, например преди години бях охрана в главния офис на Техномаркет. Всъщност, целият екип беше от 40 човека, може би и повече. Не е да кажеш, че е някакво малко обектче. Та един ден единия от пичовете, който трябваше да вдига бариерата – бивш полицай и непоправим алкохолик – се беше отрязал и беше припаднал в будката.

В един момент тогавашната шефка тръгва да излиза с колата си за стотици хиляди левове – пичът ни вест, ни кост. Свири тази, свири онази – нищо. Накрая хванала, обадила се на шефа на охраната, оня идва след 40 минути. Докато в същото време директорката на Техномаркет стои и чака на бариерата да си излезе. Към 11 часа вечерта.

Стана голям скандал... и човек би си казал, че този пич трябва да бъде уволнен? Не. Това не се случи. Охранителната фирма можеше и да загуби водещ обект заради този скандал, но този долнопробен алкохолик – който не мога да приема, че е нечий връзкар – си остана на работа.

След това продължи да се напива като говедо. И един път се сбиха с друг непоправим алкохолик... вторият даже донесе пистолет и искаше да го разстрелва. Не успя, понеже беше мъртвопиян. Пак не ги уволниха. Какво е ставало след това – не знам, напуснах.

Но това е охрана, нали така? Всичко подобно си е изцяло в реда на нещата? Няма какво толкова да се изненадваме? Окей, бих се съгласил.

Ама в друга фирма, в която прекарах дълго време – пак същото. Въвеждане на данни уж. Правиш копи и пейст, копи и пейст нон-стоп. Нищо трудно, прилично заплащане. Може и от вкъщи да си работиш. Малкият минус – мозъкът ти се полира и след 7-8 часа ти иде да се хвърлиш от балкона. Ама преживява се това. Освен ако наистина човек не се хвърли от балкона.

Но в тази фирма видях огромно количество хора, които вършеха редовно 1/2, 1/3 от очакваните норми. И то с отвратително качество. Уволняват ли повечето? Не. Стоят си. Да, шефовете там нещо се зъбят. Ама малко дебелокожие и хоп – правиш каквото ти падне и пак си стоиш.

Абсурдното в случая е, че става дума за аутсорсване. И качеството наистина е важно – някоя американска, британска или каквато и да е друга западна компания няма да си изнася отделите за въвеждане на данни в България, ако всичко е пълно мазало.

Но нещата си функционират точно по този начин. За няколко години немалко проекти фирясаха по тази причина. Но причините за тях – дебелокожи хора, работещи наистина зле и то при нелоши условия – си оставаха дълго време в компанията. Някои тук-таме ги уволняваха. Но трябваше с много месеци, години да се прави мазало.

Както споменах в увода – един от последните хора съм, които казват, че трябва да се работи повече у нас. Но за сметка на това смятам, че трябва и да свършиш нещо до такава степен, че поне да ти е чиста съвестта. Ако ти платят 500 лева и свършиш работа за 200, то си лош служител. И не спомагаш с нищо. Особено и ако действията ти доведат до напрежение, което се отразява на цял екип. (Естествено, не е луд онзи, който яде баницата, тук спор няма...)

Но нека дори приемем, че и в тази фирма положението случайно е такова. Пак си е въвеждане на данни, не е някаква работа, която с гордост да вършиш цял живот. Окей.

Само че – с риск да ви отегча вече – бих споменал една последна случка от съвсем скоро – този месец. И моя настояща позиция, свързана с любимото ми писане на материали. Говоря за такова, в което получавам пари, е не като в този сайт например.

По-рано тази година се случи една рокада, след която се надявах да получа увеличен обем на работа. Заради което да взимам повече пари – става дума за бачкане на хонорар. Доста изненадващо поне за мен, шефът ме остави на заден план и вкара изцяло нов човек на мое място. За което още ми е болно, но не това е интересното.

Човекът, който беше взет да върши по-голямото количество работа от самото начало не спазваше това, за което е нает. Ако говорим за време, за което да бъде написан даден материал. С течение на месеците, неговото ниво започна да спада – имаше цели дни, в които нямаше качени статии, а пък ако такива бяха налични – с наистина ужасяващи грешки. Не само технически и правописни. Но и фактологически.

И какво става после? Шефът ми се жалва – „Ама нивото му е ниско, ама не трябва така, то заради това посещенията ни спадат“. Но има ли някаква промяна в количеството работа, което му се възлага? И то при положение, че не говорим за трудов договор... нещата могат да се променят съвсем лесно?

Няма. Някой прави мазало и всички знаят, че прави мазало. Но промяна няма.

И ето тук вече идва основният ми въпрос – може би прекалено дълго надолу в тази статия.

Защо това се случва?

Нека потретя, че е възможно това да са си някакви мои си наблюдения. Но посочих три случки, при които несериозни или дори некомпетентни действия застрашават цели проекти. Не става дума за един човек. А за много.

В случая на охраната – над 40 души! Които щяха да останат без работа, тъй като бяха наети специално за този обект. И съдбите им – в ръцете на един долен алкохолик.

В случая на въвеждането на данни не беше толкова драстично. Но е факт, че 2 пъти бях в позицията проекти да бъдат спрени... и в двата пъти знаех какво мазало правят част от хората в екипа. И шефовете знаеха.

В третия случай имаме по-малък проект. От който не зависят много хора. Но пак същото – ясно е, че има проблем. Известно е как може да се разреши.

И все пак не се прави нищо. Което води до най-различни негативни последствия. Едно на ръка, че даден продукт, който е в процес на създаване директно страда от това. Но и останалите служители се деморализират, като видят всичко това.

Защо ми е да си преглеждам статиите по 20 пъти за грешки, да проверявам в 2-3 сайта информацията, да я препрочитам 3-4 пъти, за да видя дали няма някое дразнещо повторение на думи в съседни изречения? Като мога просто да я изпраскам отгоре-отгоре. Както виждам, че се случват нещата с другите и санкции няма?

Защо ми е да преследвам сляпо разни таргети за въведени бройки в база данни, при положение, че други хора влагат два пъти по-малко усилия и са пей сърце? Нали тях не ги уволняват – значи е допустимо...

Да, бил съм и в компании, в които положението не е било такова. Има „истински“ екипи. Не такива, които остават само в думите на някое шефче с болни амбиции. Но на много места е инак.

Каква е причината обаче? Ето това не го знам. Може би на непосредствените ръководители не им се занимава да съкращават едни хора, да наемат и обучават други. Един вид „дявола, който познаваш“... никой не ти гарантира, че следващият ще работи по-добре.

А може би не им се навлиза в никакви конфликти? На повечето места в България над „малкия шеф“ винаги има „голям“. Който традиционно е по-далеч от нещата. И никога не знаеш какви са отношенията между тях. Кой е казал например, че малкият шеф не се чувства пренебергнат? И не си казва точно като нас – „Ами защо да си тровя нервите, да уволнявам, напрежения, пък и някой може да ме хлопне в ченето, вместо просто да си кютам?“.

Вероятно е и това да е истина.

Но все пак се случва прекално често мнозинството да страда заради малцинството. Което довежда до спадащ морал на всички. И по-лош продукт. Да, нека отново да кажа – не съм от хората, които смятат, че българите трябва да работят повече при настоящите реалности у нас. Когато много компании са в негласни (или може би регламентирани) картелни споразумения. И не позволяват заплатите да преминат дадена психологическа граница.

Въпреки това, когато човек работи, трябва все пак да свърши нещичко. И по възможност да не застрашава позициите на всички останали, на цял проект. Но дали това ще се случи у нас... не се знае.