Бих казал, че в последно време започвам да осъзнавам и значението на нещо друго – „Внимавай какво си пожелаваш“. Всъщност, тук говорим за далеч по-банални думи, които чуваме прекалено често. Но не мисля, че човек особено често се замисля над тях. Както винаги – не е типично за хората да размишляват. В повечето случаи просто действат и чак след това разбират защо нещо, което някога са чували или чели всъщност е много резонно.

Определено „Внимавай какво си пожелаваш“ е от този тип мъдри думи. Често прекалено простовати, но поне аз в момента се уверявам каква истина са. А също така и нещо друго – във вселената сякаш много неща са в перфектен баланс. Всяко действие има равно по големина и противоположно по посока противодействие. И разни такива.

Или казано инак – дори и когато ти се случва нещо хубаво, то обикновено е гарнирано с нещо лошо. Не е задължително да говорим за нещо отвратително. И все пак.

Един скорошен пример – за първи път от години успях да започна работа, в която виждам перспектива. Не само не е маймунска, но и виждам повече от адекватни с обстановката мениджъри и като цяло качествен екип.

И въпреки това себераздаването, което трябва да влагам е доста по-сериозно от преди. Свободно време е доста по-малко, а в края на деня си прекалено уморен дори и да идеш на един фитнес за тонус.

Така в крайна сметка получаваш едно нещо, но губиш друго, което преди това си притежавал. Бил съм на много мизерни работни места и съм абсолютно щастлив, че  съм на страхотно такова в момента. И все пак губя някои неща поради тази причина. Които имах преди. В резултат преди имах нерви от работното място, но повече методи за разпускане. Сега първото липсва... за сметка на второто.

Разбира се, една от баналните теми тип „Внимавай какво си пожелаваш“ са известните личности. И склонността на много от тях да се... престарават... най-меко казано с различни вредни субстанции. Вероятно мнозина си мачтаят да са като тях – богати, популярни и т.н. Но очевидно винаги са това си има съответната реципрочна цена. И някак не е случайно, че малцина са успели да преодолеят светлините на славата... често с цената на кажи-речи тотално отшелничество, което също не е в рамките на дефиницията за „баланс“.

В резултат наистина е хубаво да се замисляме дали искаме желанията ни да се изпълнят. Тъй като може и да се случи (както се казва прекалено често). Ако тегля чертата, поне при мен нещата винаги са били балансирани. Всяко едно хубаво нещо, което съм искал е довеждало до трудности... а тяхното нагледно разрешаване до още проблеми. И така във всеки един момент винаги се случва нещо тежко. И така постоянно.

Не говоря за някакви сериозни драми, за болести или някакви емоционални травми. Ами неща, за които да мислиш нон-стоп. Които не ти позволяват да се отпуснеш дори за момент, да си свалиш гарда.

Естествено, това не са лоши неща. В крайна сметка, човек не може да се отпуска в днешните времена. Не само ако говорим за България, но и цялостната обстановка в световен мащаб. Тъй че лошо няма.

Нека има драма, колкото да не загубим тръпката от живота. Въпреки че понякога на човек му се иска да получи малка почивка. Пък и доста често някак нещата се балансират в края – или може би поне при мен... след всяка помия се случва нещо хубаво. Което някак улеснява целият процес на живота.