Графиката... си е средна ръка. Старичка вече. Като добавка - в някои зони и до ден днешен оптимизацията е толкова лоша, че дори и да имате достатъчно качествено PC има внушителни спадове във фреймрейта (понякога водещи и до откровена дразнеща цепня).
Озвучение - стандартно, по-скоро неотличаващо се с нищо.
Най-важното за едно екшън RPG е налице - синдромът "още един рън за предмети и си лягам"... и така, докато човек не иде на работа следващия ден премазан физически от недоспиване.
Grim Dawn определено е от игрите, за които екшън RPG феновете си струва да се замислят.
Grim Dawn е много странно заглавие за мен. Към момента съм прекарал близо 180 часа пред него. На няколко пъти тръгнах да пиша ревю. Ама абсолютно винаги... някак си нещата не се получават. И е изцяло необяснимо защо се случва всичко това.
Дали играта е добра? Е, гореспоменатите 180 часа би трябвало да са красноречиви. Но все става едно и също.
Играе ми се някое екшън RPG от типа на Diablo II. Сещам се за Grim Dawn. Правя нов герой, цъкам 10-15-20+ часа. И изведнъж играта рязко ми става много скучна. Трия я. Тръгвам да пиша ревюто, ама нещо ме забавя. Минават седмица, две. Отказвам се. И след известно време историята се повтаря.
Покрай експанжъна Ashes of Malmouth обаче реших, че е време най-накрая да напиша ревюто на Grim Dawn. С поредното титанично закъснение. И ето го и него.
Що е то Grim Dawn, ако случайно сте го изпуснали?
Говорим за RPG в духа на Diablo II. Перспективата е изометрична, противниците – безброй, а вашата цел – да колите гадове до умопомрачение, за да се сдобиете с по-добра екипировка. За да можете да колите още повече гадове до умопомрачение. Общо взето класическата формула за екшън RPG.
Всъщност е редно да отделя малко редове за разработката на Grim Dawn. Която игра бе реализирана благодарение на обществено набиране на средства. Геймърите още през 2012 година можеха да подкрепят проекта, включително и в Kickstarter. В Steam Early Access заглавието видяхме през 2013-а.
Трябваше да мине време обаче, докато Grim Dawn бъде завършен откъм история и съдържание. Реално в началото на 2016-а видяхме пълната, готова версия на заглавието в Steam. Тоест ако ви сте зажаднели за някое екшън RPG и сте пропуснали това – вероятно моментът е добър да се сдобиете с Grim Dawn.
А заглавието определено има своите достойнства.
Виртуалната вселена например. Тя ни показва една безкрайна война между две свръхестествени фракции – aetherials и chtolonians, а в центъра на нея са именно човеците. Които, по традиция, сами са си навлекли значителни проблеми.
Никога не пренебрегвайте важността на Devotion системата
Експериментирайки прекалено много с магическата енергия aether хората докарват апокалипсис, при която субстанцията навлиза във виртуалния свят на Каирн безпрепятствано. Всяко същество, засегнато от aether се извращава, а след смъртта си се превръща в немъртва гротеска, унищожаваща всичко наред.
Едната основна фракция врагове в играта – споменатите горе aetherials – могат да контролират магическата енергия. А целта им е да превърнат всички живи същества от Каирн в свой ресурс, сливайки се с тях.
Ако това не е достатъчно кофти, то навлиза и другата свръхестествена фракция – chtolonians. Те са уродливи същества, доста вдъхновени от Лъвкрафт, падащи се основните врагове на aetherials. Като в резултат ще видите много сцени в Grim Dawn, в които двете фракции се млатят едни други.
Ние поемаме ролята на герой, който има най-традиционната възможна задача – да се опита да възпре aetherials и chtolonians да заличат изцяло човечеството. За целта не само трябва да елиминираме колосални количества от съществата, но и да помагаме както можем на шепата оцелели хора в света на Grim Dawn.
Но тъй като имаме цялостен апокалипсис, то можем да сме сигурни, че ще срещнем какви ли не други врагове. Обезумели и мутирали зверове. Скелети, движещи се с помощта на свръхестествени енергии. Култове. А също и най-обикновени бандити, тероризиращи малкото останало човечество.
Общо взето Grim Dawn предлага всичко откъм атмосфера. Да, самата история е съвсем стандартна за екшън RPG и общо взето се състои от „ходи напред, напред напред и убий най-грозните лошковци“. Но по-важното е, че обикаляйки из света виждаме достатъчно разнообразие, че да не ни втръсне.
И понеже започвам да раздувам относно сюжета нека да продължа с геймплея. Който, както споменах, е на класическо олдскул RPG.
Редно е да спомена, че Grim Dawn миксира заемки от доста заглавия. И откровено казано в един момент може и да ви изглежда леко... неясен и дори сложен.
В началото нещата са съвсем ясни. До десето ниво – или в рамките на първия максимум час игра – можете да комбинирате два класа от наличните шест (в оригиналния Grim Dawn) или осем (плюс експанжъна Ashes of Malmouth). Всеки от тях си има по едно дърво с пасивни и активни умения.
Ваш е изборът къде да инвестирате повече точки – ограничения общо взето няма. Освен броят на точките – до 60 ниво получавате по три на всеки вдигнат левъл, а след това – по две.
Налични са и три атрибута – physique, cunning и spirit, които аз бих нарекъл просто сила, ловкост и интелект. След всяко вдигнато ниво получавате точки, които да инвестирате и в тях.
Дотук нещата са съвсем елементарни, нали?
Grim Dawn обаче включва и Devotion система, която в своята есенция ни дава достъп до още пасивни умения. За разлика от скил и атрибут точките обаче ние трябва да си намерим из виртуалния свят онези за devotion. Да, наистина към 3/5 от тях са съвсем очевидно пласирани и няма как да ги подминем, минавайки основната история (прочиствайки или реставрирайки тъй наречените Shrine-ове). Но за останалите... трябва или да обикаляме доста, или просто да прочетем гайд в нета къде се намират. И дори тогава сдобиването с максималните Devotion точки не е лесно.
И тази система в Grim Dawn в своята есенция ни осигурява допълнително пасивно дърво, еднакво за всички класове. Повечето умения в него осигуряват бонуси като още кръв, защита, атака, резисти и тъй нататък. Най-интересни обаче са скиловете в него, които се закачват към основните ни умения.
Devotion скиловете имат шанс да се активират или докато ни млатят противници, или когато ние атакуваме. Уловката е, че ако не сме ги вързали към някое наше умение, което в момента се ползва – те не вършат нищо. А Devotion скиловете, поне доста от тях, могат значително да дръпнат билда ни. Независимо дали говорим за защита или нападение.
Но Grim Dawn не приключва дотук. Адски много умения – пасивни и активни – можем да получаваме и чрез предмети. Да, наистина и в едно антично Diablo II имахме същите механики. Тоест Grim Dawn не открива топлата вода. Но пък от друга страна – адски интересните скилове от предмети тук са много. И нерядко ако решим да сменим предмет трябва да се чудим дали наистина искаме да изоставим умението, което ни осигурява.
Заедно с това всеки предмет – оръжие, броня, пръстен, амулет и тъй нататък – може да бъде подсилен с разнообразни компоненти. Имащи различни нива на рядкост и падащи се постоянно във виртуалния свят (естествено можем и да ги крафтнем). Доста от тези компоненти също дават адски добри, на моменти задължителни за ползване умения.
Всеки клас в Grim Dawn си има собствено дърво умения
И тук нещата започват да стават леко объркващи, нали?
А ако добавя, че предметите допълнително могат да се подсилват от аугменти, които пък отключваме като бонус от различните приятелски фракции в Grim Dawn?
Истината е, че Grim Dawn не е заглавие, в което просто можем само да огледаме пасивните и активни умения на основните класове и да си кажем – „Ей това е моят билд, дай сега да коля гадове“. Трябва да минете играта един или повече пъти, преди дори да разберете какво точно искате да направите. Как работят точно нещата. Ако тръгнете да оглеждате всички екрани с различните видове демидж, ефекти, кое как точно се случва – всъщност дори може да не ги разберете. Защото доста неща са неясни. Трябва си гугъл.
И да, това беше най-добрият ми приятел в доста случаи, когато играх Grim Dawn. И дори сега, след 160 часа, дори не знам дали някои неща работят така, както си мисля, че работят в моя билд. В един момент чисълцата за демидж, които излизат на екрана са адски много и нямате идея кои ефекти от множеството налични вършат работа и кои дори не се активират.
Да, всеки от вас, който някога под някаква форма е играл екшън RPG-та ще мине играта на нормалната трудност. Това е повече от ясно и съвсем безспорно. Някак обаче малко повечко проблеми започват да идват на втората, особено към края. И специално на третата и последна.
Тогава започват ясно да се виждат евентуалните дупки във вашия билд, а на моменти Grim Dawn е като RPG от старата школа. Непрощаващ. Понеже преди време ако преебеш билда – просто го духаш. Или си със слаба ефективност, или ако си проявил голямо въображение (в негативен аспект) – можеш и да окажеш в момент, в който е невъзможно да продължиш. За щастие в Grim Dawn нищо не е баш необратимо – скил и devotion точките могат да се ресетнат (макар че тези за атрибутите – не). Така ако видите, че изцяло сте осрали нещата имате шанс да се върнете. Понеже не мисля, че са налични някакви максимално лоши комбинации от произволни две специализации в Grim Dawn.
Но трябва да се знае – можете да преебете нещата, може билдът ви да не е такъв, какъвто сте го мислели, може в един момент да се окаже, че нямате как да продължите (без прекалено много фарм) и това е адски разочароващо! А кофтито е, че в Grim Dawn наистина достатъчно информация в самата игра не е налична. Ситуацията е доста подобна на Diablo II – има прекалено много „покрити“ системи, за които специално трябва да четете как работят. Или да научите по „трудния“ начин с проба и грешка.
Разбира се някой би си казал – „Йо, мен, живеем във времената на Dark Souls, проблеми в трудността няма“. Така е – но все пак човек, тръгващ да играе Grim Dawn трябва да знае, че шанс да го издуха кофти има. Ако не е планирал както трябва. А при първо, че дори и второ и трето изиграване това е много вероятно! И докато на Normal е възможно да сеем смърт наред, то изведнъж на Elite – следващата трудност – се оказва, че сме тотално импотентни!
Тук, мисля, е редно да напиша едно много важно нещо. В Grim Dawn изискването да имаме максимални резисти във всеки един момент е от ключова важност за дългосрочна ефективност! Не, наистина, не мога да акцентирам достатъчно на това! Много хора може и леко да ги подценят, примерно феновете на други екшън RPG-та, в които някак можем да компенсираме по-ниски резисти по един или друг начин.
В Grim Dawn – общо взето не. А на мен ми отне прилично време, докато осъзная това. Няма значение дали някакви нови предмети ни дават повече демидж, умения, кръв, яки неща. Ако трябва да си намалим значително резистите – трябва да помислим пак.
Уникалните предмети - мехлем за окото на екшън RPG фена
Задължително. Отново. Много пъти си разбутвах екипировката, когато бях ефективен, мислейки си, че ще съм още по-ефективен. И започвах да умирам. Осъзнавайки, че съм занемарил 1-2 резиста и се оказва, че съм влязъл в зона, в която гадовете бият почти изцяло с такъв демидж.
А нека кажа – много противници в Grim Dawn бият с ефекти. Стрелците – с Pierce тип демидж. Различните врагове, магьосници или не – с останалите Cold, Lightning, Fire, Poison, Vitality, Chaos, Aetherial, Bleeding. Като за капак имаме и резист към Stun, чиято важност най-вече се усеща към края на играта, когато срещнем най-тегавите врагове. И едно по-дълго зашеметяване може да означава смърт...
Резистите ви са ключови за високите трудности, но и не бива да занемарявате бронята. Да, тя е леко на заден план, но пък към края на Elite ще усетите, че трябва да вдигнете и нея. Понеже в Grim Dawn се залага остро на числата.
И тук идва нещо разочароващо. Голям процент от предметите в заглавието имат просто свои Empowered и Mythical версии. Които са същите като нормалната им, но просто осигуряват по-големи числени бонуси. Тоест ако имате екипировка, от която сте доволни... трябва просто да я намерите нататък в играта. И да я замените с настоящата ви.
Лично аз не съм фен на подобен подход. Някак дори и илюзията, че за да продължим напред трябва да правим нещо повече от фарм на числа изчезва. А Grim Dawn си има своеобразни breakpoint-ове – примерно „вдигнете X ниво, за да получите достъп до легендарни предмети“, после „вдигнете Y ниво, за да получите достъп до болшинството нови сини неща, които вече сте изфармили“. Доста често липсва тъй да се каже „плавен“ преход. Играта адски често ребром поставя ситуацията пред нас – „Вижте ся, оттук нататък фармите нива за ето тези ви предмети, после пък трябва да се сприятелявате с различните фракции за аугментите им“ (които са ключови, особено за максимални резисти на финалната трудност Elite). Поне аз не съм фен на това. Въпреки че MMORPG феновете са свикнали.
Естествено тази критика не ме накара да прекарам по-малко време на Grim Dawn. Но е редно да се има едно наум. Прекалено често сме общо взето „заключени“ от това да продължим напред без фарм. И, превръщайки се в една класическа грамофонна плоча – ще се върна към Diablo II. В което – макар и с много зор – можехме да минем играта и на Nightmare, и на Hell дори и да сме с 20+ нива по-слаби от противниците. И с лоша екипировка. Беше адски озорващо, трябваше някои да се заобикалят и т.н. Но – възможно. Не и в Grim Dawn. На някои места могат почти да ни one-hit-нат, ако не сме в достатъчно добра форма. Някои босове са направо неубиваеми бих казал, ако не сме достатъчно напомпани.
Хубаво е все пак, че фарменето в Grim Dawn не е прекалено прекършващо като количество, но все пак – доста. И е разочароващо, понеже знаете, че ако искате да си направите някой друг персонаж ви предстои да бухате едни и същи противници прекалено дълго време, докато стигне по-високите нива.
Което предполагам е една от основните причини винаги Grim Dawn да ми омръзва. Рязко. Просто когато се стигне до момента на повечето фарм и си казвам... „майната му“ и трия всичко. Е, явно последният герой в заглавието успя да ме накара да поцъкам малко по-дълго.
И понеже горе-долу вървя към приключване на статията, то нека всъщност отделя малко време на повода за нея – експанжъна Ashes of Malmouth.
Последната добавка на Grim Dawn бих казал си струва. Тя е изпълнена в класическия Diablo дух – получаваме цял нов акт. До него достигаме чрез вратичка в една от първите зони, като основни врагове са ни aetherials.
Както може би онези, цъкали Grim Dawn знаят – и не мисля, че тук изсипвам голям или важен спойлер, пък и така или иначе сюжетът тук не е ключов – финалният „нормален“ бос е chtolonian. Именно и около тази фракция силно се въртят финалните зони на основната игра. Сега и другата се сдобива с цял свой акт.
Биваме запознати с куп нови противници - както в покрайнините на Malmouth, така и самият град. Налични са мисля... три нови фракции с доста силни ендгейм аугменти, още Devotion Shrine-ове, босове, екипировка и тъй нататък. Като цяло ако тръгнете да си взимате Grim Dawn - редно е да се замислите изцяло и за Ashes of Malmouth.
Играта има и други експанжъни, появили се преди време. Единият от които по-основен, добавящ арена режим. Който също бих могъл да кажа си струва.
Става дума за стандартното - вие бивате вкарани в затворена зона, а около вас се изсипват стотици противници. В стандартната версия на режима има 150 вълни от гадове, като след преминаването им получавате солидни бонуси.
Можете всъщност да се откажете по всяко едно време, като колкото повече сте продължили напред, толкова по-яки неща получавате. Ако се замисля - "нормалната" игра, особено на последната трудност ни осигурява огромно количество редки предмети. Тоест арената от един момент става леко безсмислена. Но пък в началото на всеки нов герой е общо взето задължително да прекараме достатъчно време в нея. От една страна за по-бързо вдигане на нива, а от друга - за тестване на билда в "полеви" условия с малко по-тегави противници от началните в Grim Dawn.
Заключителни думи?
Grim Dawn е игра, която почти сигурно ще се хареса на екшън RPG феновете. Особено сега, в завършения си вид. Но имайте едно наум, ако ударите някоя стена - вероятно не сте доразбрали някои от нещата, които можете да правите. Понеже в някои аспекти Grim Dawn си е доста олдскул - не ви дава абсолютно цялата информация.
Свикнете ли обаче? Вероятно прекараните пред Grim Dawn от вас часове ще са немалко.
Още по темата
като фен на д2. като фен на д2.
Голямата греда винаги идва, когато я превъртиш на normal обаче и си мислиш, че имаш много як билд и на втората трудност ти разпукат канчето. 
На човек му идва нерядко направо да я изтрие и забрави. Ама причината е практически винаги кофти билд, тъй че...
. Пак благодаря на псето че написа за играта , аз не знаех че съществува . Макар че ти вероятно вече си продължил и нататък вече. Аз обикновено играя с разни мелета, въпреки че някой ден ще заложа повече на маговете. Да видяя с тях докъде ще го докарам. Трудно измислям билдове за тях, де (а по дефиниция не ползвам чужди).
10167395