За популяризиране на чалгата в Европа. Кихнали им по някаква програма милион и нещо евра.

Както винаги, след това разкритие се започна дискусията против чалгата. Типичната. Традиционната. Веднага се изказаха „типичните“ културтрегери у нас. Разни рок фосили, които в последните 30 години не са направили нова песен.

Разни театрали, промотиращи некадърните си протежета. Които ги виждаме нон-стоп по бездарни филми и сериали.

Разни други „светски“ личности, които явно се чувстват като нещо повече заради това, че слушат различна музика.

Направо „впечатляващо".

Всъщност, за пореден път чашката ми преля, като прочетох някакъв материал на Карбовски. Човек, който някога може и да е бил скандална, интересна личност. Но в момента не се различава по нищо от поредния претенциозен хейтър-позьор в интернет.

Аз самият съм хейтър, но не съм претенциозен. И позьор. Не се самоопределям според музиката, която слушам. Нито според това как се обличам. Нито според това какви филми или сериали харесвам. Нито според това каква храна обичам.

Всичко това е въпрос на вкус. Като всяко изкуство. Това, че харесваш чалга не те прави „тъп“, „малоумен“, „кух“, „невъзпитан“ или нещо такова. Но много хора, очевидно неуверени от това, което представляват самите те, предпочитат да вярват в това.

Като Карбовски, гилдията на българската поп музика и всичките измислени театралчета и актьорчета. Явно недоволни от това, че тяхната продукция посмъртно не може да пробие на запад... просто защото не струва... се ограничават до празно хулете.

А когато си човек на изкуството, то нямаш работа в това да гледаш чуждата паница. Работиш по своите проекти и това е. Повечето големи артисти и музиканти се оплакват, че нямат време за нищо покрай създаването на нов албум или филм – как нашите имат възможност нон-стоп да участват в разни предавания, да хулят по интернет?

Всъщност, модерният вариант на чалгата дори не ме кефи. Оставам си фен на хитовете от 90-те години, както и на най-долните кючеци. Нямам намерение да защитавам тази музика – като цяло ми е антипатична.

Просто са ми смешни всички позьори и техните „висши“ мисли. Една от най-крайните прояви на тесногръдие е да съдиш човек по това каква храна харесва, каква музика слуша, на какви филми се забавлява. Животът ми е показал това множество пъти.

Един от случаите, които помня от дълго време е с учителката ми по литература в една частна школа. Изключително ерудирана, премерена, фина, интелигентна жена. Която един ден разправи как ще отиде в петък на чалга.

Прозвуча ни като шок тогава. На мене и останалите в курса. Но след това се уверих, че това каква музика харесваш няма нищо общо с това какъв човек си. Дали може ли да се разчита на тебе или не може. Колко акъл имаш или нямаш.

Но разните позьори тип Карбовски или некадърните театрали смятат инак. „Който слуша чалга е тъп, трябва да се срамува“. „Била ориенталска, турска музика, въртели се кючеци, принизявало се българското“. И прочее изявления.

Смешно.

Не само това, но ми е интересно и друго – по колко европроекта са кандидатствали същите тези критици? Бас държа, че отговорът е нула. Докато Пайнер са си подготвили документите, проявили са инициатива. Аз съм убеден, че хулещите не са направили същото.

В крайна сметка, получили са парите. Останалите критици вместо да лаят, да вземат и те да свършат нещо. Да кандидатстват за европроект – като нищо ще им отделят пари. Да хванат и напишат някоя нова песен, вместо да лежат на стари лаври.

Но доста от нашите „творци“ предпочитат този подход. И да обикалят из разни светски събития и телевизии постоянно, вместо да се затворят в музикалното студио, снимачната площадка, театъра... и да говорят чрез изкуството си. Чалгарите поне това правят и не гледат в чуждата паница. Колкото и посредствена/крадена да е продукцията им...