Макар и тази година в ънхейтабъл да има доста игри, поне аз трудно мога да се досетя за някоя, която да изпъква в съзнанието ми. Наскоро прочетох, че през 2013-та е имало най-малко гейм продукти с оценки от над 90% в сайта Metacritic. И като гледам заглавията, за които съм писал ревюта... не мога да преценя снимка на чие от тях да сложа като заглавна.

Може би това ще е Grand Theft Auto V. Само за да бъда банален. Въпреки че мултиплейър компонентът е в рубриката хейт ревюта, сингълът си остава страхотен. И определено си струва да се изиграе. Кампанията е изключително дълга, повечето сингъл мисии са интересни и разнообразни, развиващи се на всякакви различни нива. Въпреки разочароващото мулти, в никой момент не съм съжалявал за парите, които дадох за GTA V. А те не бяха малко – струваше шибани 140 лева играта у нас!

Нататък годината ще покрия в реда, по който съм качил статиите. За линковете към ревютата за тях - под статията.

2013-та започна с DmC: Devil May Cry. Посредствена хак енд слаш игра, която е далеч от класата на своите предшественици. Но все пак бойната система беше стабилна и най-важното – забавна. Естествено, имаше други сериозни минуси – кратка сингъл кампания, както и адски неприятен главен герой, малко насочен към феновете на Джъстин Бийбър...

По-късно през годината се появи Path of Exile – или ако трябва да сме точни, бетата на играта. Въпреки този статус на заглавието, на мен ми хареса адски много. Предложи доста по-добри емоции и стабилен геймплей, отколкото Diablo III. Всъщност, в края на 2013-та Path of Exile се сдоби и с пълната си версия... която спокойно можете да разцъкате, ако ви се играе екшън RPG от старата школа. А и най-важното е, че играта е безплатна!

В началото на миналата година видяхме и новия Tomb Raider. Който като цяло беше прилична игра, даваща ново начало в историята на култовата Лара Крофт. Сингъл кампанията беше интересна, макар и в един момент да стана прекалено еднообразна. Мултито не си струваше особено, като беше добавено по-скоро заради принципа. Но все пак, Tomb Raider си е окей игра, която можете да пробвате, ако сте изпуснали. Особено и като имаме предвид колко малко пари струва в момента!

След това през 2013-та се появи SimCity. Играта получи унищожителни критики за защитата, изискваща постоянно да сте в интернет, за да цъкате. Която срина сървърите на EA и в първите дни имаше сериозни проблеми с тях. Все пак, нещата се оправиха сравнително бързо, а пък стратегията със строене на градове си беше адски забавна. Поради която причина е част от рубриката ънхейтабъл.

През март миналата година видяхме God of War: Ascension – най-слабата игра в поредицата досега. Макар и трудността в сингъл кампанията да си беше все още налице, просто серията се изчерпа. Което е логично – убиването на Зевс в God of War III е достатъчно силен завършек... и някак история за корените на главния герой Кратос не беше на място. От друга страна, мултито на Ascension беше адски забавно и прекарах адски много часове в него.

В края на март пък видяхме BioShock Infinite – една игра, която на много места ще бъде обявена за хита на 2013 година. Или един от претендентите. Не и в този сайт. Да, определено BioShock Infinite беше приличен шутър с нелоша история. Но кът сцените се проточваха прекалено много, самата стрелба беше скучна, виртуалният свят – прекалено линеен. И най-вече – претенциите бяха прекалено високи. Нещо, което ненавиждам. Общо взето, можете и да изиграете BioShock Infinite... но не очаквайте да се изпразните от кеф.

През април пуснах ревю за Defiance – нов MMO шутър. Оставил доста противоречиви чувства у мен. От една страна, самите механики на стрелбата в играта бяха стабилни – което е сериозен плюс. Имаше предизвикателство, както и значение дали човек притежава умения или напротив. От друга – самият виртуален свят беше прекалено еднообразен. Малко различни зони и противници. Мизерно разнообразие в PvP арените. Като добавим и някои проблеми с баланса... то нищо чудно, че Defiance бързо се забрави.

Една от най-силните игри през миналата година беше Metro: Last Light. Страхотна атмосфера и сюжет, идеална графика. И то от малка, независима компания като 4A Games. Една от игрите, които препоръчвам, макар и да имаше своите минуси. Най-големият от които прекалено голямата линейност – с малко повече разнообразие и различни пътища за минаване на дадено ниво или секция, Metro: Last Light спокойно щеше да е играта на 2013-та за мен.

Сред приятните заглавия миналата година беше Call of Juarez: Gunslinger. Не само играта се появи на адски ниска цена в Steam, но и по-важното е друго – геймплеят беше абсолютно стабилен. Макар и сингъл кампанията да беше къса, то голямото количество предизвикателства и възможността да се състезавате с други хора онлайн в изкарването на повече точки направиха Gunslinger покупка, за която човек не съжалява.

През 2013-та се появи и Marvel Heroes. Игра, която изглеждаше любопитна като замисъл – екшън RPG, развиващо се в MMO свят. Впечатление правеше и името на Дейвид Бревик – един от създателите на първите две Diablo игри. За съжаление обаче, Marvel Heroes си беше посредствена, да не кажа откровено слаба игра. Проблемите и недомислиците бяха прекалено много, като може би рубриката хейт ревюта е по-подходяща за нея.

Една от игрите през миналата година, която очаквах беше Remember Me. Най-вече защото напомняше на едно от любимите ми заглавия изобщо – Oni. Истината за съжаление се оказа друга бира. Битките изглеждаха изкуствено опростени и с неизпълнен потенциал. Имаше прекалено много платформинг секции, които бяха почти изцяло ненужни и нарушаваха темпото. Като цяло, Remember Me можеше да е много повече. Но се появи под формата на средняшка игра.

Средата на юни беше моментът, в който дебютира The Last of Us. Една игра, която накара гейм критиката в цял свят да се изпразни на масата от кеф. То не бяха суперлативи, то не бяха хвалби, то не беше чудо. Самият аз прекарах доста часове пред играта, докато се чудех какво толкова са видели големите медии. Не разбрах. Да, The Last of Us е страхотна игра – не само заради силния сингъл, но и хубавото мулти. Но си и имаше и своите минуси. Заради които трудно ще определя заглавието като хита на 2013-та.

През юли, DoTA 2 най-накрая се появи официално на пазара. Всъщност, от много дълго време играта беше в статус на почти отворена бета. Тъй че който е искал я е играл. И едва ли има какво толкова да напиша относно най-добрата MOBA на пазара. Но все пак реших, че юли е подходящият момент за ревюто на DoTA 2.

Докато очаквах изпълнения със силни игри есенен период на 2013-та си пуснах Rogue Legacy. Една цъкалка, пред която убих наистина много часове и ме израдва на максимум. Заглавието от старата школа предлагаше хардкор геймплей, а пък постоянно променящите се като изглед нива гарантираха преигравания, които винаги са интересни.

Една от доста приятните за мен игри през 2013-та беше Payday 2. Наистина има какво да се желае от този кооперативен шутър в някои елементи. Но най-важното е, че обирите почти винаги са интересни, дори и след куп преигравания. Плюс са и механиките при престрелките, в които се цени точността, както и системата за ъпгрейд на оръжията, при която определено усещате разликата, когато се сдобиете с някое подобрение.

В края на август се появи и Splinter Cell: Blacklist. Предишната игра от серията за мен беше пълен боклук и един ден най-накрая ще кача ревюто за нея в сайта. Но пък Blacklist беше стабилен във всички аспекти. Нивата бяха разнообразни и можеха да се изиграят по няколко различни начина. Системата за отключване на нови оръжия беше стабилна. Изкуственият интелект далеч не беше лош. Като добавим и доброто мулти, то Blacklist се оформя като доста хубава игра за феновете на шутърите от първо лице със стелт елемент.

Ако трябва да посоча перфектната за мен игра през 2013-та, това ще е Rayman Legends. Заглавие буквално без слаба страна. Вярвайте ми – щом тези думи идват от мен, това е наистина нещо сериозно!

Какво е година без да излезе Fifa? Нещо невъзможно, разбира се! От 1995-та насам, задължително излиза игра от поредицата всяка година. Включително и през 2013-та. Макар и Fifa 14 да ми хареса, то някои проблеми така и не бяха оправени. А при състоянието на Pro Evolution Soccer не мисля, че EA имат каквато и да е мотивация да работят по-здраво по футболната си игра...

В края на 2013-та се появи и The Wolf Among Us – новата игра на студиото Telltale, известно с The Walking Dead от миналата година. Като цяло става дума за стабилен куест, в който отново са налични много силни диалози и запомнящи се моменти. Особено последната сцена от епизода. Общо взето, добро ново начало за Telltale.

Сред приятните изненади на 2013 година беше Warface – първата безплатна игра на Crytek. Става дума за браузър шутър, който предлага стабилни механики на стрелбата и като цяло прави добро впечатление. Като за без пари, поне аз съм много доволен!

В изпъстрената откъм нови игри есен се появи и Batman: Arkham Origins. Играта получи ниски, на момента прекалено несправедливи оценки. Но истината е, че това е най-слабият представител на Batman Arkham серията. Не само няма значими новости в сингъла, но и този елемент е изпълнен с куп бъгове. Е, поне мултито си го бива, но все пак Batman: Arkham Origins остави противоречиви впечатления.

Един от потенциалните хитове на тази година трябваше да е Battlefield 4. На теория. Всъщност, откъм мултиплейър играта е наистина страхотна – тук спор няма. Но титаничното количество бъгове определено развалят положителните впечатления. Що се отнася до сингъл кампанията, тя е традиционно посредствена и бързо забравяща се... макар че е хубаво, че се залага повече на пуцалката, отколкото на тъпоумните quick-action сцени. Като цяло, Battlefield 4 си струва... въпреки че дори към настоящият момент е изпълнен със сървърни проблеми!

XCOM: Enemy Within беше сред игрите, които ми напълниха душата през 2013 година! Наистина говорим за експанжън, при който преиграваме оригиналния Enemy Unknown. Но това не значи, че не са налични достатъчно новости, за да си струва всяка една стотинка, дадена за XCOM: Enemy Within! Препоръчвам – особено ако сте фенове на тактическите походови изометрични игри!

Типично за последните години, няма как да се мине без Assassin’s Creed. В случая Black Flag беше силна игра, ако говорим за страхотните морски битки. Ако ги изключим обаче – останалото си е същото като предходните заглавия. Скучни и прекалено лесни битки. Странични мисии, които сме изигравали прекалено много пъти и сме научили наизуст. Като цяло, нужна е промяна в Assassin’s Creed – това е истината!

Последната игра, за която писах ревю в рамките на 2013-та е The Walking Dead: Season Two. За разлика от миналогодишната част, която ме изкефи максимално, тук останах с противоречиви впечатления. Имаше само една наистина запомняща се сцена в играта. Краят дойде прекалено бързо. Диалозите бяха малко, както и възможностите за избор. По-скоро претупана работа, отколкото нещо значимо.

Пълният списък с игрите на 2013 година можете да видите отдолу – включително и линкове към ревютата за тях:

DmC: Devil May Cry
Path of Exile
Tomb Raider
SimCity
God of War: Ascension
BioShock Infinity
Defiance
Metro: Last Light
Call of Juarez: Gunslinger
Marvel Heroes
Remember Me
The Last of Us
DoTA 2
Rogue Legacy
Payday 2
Splinter Cell: Blacklist
Rayman Legends
Grand Theft Auto V
Fifa 14
The Wolf Among Us
Warface
Batman: Arkham Origins
Battlefield 4
XCOM: Enemy Within
Assassin’s Creed IV
The Walking Dead: Season Two