Цената на устройството е 80 евро, като ще включва 40 игри. Обявени от тях са десет, а именно: Sonic the Hedgehog, Castlevania: Bloodlines, Space Harrier 2, Shining Force, Earthworm Jim, Comix Zone, Altered Beast, Gunstar Heroes , Dr. Robotnik’s Mean Bean Machine и Ecco the Dolphin. Кои ще са останалите вероятно ще научим скоро.
Дали ще видим един Mortal Kombat 3: Ultimate например? Top Gear 2? Road Rash? International Superstar Soccer Pro Deluxe? Предстои да научим.
Всъщност плановете на Sega за подобна конзолка са от миналата година, но чак сега бяха реализирани. Също така е редно да се отбележи, че Mega Drive е името на конзолата в Европа – в Щатите мини устройството ще се нарича съответно Sega Genesis Mini.
По-добре си вземи една SEGA за 20 лв и дискетите отделно. В Aliexpress ги има и не са скъпи
А, да, Battletoads също, ама той мисля е достатъчно популярен и из Щатите, и в Европа.
А SEGA без UMK3 беше като Терминатор без Марио. Леле, тази игра я играя и до ден днешен (заедно с нормалната мк3), и именно тя ме накара да си купя отново мега драйв към края на 2018-та, даже два (единия е ранен клонинг на първите модели съдържащ 100% истински хардуер освен звуковия чип, който имитира оригиналния почти перфектно)
Ще повторя - по-добре си вземете някоя sega втора ръка (по възможност оригинална или от по-ранните клонинги, изкачат чат-пат на разумни цени, а пък ако не се пазарите), и ако искате да сте на далавера и да не давате пари за дискети, в алиекспреса има една компилация от 112 игри на една дискета с почти всички хитове и струва 11$.
Тази Sega mini обаче не ме вълнува особено (както и всичките такива мини издания) поради три причини:
1) Винаги става дума за някакви слаби и евтини ARM компютърчета на които върви някакъв не особено добър open source емулатор. Конкретно за Mega Drive не съм виждал емулатор който да предоставя същия експириънс като при оригиналния хардуер.
2) Тези мини конзолки са яки ако подходиш към тях с някакви колекционерски и носталгични подбуди. При българската реалност това обаче не важи - първо защото, както някой вече каза, тези игри на са били толкова популарни. При Нинтендо пък даже и самите им конзоли надали някой е виждал оригинални такива в България. За snes никой не е бил чувал, а пък NES го знаем само под формата на някаква "телевизионна игра с жълти дискети" носеща името Терминатор, Рамбо, Денди или нещо друго такова мега китайско нещо. Малцина са знаели какво е това нинтендо и как изглежда оригиналното такова от 1984-та. Така че който казва, че NES/SNES mini го кара да чувства носталгия или поради някаква причина се преструва или родителите му са били баровци и са му купували техника от корекома с долари
3) Пълно е с хардуер на пазара който подкарва тези ретро игри и то по-добре от каквато и да е емулираща машинка. Ще подредя възможните избори от най-добър към най-лош:
- Оригиналните конзоли на Sega и Nintendo все още се намират лесно на достъпни цени. Дали ще ти трябва заради колекция,автентично изживяване или носталгията те тресе - това е решението. Оригиналните игри са скъпи, но има евтини китайски дискети бол. С един по-запазен кинескоп, като тези които хората в момента изхвърлят на боклука и някакъв SCART кабел нещата направо стават приказка
- Разни такива бутикови стоки като нещата на https://www.analogue.co Това са едни много качествени машинки, които събират оригиналния хардуер на един FPGA чип за 100% автентичност и съвместимост на хардуер, периферия и игри + поддръжка на модерни екрани и високи резолюции посредством HDMI порт.
- Стандартните китайски клонинги с които 99% от българите са имали досег до тези стари игри. Пак събират всичкия хардуер на един чип, но всичко е правено евтино и долнокачествено, без контрол на качеството и орязани възможности като липси на портове за периферия или нямат RGB поддръжка. Качеството на самата картина може да е зле, но пак това не е емулация, следователно игрите вървят по-добре. Sega даже имаха два такиа колнинга лицензирани от тях самите и са пълен боклук - единия се нарича Mega Drive model 3, другя беше нещо на което пишеше AT Games или нещо подобно. Сега очевидно ще има и трети. Колкото по нови са тия китайски разработки, толкова по зле вървят игрите на тях, най - новитe даже пак са ARM + емулатор.
Има и разни хардуерни клонинги - реално същите конзоли правени без лиценз от други компании по времето когато съответните конзоли са били актуални, не отстъпващи по нищо от оригивала, бъдейки по-евтини. Това обаче са отново бутикови и колекционерски неща, които са доста редки днес и надали ги има накъде и то на нормални цени.
(Пиратските джойстици обаче бяха пълно лайно и помня, че кръстачките им нонстоп се трошаха, докато на оригиналната бяха здрави като гранит. Някой ми подари един почти потрошен оригинален джойстик и го ползвах дълго, после го разглобих и му сложих кръстачката на едно менте, което издържа цифра време. Абе, интересни времена бяха като се сетя. :lol )
Иначе си прав, че за 8-битовото Nintendo - трудно да чувстваш някаква носталгия у нас, аз май един път съм виждал оригинално такова и се зачудих какво е това, по дяволите. Иначе всичко друго беше Terminator, дето издържаше там няколко месеца и загиваше. После към Илиянци и нов. Ама аз говоря за началото на 90-те, де.
При мен лично носталгията е към игрите, за хардуера и носителите никога не ми е пукало. В този ред на мисли емулаторите вършат идеална работа, а пък сега 160 кинта за такава изгъзица - по-добре 1-2 нови игри да си взема и толкоз.
Не бих си купил новата тъй като геймингът се разви доста,тези игри вече не могат да ме кефят така както навремето.
Същевременно преди няколко години купихме от Илиянци (като едно време ) един клонинг на 8-битовото Nintendo. Там поиграхме танкчетата, Супер Марио и още някакви игри - яко фън за всички бяха. Мисля, че Sega Mega Drive повечето игри бяха някакъв преход към пикселяците от 8-битовата ера и вече по-сложните игри след това. И някак нито я имаше носталгията от Mario и танковете, нито пък доста игри могат да се сравняват с онези от 4-5 години след това за PlayStation, PC. Специално Ултимата ни се стори толкова... архаичен и базов.
Поздрав ретро маниаци с любимата ми игра за NES, едно време даже се научих да пиша сейв-паролата и на японски
Със SEGA-та съм израснал. Тя ми беше първата конзола въобще, технически втората конзола на по-големия ми брат след Терминатора който така и не съм виждал до 2005г. Още помня когато бях на 4-5 години и го виждам да играе на нея го питах "Това ПлейСтейшън ли е?", а той отговори "Не, по-добро е от ПлейСтейшън." а това да е било 2001-2002г.
А някъде по средата на 2003г. стоях в кварталния комоютърен клуб като сопол всеки ден, и един ден там сложиха два аркадни кабинета със SEGA Mega Drive.
Игрите отначало бяха някакви платформъри, бо един ден сложиха UMK3 на тях. Тази игра за нас беше като Fortnite за днешната младеж. Почти всички лапета от квартала си споделяхме комбинациите за комботата, фаталити, бруталити, чийт менюто и още разни неща.
Няколко месеца по-късно най-накрая и аз се сдобих с дискета на UMK3 и рязко спрях да ходя в клуба. Тогава дори никой не ми вярваше, че притежавах UMK3 и SEGA.
За съжаления я развалих, защото си мислех че оня капак дето се отваряше принадлежеше за слагането на батериики. Оттгоава нататък нямах нищичко.
Сдобих се с първия Терминатор, който беше под формата на клавиатура през средата на 2005-та и се радвах, че имам най-накрая някаква интересна придобивка, но не беше като Сегата, даже един ден тя толкова ми липсваше, че ревах на майка колко искам да ми вземе отново една, но така и не ми взе.
Но когато разбрах и се сдобих с пиратските портове на Mortal Kombat 1 и 2 и за Street Fighter 2 спря да ми пука за SEGA .