Възможно ли е да съществува нещо като „забавен офис”? Иде реч за работно място, в което хората се забавляват, пускат шегички, абе дето е думата, цяла нощ сънуват само как ще отидат на работа? Но пък и същевременно си вършат задачите на 100%?

Честно казано, аз не виждам как може да се случи това. И бас държа, че ако идеш в Германия или Япония, няма да видиш гърмящи смехове и щастливи лица в офисите... ами съсредоточени в работата си индивиди.

Просто защото аз лично не виждам начин един офис да е забавен. Поне не и в по-голямата част от случаите. Да, ако става дума за някаква креативна работа, то няма спор, че разговорите и шегичките помагат адски много – човек да се разведри, да му дойде някоя добра идейка.

Но ако иде реч за машинално бачкане, при която ти е нужна концентрация... то не виждам как смехове през 10 минути могат да ти помогнат. Напротив. Поне мен ме изкарват извън темпото, извън ритъма. Вместо да се разведря се изнервям, че скоростта ми пада, че трябва да правя едно и също нещо по няколко пъти и че правя лаишки грешки.

Но за сметка на това, в последните ми 2 работи попадам на „забавни офиси”. В които има шеги и закачки нон-стоп, които в крайна сметка свалят нивото на продукцията. И не просто това – случвало ми се е да се оплача на някои мои приятели от прекалено много шум и те да ми кажат – „Какъв офис е това без разговори”.

Ебал ли съм му майката. Офис, в който се работи?

Айде, не говоря за това всички да млъкнат като риби и да изпаднат във вселенска концентрация. Някоя шегичка, разговорче, разкършване за 10-на минути те ободряват, преди да се върнеш обратно към бачкането. Но това цели часове от деня да са изпълнени с разговори... ами няма как да има свършена дейност.

Да, нека пак повторя – не говорим за креативна работа. Този тип дейност е друга – там се гони създаването на нещо изключително качествено... за сметка на количеството. Тъй като креативните дейности не вървят на конвейер. И там е добре мозъкът ти да е ведър, за да сътвориш нещо наистина хубаво – независимо дали говорим за музика, литература или създаване на яка реклама ако щеш.

Но в други случаи... трябва просто да се съсредоточиш в една конкретна дейност, да изчистиш ненужните чувства и мисли и да действаш. И не знам как е при повечето хора, но при мен концентрацията не идва много лесно... но за сметка на това си отива с щракване на пръсти.

Да, ще каже някой, ама можеш да си сложиш слушалки в офиса и да не чуваш. Принципно, мога – но се случва някой кански смях да пробие и през тях, при което всичките ми опити да свърша дадена дейност се изпаряват. Отделен въпрос е, че не съм фен на това да работя с музика в ушите – предпочитам класическа тишина – нали се сещате, от типа, дето е тиха – а не да боря един шум с друг.

А и освен всичко друго, против концепцията на забавния офис действа фактът... че като си на работа си на работа! И това е! Забавно или не, ти си извън дома си и толкоз. И именно заради това аз защитавам с пълна сила това човек да си бачка от вкъщи... но това е друга тема, която съм покривал и преди.

Ама кой ли знае, може и аз да не ги разбирам нещата. Пък и щом дадена концепция е толкова разпространена у нас, значи грешката е у мен... че нея схващам... не в нея. Но пак бих се върнал на Япония и Германия – има ли там забавни офиси, хахо-хихи, звънливи гласове и кресливи смехове? И не е ли тази концепция по-популярна в южни страни с ниска производителност на труда, отколкото в такива с висока? По дяволите, като бях готвач на бригада в САЩ, в най-напрегнатите часове от деня не се чуваха почти никакви реплики, различни от „coming through”, order up” или „pass me някакъв си продукт".

Но може и аз да греша, може би е по-добре офисите да са "забавни"... само дето не виждам преимуществата в това. Ако искаш да свършиш някакво бачкане, де, ако си на заработка... иначе при твърда заплата и при положение, че никой не те следи, то можеш да си се шегувкаш и забавляваш по цял ден.