
Всъщност FIFA 17 се превръща в най-силният дебют за серията изобщо. Досега постижението беше на FIFA 13. Научаваме също, че 53% от продажбите са били за PlayStation 4 версията на играта, а пък 40% - за Xbox One. Ревизиите за PS3 и Xbox360 се равняват на 6%, a останалите са за PC. Редно е да се отбележи обаче, че класацията на Chart-Track покрива физическия пазар във Великобритания. Така не е ясно как изглеждат дигиталните продажби.
На втора позиция за миналата седмица се нарежда Forza Horizon 3. Играта, налична за Xbox One и PC, се представя с 12% по-добре, сравнено с предходната игра от франчайза. На третото място пък се нарежда Lego Star Wars: The Force Awakens. За няколко седмици по-рано през годината играта беше на първо място в класациите на Chart-Track, а сега се връща в челните позиции.
Пълният топ 10 пък изглежда по следния начин:
1. FIFA 17
2. Forza Horizon 3
3. Lego Star Wars: The Force Awakens
4. BioShock: The Collection
5. XCOM 2
6. Pro Evolution Soccer 2017
7. Destiny: The Collection
8. Rocket League
9. NBA 2K17
10. Grand Theft Auto V
Още по темата
А иначе при мен 90% от мачовете, които видях онлайн бяха следните:
-формация 4-3-3;
-две бързи крила по фланга, обикновено и нападателят е с 90+ pace, макар че имаше изключения;
-двойни подавания в центъра, докато не се откъсне някой бързак по горния или долния фланг;
-тичане по фланга до наказателното;
-центриране в наказателното или опит за навлизане вътре;
-при успешно навлизане вътре - силен пас по земя към центъра на наказателното;
Даже отборите, с които ми играха бяха едни и същи. Към 6-7 пъти - италиански отбор с Ел Шараауи и Салах по фланговете и не помня кой бързак в центъра. Още толкова пъти - някакъв изцяло бразилски отбор пак само с бързаци и пак изсипвания на топката по фланга. Няма такова безумно еднообразие, всеки играе по този начин... в някаква смешна шепа мачове видях някой със стратегия, различна от 4-3-3...
А онова, което ти казваш няма нищо общо с реализма. Това е електронна игра. В нея хората трябва да са на равни начала, играейки мачове. На тебе ако ти е приятно да премажеш някого и той да те бие с 1:0, понеже всичко, което е могло да се изпусне се е изпуснало - окей. А може и да ти е приятно да видиш как някой те пребива от бой, ама накрая го биеш пак с 1:0, понеже играта е решила и него да прецака по всякакви възможни начини. На мен не ми е приятно. Не ми е приятно да гледам как мачовете се развиват според някакви невидими скриптове. Не ми е приятно да давам на футболистите ми да пресират активно, да ги връщам в защита, да им задавам агресивни тактики, а те да стоят като бастуни. Може би Моуриньо се чувства така, когато е казал едно на футболистите си, а те правят друго - да. Но както казах - това е игра, това е мултиплейър. Предполагам, че почти всеки иска да е на равни начала с противниците си. Колкото повече виждам как мачовете се развиват "невидимо", толкова повече губя каквото и да е желание да играя. Приключвам ревюто и забравям завинаги за FIFA 17.
И не, играта не е аркада само заради невидимите скриптове. Играта е аркада, защото няма нищо общо с реалността. Бързите футболисти пак са направени абсолютно безхаберни и нереалистични. Почти всички sweat любимци в Ultimate Team в реалността са в най-добрия случай посредствени. Изобщо не говорим за това, че не могат с един спринт да се измъкнат от кажи-речи всяка ситуация, както става във FIFA 17. В миналата FIFA в един момент бяха нърфнати тези малоумни тактики с търчачите по крилата, ама нейсе, сега всичко си е пак същото.
Или може би пасовете са реалистични? Помпаш копчето с посока без да му мислиш и топката в 90% от случаите си стига до дестинацията. Изобщо и не говоря за това как някакви sweat бастуни с по 70 и нещо пасове ми дават пасове като Иниеста. Всичко, което ми хареса толкова много във FIFA 16, всичко, което похвалих в миналото ревю е нърфнато до земята. Сега всичко е sweat аркада, в си правиш един отбор 85-90+ pace говеда, раздаваш двойни в центъра докато всички не се затърчат напред едновременно, даваш извеждащи пасове и се откъсваш. Колкото и тактики да редих отборът ми не правеше нищо, близко до реалния футбол, близко до Челси в най-добрите им времена например или пък ако щеш Юнайтед на Ван Гаал, когато почти всички полеви играчи без един централен нападател може би са прибрани в две линии и няма и грам пространства и не Меси, ами и бог не може да ги пробие. В минали FIFA игри човек можеше да се бетонира, сега това е супер трудно, особено пък ако не си се заредил с най-добрите защитници в играта.
Иначе мен онова, което ме дразни в "мачовете с хендикап", нека така ги наречем, е че победата не е сладка. За мен не е сладко да виждам, че някой е по-добър от мен и единствената причина да спечеля е тази, че играта ми е подарила победата. Защото в някои мачове е точно така. Най-лесно е да се каже - "Опонентът ми сам си е виновен, че изпусна 20 чисти положения, спечелих си честно и почтено", но виждам, че някой играе добре и има умения, виждам как се опитва да вкарва по различни начини, понеже FIFA не му позволява да реализира, но не става. Не ми носи удоволствие, защото влизам в обувките на тоя човек и знам, че след някой и друг мач аз ще съм онзи с 20-те положения, ще пробвам да вкарам по много различни начини и... нищо.
П.С. Това, че някой си е спечелил първа дивизия 40 пъти не означава нищо. Не означава, че във FIFA няма скриптове. А и реално ако тоя пич е наистина добър - то и с хендикап пак ще е над опонентите си. Това е все едно да се надбягваш с Юсеин Болт - и да е болен, и да умира, пак ще те издърпа на сто метра като стой та гледай. Също така има някои хора с хиляди, дори и десетки хиляди мачове годишно на FIFA. Ако някой такъв циклист е спечелил 40 пъти първа дивизия... не мисля, че го прави някакъв герой.




3