Играта визуално е супер и върви достатъчно плавно.

И към звука нямам никакви критики, върши своята работа достатъчно добре.

Прекалено многото сладникави моменти на Nioh 2 чисто и просто не са за мен. Евтините смърти са безброй и в един момент на човек му става чисто и просто досадно да разкрива някои от зоните в играта.

Не смятам Nioh 2 за слаба игра, но и същевременно ми е трудно да я препоръчам. Стилът ѝ е странен, за добро или лошо. Предполагам крайните фенове на Souls игрите ще са доволни, но ако сте по-неутрални Nioh 2 може би ще е хвърляне на монета за вас.

При игри като Nioh 2 ми е изключително трудно да започна уводите си. Защо ли? Заглавието ми достави абсолютно смесени емоции. Няма как да я нарека лоша, в никой случай. Същевременно и няма как да я определя като задължителна. За разлика от един Sekiro: Shadows Die Twice.

Мисля, че проблемът ми с Nioh 2 е по-скоро в концепцията. А това си е точно въпрос на вкус. Странната комбинация от прекалено силни стандартни противници и повече от посредствени босове е някак антикулминационна. При повечето мисии най-тегавото нещо е изобщо да достигнеш до края на зоната. Само за да се окаже, че босът е поредният нефелник, който се убива от 3-4-5 опита. А понякога и от 1-2.

Като добавим към това значителното количество евтини смърти, от които би се изчервил и оригиналният Dark Souls, прекалено многото капани, понякога прекалено разделечените един от друг чекпойнти, прекалено досадно увъртените понякога нива - то в по-голямата част от времето сякаш минавах дадена зона насила, надявайки се следващата да е малко по-интересна. Понякога беше. По-често не.

Не че Nioh 2 няма своите плюсове. Например ако говорим за разнообразието от брони и оръжия с множество различни бонуси към тях, които спокойно прибират някои игри с повече луут насоченост в джоба си. Потенциалното количество билдове, с които може да се цъка, е солидно. Бойната система на играта също е като цяло добра. А и ако се замисля - вероятно някои прекалено трудни босове могат да откажат част от хората от класическите Souls игри. Тук такива не мисля, че има. Може би на пръстите на едната ми ръка се броят босовете, които преиграх повече от 5-6 пъти. С други думи Nioh 2 може би е подходящ и за хора, тепърва навлизащи в Souls поджанра.

Но поне за мен играта бъка от гадости, които ненавиждам в него и които липсваха в прекрасния Sekiro: Shadows Die Twice. За всичко това обаче - после, понеже стартирам с историята.

Действието се развива в края на 16 век, малко преди действията в оригиналния Nioh. Ние имаме на разположение нов персонаж, който за разлика от миналата игра не е предварително направен. Наместо Уилям, с който играхме в Nioh, тук ние сами можем да си направим герой. Което от една страна е плюс, но от друга - минус. Защото цената е мълчаливостта на нашия човек. Да, точно така. Героят ни не обелва и една-единствена думичка в течение на цялата кампания. Даже и емоциите му не са толкова много. В повечето случаи изглежда така, сякаш е някаква секс кукла, поставена в кадър, с която останалите персонажи разговарят.

По принцип нямам нищо против немите герои. Да не говорим, че по принцип в игрите на From Software героите ни не са никакви лафаджии. Проблемът в Nioh 2 обаче е, че има прекалено много кът сцени. За разлика от Dark Souls-овете примерно. И заради това нямостта на нашия герой бие доста на очи.

Има обяснение за това, все пак. Нашият пич е полудемон (йокай), получовек. Което би обяснило липсата му на глас. Но ми се струва, че подходът в миналата игра беше по-добър. Когато героят ни все пак участваше сравнително активно в разговорите.

Историята ми идва прекалено посредствена... но нищо не ви пречи да не внимавате особено в нея

Самата кампания бих окачествил като прекалено раздута и донякъде разхвърляна. В първите 5-6 часа дори не разбирах накъде върви сюжетът. Окей, избивам някакви демони, ама защо? От един момент нататък започва да има малко повече структура, темпото във втората половина на играта се вдига. Но при все, че Nioh 2 е дълъг едни 30-40 часа и то ако действате по-бързичко... то имаме едни 10-15 часа, в които изобщо се чудим каква е идеята на заглавието. Поне аз.

Прекалено многото персонажи, особено при лошковците, също не помагат. За почти всеки от тях имаме някакви кът сцени, които може би целят да ни запознаят с тях и някак си да започне да ни пука леко за злодеите... ама когато през час виждаме нов пич, който ще убием в края на мисията - ами, някак спира да ни пука за поредният покварен самурай.

Да, ако човек е маниак на тема японска история вероятно ще е друго. Понеже в играта има много реални и митологически личности. И несъмнено за някого, който е чел за тях, ще е яко да види как са представени в Nioh 2. Аз, признавам, никога не съм имал особено дълбок интерес към японската история от 16 век.

В крайна сметка не бих казал, че кампанията си струва особено. Тук-таме имаме някои яки персонажи, особено сред нашите приятелчета, има и някои запомнящи се лошковци, ама повечето са просто някакви гадове, дето трябва да избием и толкоз. Но все пак за феновете на Souls игрите най-важен е геймплеят, нали? Пък и в повечето представители на жанра историята е сравнително слабо застъпена. Какво имаме в този аспект при Nioh 2?

Смятам да започна с основните две теми без особено увъртане - обикновените противници и босовете. И странният дисбаланс при тях. При успешната, добре установена формула на From Software почти всички от стандартните противници са по-скоро лесни. Доста от тях имат може би по едно кофти умение, което може да ни вземе доста кръв - но то почти винаги е пределно ясно за разчитане и трябва да направим значителна грешка, за да ни ударят с него. Същевременно в Souls игрите босовете са черешката на тортата (и под черешка се има предвид нещо, което ни смазва аналите от пердах).

В Nioh 2 ситуацията е коренно различна. Дори най-мизерните обикновени противници, тип скелетите на килограм, разни пиконосци и еднометрови чудовища-джуджета - могат да ни убият с 2-3 удара! Попаднем ли в някоя засада неподготвени можем да си умрем веднага, без право на обжалване. Заедно с това има и някои по-трудни стандартни противници, служещи като своеобразни мини босове, част от които ме убиваха повече от реалните босове. Да, не се ебавам и не преувеличавам. Като виждах, че ме очаква някой по-тегав стандартен враг започвах да се кръстя и да се подготвям по-внимателно, отколкото за част от босовете. При някои от които влизах по полугол гъз, с наполовина ползвани магии и отвари. И 2-3 такива пребих от първия път дори и при това положение.

Прекалено трудните стандартни противници може би са приятно предизвикателство за някои от хората. И, признавам, не е лошо човек да не губи концентрация и да внимава. Понеже от един момент нататък дори в Sekiro обикновените сополи ги подминавах като беемве червен светофар. Но методичното избиване на повечето противници и бавната, премерена игра почти винаги приключват по един начин в Nioh 2.

С евтина смърт. Каквито в играта има в промишлено количество. Дали ще е някой капан. Дали ще е противник, който ти пада някъде от небето върху главата (като в повечето случаи шансът да го избегнеш е почти нулев, понеже човек тъй или инак се влачи бавно-бавно, гледайки зад всеки ъгъл, че да не го чака някой с пика и да го смушка в гърба). Дали ще е някоя тясна алейка или дупка в земята, в които нашият герой не пропуска да се хвърли при първа възможност. Евтината смърт дебне.

Какъвто и герой да си направите, почти сигурно той/тя ще гледа като куха лейка в кът сцените (моят човечец е десният тип)

А когато човек е прекарал едно 10-15 минути в методично напредване и бъде убит близо до някой чекпойнт... то емоцията определено е неприятна. Особено и когато играта е направила някоя гадост. Например на някои места има гадове, които спускат огромни канари да се търкалят към нас. Или активират други подобни капани. В един момент след тегав мини бос продължих по някаква тясна уличка, само за да видя как някаква канара се търкаля към мен. Нормалната ми човешка реакция плюс няколко бири ме забавиха достатъчно, че въпреки ми спринта ми назад да бъде премазан.

И после - още известно време преиграване докато се върна на същото място.

От подобни ситуации Nioh 2 изобилства. В които сякаш разработчиците ти показват един голям среден пръст в лицето. Дали ще е някоя скрита дупка в земята. Дали ще са трудни битки близо до пропасти, в които е много лесно да се падне. Дали ще е някоя от сладникавите атаки на противник. Например повечето grapple движения в играта. Които нямат блокиране и в общия случай ни взимат 2/3 от кръвта (дори и да играем с горе-долу танк геройче). Nioh 2 намира начин да ни го вкара.

Като добавим вече споменатите солидни щети на обикновените противници (дори и с обикновените им, не-grapple движения), то в общия случай балансът на заглавието се променя по много странен начин. Вместо да чувстваме някакво свиване в стомаха тип "Леле, тоя бос колко ли ще е труден" като в доста Souls игри, при мен от един момент нататък чувството беше - "Ох, перфектно, нивото свърши, само мизерният бос остана".

Невъзможните за блокиране атаки изглеждат така - именно тук ви е моментът за специалната йокай контраатака

А босовете в Nioh 2 определено са на двата полюса. От една страна имаме посредствените такива, които са толкова слаби, че можем да ги убием още преди да научим изцяло движенията им. Особено ако проявим повече агресия и имаме подходящите магии. От друга страна трудните босове са като цяло сладникави (или казано инак, нечестни).

Точно като при обикновените гадове най-шибаното са grapple атаките. Или нека мина на български вече, движения, в които противник ни хваща, гаври се малко с нас, взима ни солидно количество кръв и ни пуска. Тези атаки при някои противници и босове се случват почти без ясни индикации, бързи са, а нерядко имат и солиден обхват. Естествено нямат и блокиране (а част от тях са практически невъзможни за избягване с кълбо, ако не сме достатъчно далеч, защото противник се засилва и самонасочва към нас).

Всичко това е тотален контраст със Sekiro. Там хващащите атаки на противниците, макар и пак невъзможни са спиране, обикновено имаха и мизерен обхват, и бяха пределно ясни за виждане и най-често ставахме жертви на тях или ако направим солидна грешка, или ако ни нарушат стойката. В Nioh 2 можем да се разделим с 2/3 от кръвта си само защото сме стояли прекалено близо до бос и му се е паднало да направи някоя нечестна хващаща атака.

Абсурдното е, че ако махнем тези движения от арсенала и на по-тегавите босове, те биха минали за лесни. Просто разнообразията им от удари не е толкова голямо и се заучава горе-долу бързо. Така поне аз или успявах да убия бос доста бързо, или който ме спираше за десетина и повече опита го правеше буквално заради 1 супер гадно движение. Ситуация, която е полярно противоположна с битките от Sekiro.

Този пат хванах гнусната змия как ме причаква на тавана и я заших с един тежък хедшот

Макар че е редно да спомена и нещо друго. При босовете голямо значение има с какви оръжия играем. Например едната змия, която ме уби срамно много пъти (един от началните босове), е доста лесна за премазване с оръжие като косата, понеже с нея лесно можем да се прицелим в ръцете ѝ, което са слабото ѝ място. С което битката става доста по-лесна. С моята любима брадва (или чук, които са от един клас и имат един тип движения) уцелването на тази точка беше по-трудно заради бавните и не толкова прецизни високи движения. И ядох яко бой.

Същевременно пък същите тези тежки оръжия имат висок break. Което означава, че прекъсват лесно някои от комбинациите на противници, включително и босовете. Така в немалко случаи можех да се доближа близо до бос и да го млатя, прекъсвайки част от лошите му атаки, общо взето надвивайки го с предимно груба сила. С по-леки оръжия, които не възпират толкова лесно сериите на босовете ще е по-трудно.

Тук, мисля, мога да мина към бойната система. Която, в интерес на истината, е достатъчно богата. Вече споменах за break-а. Но има и още нещо, познато под една или друга форма от Souls игрите - теглото на героя ни. Имаме три възможни класа - A, B и C (като A е най-лекият, C най-тежкият). Ако тежим по-малко се движим по-бързо, но за сметка на това нашите атаки са лесни за прекъсване и от босове, и от обикновени противници. Ако сме назобени танкове е много трудно да бъдем спрени откъм атаки, но за сметка на това хабим повече ки (издръжливост) и сме слабоподвижни. За мен идеалният баланс беше B - средно бързи, средно тежки. Повечето ни атаки са трудни за прекъсване, особено силните, но можем и да бягаме от босовете.

Откъм оръжия имаме някъде 7-8 различни класа такива, подхождащи на стила ни на игра. Дали ще е тежката брадва, голямата коса, някоя традиционна за самурай катана, двойката брадви или пък нещо друго - имаме доста неща за пробване, докато преценим кое ни допада най-много. В зависимост от това колко играем с определено оръжие отключваме точки за него, с които можем да купуваме пасивни или активни умения.

За разлика от немалко игри от Souls типа в Nioh серията винаги ми е допадала полезността на огнестрелните оръжия и лъковете, нерядко ми правиха живота много по-лесен

Движенията с всички оръжия се правят по един и същи начин, но логично се различават като краен резултат. Например имаме силна атака със задържане само на триъгълник, контраатака от блок (правеща се с L1+кръг), комбо от една или две атаки, завършващи с тежка и тъй нататък. Във всяко дърво с умения имаме по няколко различи атаки, например при брадвите със задържане на триъгълник можем или да забием оръжието си в земята, удряйки всички гадове наоколо, или да се завъртим към тях, помитайки всичко по пътя си.

Вероятно едно от най-интересните неща в бойната система е тъй наречения yokai shift. За какво става дума ли? Както написах по-рано нашият пич е наполовина демон. Поради тази причина той (или тя, можем да играем и с жена, за разлика от оригиналното Nioh) може да приема за кратко формата на йокай. Което има различни бонуси за нас.

От една страна това е йокай контраатаката. Нея трябва да изпълним точно в момента, в който противник се е засилил към нас с невъзможно за блокиране движение. Изпълним ли я успешно отнемаме много от издръжливостта на противник и го зашеметяваме временно. Има 3 различни вида демони, в които можем да се превърнем, всеки от които с вариращи контраатаки. Като гледам силовият демон е най-популярен и неслучайно - при него таймингът е от най-малко значение и е сравнително лесно да уцелим противник. При другите два демона е много, много по-трудно.

Йокай контраатаката обаче далеч не е всичко - макар че нека го напиша тук - тя е от изключителна важност. Не толкова, колкото да се овладее дефлекшъна в Sekiro, но със сигурност ще ви направи живота много, много по-лесен, ако се научите да парирате гадовете. А както казах има и сравнително лесен начин за това със силовия демон...

Хубавото ми брадвенце (тук още не е завършено, след няколко реролвания заспа)

Та нека се върна към другите йокай екстри. В Nioh 2 имаме един нов индикатор под кръвта и издръжливостта ни. Той се пълни в битка, като ни позволява да изпълняваме специални демонични умения. Как се сдобиваме с тях ли? Убивайки демони в играта, разбира се.

Всеки йокай има шанс да ни пусне своето ядро, което ни осигурява умение. Този скил всъщност почти винаги е най-силното движение на определена гад. И нека кажа, някои умения са брутално добри. И ми спасяваха живота в куп случаи.

Йокай скиловете са десетки. Може би едно 20-30. И пак зависи от стила ви на игра кое ще ви допадне най-много. Дали ще е някоя бърза агресивна атака, дали ще е отдалечена магия, дали ще е скил, вкаменяващ противниците или нещо друго.

Точно като в първата игра имаме и своеобразно супер движение, най-подходящо за ползване или ако ни наобиколят много гадове и почти загинем, или при босовете. При него се превръщаме в демон за около десетина секунди, в който момент не можем да умрем и получаваме достъп до нови, силни движения. Разбира се ако получим щети времето, което прекарваме в тази супер фаза силно бива редуцирано (а ако някой бос ни хване с гадните си grapple атаки, то супер времето ни може да бъде и само няколко секунди).

Йокай уменията със сигурност разнообразяват битките, а най-хубавото е, че не са добавени просто като някакъв gimmick към играта. Напротив, има своята важна роля и е добре да ги ползваме редовно.

В подобен тип заглавие няма как да се мине и без магии. В случая на разположение имаме две подобни дървета. Нинджуцу всъщност не може да се окачестви изцяло като магия, но в своята есенция е горе-долу това. Както бихте се досетили по името това са набор от нинджа умения, включително възможности да мажем оръжието си с отрова, хвърляне на шурикени и други подобни. Повечето подобни екстри могат да се ползват ограничен брой пъти, обикновено 3-5 на по-високите нива, след всяка почивка на чекпойнта.

Другото дърво е класическата магия. Там имаме набор от заклинания, възможности да добавяме ефекти като вода, огън, светкавица на оръжието си и куп други. Например значително забавяне на противници за кратък период от време, възможност след всяка атака да крадем част от кръвта им и т.н.

Специално последните две умения намерих за екстремално полезни. Кражбата на кръв от атака може да ви помогне да танкнете немалко босове или специални противници. Така Nioh 2 прилича малко на Bloodborne, където можехме да си върнем част от кръвта, ако атакуваме веднага след като противник ни е ударил. Тук е подобно. Дори и ако изядем цяло комбо на враг можем да не загубим толкова кръв, ако пласираме 2-3 атаки самите ние. Но... трябва да сме достатъчно тежки, за да не бъдат прекъснати.

Що се отнася до магията за забавяне, то нея ще виждате много често, ако попаднете на видео от Nioh 2. И то е почти като чийт умение. Вкарате ли го на противник го правите горе-долу два пъти по-бавен. Което означава, че е супер лесно да го заобиколите и пребиете, докато той се влачи като олхюв. А ако добавите и ефекта на електрифицирането, вкарвайки съответния магически бъф на ваше оръжие (което също забавя враг) - то пред вас има една флегма, която чака само да си изяде боя.

Магическото дърво бих окачествил горе-долу като задължително и вероятно без него Nioh 2 щеше да е доста, доста по-трудна игра. Самите механики при заклинанията са подобни на Souls игрите - всяка магия може да се ползва по няколко пъти, обикновено максимум 4-6, като трябва да починете на олтар, за да се презареди.

Тук един бърз съвет - уменията се екипират от Prepare Jitsu секцията на олтара. За да се отворят дърветата за магии и нинджицу пък трябва предварително да инвестирате точка в тях. След това ползвайки умения получавате още такива. Този елемент е изпълнен абсолютно неинтуитивно и странно. В началото на играта има голям шанс да намерите скил точка под формата на consumable предмет. Когато го използвате ще можете да навлезете в тези две дървета. В противен случай ще трябва да изчакате може би 3-4 мисии, когато се отключва възможността да минете съответния туториал, който ви научава на магиите и ви дава една точка в нинджицу и една за стандартните магии (това го пиша, ако се зачудите като мен как точно можете да започнете да се развивате в някое от дърветата).

Споменавайки олтари - те са своеобразните bonfire-и от Souls игрите. Тук няма какво толкова да се пише за тях - иде реч за чекпойнтите ви, които очаквате с трепет на сърцето. Поне аз имам критика към разположението на част от олтарите - някои са прекалено разделечени едни от други и има куп гадни противници и капани между тях. Обикновено ми се налагаше да търча на спринт от една точка до друга, вместо да убивам всичко наред.

В тези специални зони регенерирането на издръжливостта ни е намалено, а демоните са доста по-силни

Макар че тук има още една уловка от разработчиците Team Ninja. Мъгливите зони, пазени от някой мощен йокай. Нерядко в някоя от тях се крие следващият ни олтар, само че не можем да го ползваме, докато не пребием съответния демон. Както бихте се досетили обикновено подобни зони са в края на тегава секция. И щем не щем, трябва да ги изчистим. Не става с обикновено пребягване на спринт през тях.

На немалко места има и трудни противници, които пазят само една врата, нужна ни за продължаване напред. И тях трябва да избием задължително, без възможност да си плюем на петите и избягаме нататък.

Честно казано от всичко в нивата - сладникавите капани, гадните евтини пропадания в дупки, падащите върху главата ми противници - мъгливите зони няма как да разкритикувам. Те бяха приятно предизвикателство, което в общия случай носеше моментална награда без уловки - отключване на следващия олтар.

Едно нещо, което си струва да спомена за тези секции, е фактът, че вашите противници стават по-трудни и по-агресивни, а пък нашата издръжливост се регенерира осезаемо по-бавно. Поради която причина трябва да се движим доста, доста внимателно в тях.

Иначе архитектурата в Nioh 2 ще е позната на абсолютно всеки Souls фен. Обикновено отключвайки олтар до него има 1-2-3 заключени врати, които да отворим от обратната страна или стълби, които да спуснем. В началото и средата на нивото втората/третата врата води до пътя към следващия олтар. В края тя ни отваря пътя към боса.

Помията, за която споменах надълго и нашироко в ревюто на Dark Souls III - излишното 10-20-секундно ходене от олтара до боса, го има и тук. Няма смисъл да говоря колко много я мразя тази гадост. Която за мен е абсолютно излишна. Но с оглед на купищата евтини смърти то Nioh 2 нямаше как да не ни представи и това, нали?

Но преди да си помислите, че ще се върна на хейт вълна, нека посоча един от най-големите плюсове в заглавието, поне за мен. Богатството от оръжия и брони. И в миналата част то беше прилично. Но тук е абсолютно значително. Има десетки различни комплекти от брони, даващи ни най-различни бонуси. Които просто човъркат въображението на човек и го кара да измисля какви ли не потенциални билдове. Същото важи и за оръжията. Дори и в рамките на един клас имаме множество различни такива с куп различни бонуси.

А ако става дума за тях - афиксите за брони и оръжия са какви ли не. И като всякакви пасивни бонуси за може би всяка една статистика... и като любопитни пасивни умения. Конкретно комплектите брони могат да са гръбнакът на билда ни, особено с някои екстри, добавящи здраво кръв или щети към героя ни.

Не мисля да навлизам в детайл за афиксите - ще кажа само, че те са може би стотина и нещо, ако не и повече. Дори и след 60+ часа пред играта постоянно падаха нови и нови неща, които не бях виждал никога. Така със сигурност имате много часове, преди да намерите всичко възможно в Nioh 2. И още повече, преди да тествате цялото разнообразие на билдове.

Между другото е яко, че респециализирането изобщо не е скъпа опция, само в течение на кампанията ни се дават 3-4 точки за това, а може би и повече, а освен това можем да си го купим за не толкова висока сума. С други думи сме свободни във всеки един момент да инвестираме обратно всички точки на персонажа си, ако режим, че даден стил на игра ни е втръснал.

Което е друг плюс.

Реално Nioh 2 има значително поле за преиграване. Може би по-голямо от това в Sekiro. Който много ми хареса като за един път... но на NG+ вече знаех всички трикове на гадовете и емоцията далеч не беше същата. А в Sekiro общо взето билдове нямаме. Тук можем да експериментираме по какви ли не начини. Не е казано, че всички ще са супер ефективни... но поне ще ни помогнат да разчупим рутината. Което не е никак лошо. A още по-хубаво - не ни трябва нов герой, за да пробваме нещо различно! Можем да си респециализираме нашия колкото пъти искаме.

Това е може би най-интересният герой в Nioh 2

Наличен е и един любопитен момент от първия Nioh - навсякъде из нивата ще виждаме пръснати трупове на други реални играчи. Което е полезно поради две причини. Първо, че можем да видим какво точно ги е претрепало. Един вид предупреждение. А ако е някой мръсники демон - да знаем за какво да се готвим и да наливаме бъфове - и второ, самите ние можем да се млатим със сенките на другите играчи. Когато надделеем получаваме точки слава, които можем да ползваме за купуване на всякакви предмети в града, а освен това те ни пускат и част от екипираните си предмети.

Много от броните и оръжията, които ще носим в Nioh 2, са такива, които сме събрали от сенките на други играчи. В ендгейма пък, когато се отключват най-редките предмети, именно с фарм на сенките ще можем да се екипираме оптимално за минимум време.

Имаме и опция да даряваме броните в олтарите, което ни дава още експириънс за бързо вдигане на нива. Макар че предметите всъщност са ценна валута - тях можем да продадем на ковача, за да получим кешовица, а също така пак при ковача да ги счупим на парчета, за да ги ползваме за крафтинг. И тук е редно да мислим кое ни е най-важно. Повече амрита (както се казва еквивалентът на душите от Souls игрите в Nioh), още кинти или пък крафтинг съставки.

Макар че за мен крафтингът си беше доста слаба ракия и като цяло безсмислен. Говоря конкретно за създаването на нови предмети. Но пък чупенето на броните на части и събирането на пари са важни за реролването на бонуси на оръжия и брони. Което вече е ключова екстра! Най-вече при оръжията. Когато получим нова яка брадва, катана, тонфа и тъй нататък първото нещо, което правим е да "завъртим" нещата, които не ни трябват и да получим по-ефективни такива, които да паснат на билда ни. А реролването понякога може да струва много съставки и пари, докато намерим най-добрите неща.

При броните обаче има един минус - някак зависим много от тълпата и нейният избор. Крафтингът рядко ни осигурява читави брони, а някои от комплектите, които ми трябваха, бяха невъзможни за създаване по този начин. От обикновените противници шансът да получим висококачествени брони също е нисък. Сенки на противници из нивата - бол, но по някаква причина по-тежките предмети не бяха никак популярни, нинджа до нинджата само, всички с някакви леки парцалки. Хора с тежки брони - малко, а и не ползваха нещата, които ми трябваха... Така понякога ми беше много трудно да намеря комплект, който ми трябва, понякога невъзможно (макар че някои ги имах пълни в 99% от времето, докато ги счупя или продам и пак съм ги събрал изцяло).

Все пак това е някак едновременно минус и плюс. Забавно е, че има нещо като социален експеримент и в Nioh 2, точно както и в първата част, в които донякъде си зависим от тълпата.

И тук, преди края на ревюто, осъзнах, че не съм написал почти нищо за самата бойна система. Е, тя е като цяло добра. Не е на нивото на тази от Sekiro, разбира се. Въпреки че тук има елементи на лично мнение.

Хубавото при битките е, че ясно се усеща теглото на героя ни. Важно е съхранението на издръжливостта - механиката ki burst е налична и тук. За какво става дума? В рамките на някъде около 1 секунда след атака прилична част от издръжливостта, която сме инвестирали за нея, се възстановява автоматично. За да я "осребрим" обаче трябва да натиснем R1. Важно е в кой момент го правим - ако избързаме, то ще си върнем малко издръжливост. Ако се забавим - то тогава няма да е никаква.

Независимо с какъв герой играете е важно да овладеете ki burst. Но при танковете това е абсолютно, тотално задължително. Понеже 2-3 тежки атаки ви оставят без въздух, а тогава вие само стоите и чакате босът или обикновен противник да ви ошамарят.

Та битките са направени достатъчно добре откъм бързина, движения и цялостна хореография.

От друга страна понякога има супер досадни самонасочвания на атаки от страна на противниците. Прекалено често за моя вкус, особено ако човек иска да ги избегне само с премерено движение наляво или надясно (като в Sekiro). Налични са и проблеми като скандалното прицелване с лъковете и другите оръжия за пуцане отдалеч. Бях забравил този минус на първата част... но двойката ми го припомни с пълна сила. Никаква промяна към по-добро тук.

Също така на моменти имаме проблеми с таргетинг системата и в меле. Героят ни има навика да пропуска атаки по почти нелеп начин, дори и когато някой враг лежи на пода в нокдаун. Срещите с някои по-подвижни противници понякога изглеждат комично (особено и ако релефът на дадена зона е по-неприятен). Ако се бием близо до дупка... можем единствено да треперим. Шансът да попаднем в нея е голям.

Все пак като цяло бойната система ми беше добра. Изисква се определено свикване с нея. Със сигурност не бих я нарекъл изключителна.

Също така се сетих и за още едно нещо - прекалено много съдържание от първото Nioh го има и в Nioh 2. Голяма част от противниците са едно към едно. Но това не е всичко, част от зоните - също. Плюсът е, че предимно началните секции са изпълнени с дежа вю. След средата на играта тази емоция се изпари, което е плюс за мен. Все пак щеше да е малко по-хубаво дори и началното съдържание да беше по-разчупено. Макар че ако не сте играли първото Nioh и обмисляте да цъкате двойката, това несъмнено няма да е фактор за вас.

И преди финалните думи бих споменал и атмосферата на Nioh 2. Хвърлих много суперлативи за Sekiro в статията, но пък това, което ни предлага отрочето на Team Ninja ми се нрави повече откъм реализиране на средновековна, изпълнена с демонични същества Япония. Имаме какви ли не гротески и митологични същества. Покварени самураи, демони. Повечето пейзажи също са ниво, особено по-мрачните и сенчести такива. Sekiro ми дойде малко... светличък и прекалено стандартен в по-голямата си част, но Nioh 2 не е такъв.

Финалните думи? Nioh 2 беше доста противоречива игра за мен. На някои моменти ме изнервяше. Понякога направо я мразех. Не заради босовете. А заради прекалено досадните за преминаване зони на моменти. Тук-таме просто изключвах директно конзолата след поредната простотия, която се случваше, и се заричах да не играя повече.

От друга страна изкарах едни 60 часа пред играта. И осъзнавам, че съм леко в позицията на някои Steam ревюта, в които човек е прекарал 50, 100, 200+ часа и накрая е написал - "Баси тъпата игра". И толкоз.

Имаше нещо, което ме привличаше към Nioh 2. Дори и след като бях готов с ревюто. Но въпреки това... ми е трудно да го препоръчам.