Да, точно така. Първият Rayman дебютира през далечната 1995 година, а пък преди по-малко от месец се появи Legends. Една страхотна, безупречна игра. За която просто няма какво лошо да се каже. Двуизмерен платформър, който ще задоволи претенциите на вероятно всички фенове на жанра.
Всъщност, в случая мога спокойно да поздравя разпространителите Ubisoft са едно тяхно решение... да не позволят тази игра да е ексклузивна за Wii U. Ами вместо това да я представят за почти всички възможни платформи. В което число PC, PlayStation 3, Xbox360 и дори PS Vita. Просто това страхотно заглавие трябва да се изиграе от възможно най-голямо количество хора!
Какъв е сюжетът в Rayman Legends? Изцяло в духа на геймплеят, който предлага играта - съвсем забавен и несериозен. В началото разбираме, че виртуалният свят е бил нападнат от множество кошмарни чудовища. Каква е причината за това?
Просто главният герой Рейман и неговите приятели са се залежали в продължение на век! И в резултат те биват събудени, за да се преборят с тази поредна чудовищна заплаха.
От този момент нататък, вие рядко бивате занимавани със сюжета. Тук-таме преди някоя битка с босове имате кратка, забавна кът сцена. Но в другото време липсва някаква „твърда“ нишка. Вместо това... вие просто се потапяте в геймплея.
Който е невероятен! Наистина Rayman Legends е просто класически 2D платформър. Не е да каже човек, че има някакви невероятни иновации. Но за пореден път можем да се уверим в едно нещо – не е нужно всеки ден да се измисля нещо ново в гейминга. Напротив. Достатъчно е една игра... просто да бъде изпълнена безупречно. Дори и формулата да е много стара!
А това може да се каже с пълна сила за Rayman Legends. Това е една безупречна игра! Която чисто и просто няма слаби страни! Да, рядко се случва да напиша подобни редове, но това е истината. За какво и да се сетя в тази игра... е изпълнено с класа.
Още когато заредите първото ниво ще можете да се уверите, че страхотният визуален стил от Rayman Origins е запазен. Нивата са пъстри и красиво оформени. Дори и когато не търчите с максимална скорост през враговете и препятствията в тях... можете да спрете и да се насладите на анимациите от страна на различните противници. Примерно е адски забавно, когато жабите във втория свят се опитват да ви порежат с мечовете си и си затварят едното око, прицелвайки се точно преди да замахнат. Наистина това е просто детайл, но има адски много в цялата игра... нещо, за което е вложен допълнителен труд, без да е било нужно. Което прави страхотно впечатление!
Но най-хубавото във визуалния стил е, че не е излишно пъстър и кичозен. Всичко е прекрасно балансирано. Дори и когато тичате с максимална скорост... не се случва очите ви да се претоварят. Което се случва при други игри. Които се увличат в шаренията и нещата изглеждат добре, докато не се движите... но не и когато се затичате.
Също така, фоновите изображения хем са живи и детайлно оформени, хем и не привличат вниманието ви от основния геймплей. Само ако се загледате виждате колко труд е хвърлен по тях... но това не е нещо, което нарочно да се набива на очи.
Самите нива в Rayman Legends пък са построени по прекрасен начин. Архитектурата им е просто страхотна... няма моменти, в които геймплеят да става еднообразен. Тъкмо когато някоя секция нива започва да ви омръзва леко и хоп, отключвате следващата. Която включва изцяло различен визуален стил и достатъчни промени по геймплея, че да ви държи постоянно в напрежение.
В резултат, вие просто се отпускате на стола и се кефите. Rayman Legends не е лесна игра... напротив. Редовно се тестват вашите рефлекси и способностите ви да правите няколко неща едновременно. Но същевременно... всичко е толкова приятно шарено, музиката е толкова хубава и отпускаща... че някак човек не може да се изнерви. Наличен е този тъй важен баланс между предизвикателство и постоянно удоволствие.
Иначе, за самия геймплей няма какво толкова да кажа. Класически 2D платформър. Няма някакви страхотни новости в жанра... просто една много стара формула е представена на възможно най-ниско ниво.
Разбира се, като казвам, че това е класически платформър... не си мислете, че разнообразие липсва. Напротив, всички елементи от този класически жанр са налични. Имаме битки с босове... които хич не са лесни! Имаме ритъм секции като тази, която ще ви линкна под този пасаж. Единствено този момент е достатъчен сам по себе си, за да изиграете Rayman Legends!
Има и бързи нива, в които трябва да тествате своите рефлекси при гонещо ви отзад бедствие... което в един момент задължително ви убива. Плюс, разбира се, основната част от Rayman Legends. Нива, в които трябва да спасите десет твари с названието teensies. Осем от тях са обикновени, като освен това имаме крал и кралица... които са на скришно място из картата и трябва да изпълните мини игра, за да ги освободите от кошмарните чудовища.
Самите нива са изпълнени от различни гадове, които се променят в зависимост от това в коя секция от играта се намирате. В началото противниците са съвсем простовати и не са особено голяма заплаха за вас... но към края нещата се променят!
Разбира се, в Rayman Legends има и значително количество платформинг, което е напълно логично с оглед на жанра!
Общо взето, налични са цели 120 нива. От които 40 са ремиксирани варианти на части от Rayman Origins, които се отключват като бонус в Legends. Като се има предвид, че всички нива в играта са изпълнени с любов към детайла... то това количество е перфектно. Като ви отваря сериозни възможности за преиграване.
Плюс е и режимът Invasion Mode, при който трябва да минете левълите... за съвсем кратко време! И мога да ви уверя, че вероятно мнозина от вас ще се опитват да минат всички нива на него... ей-така, само заради принципа!
В Rayman Legends има и възможност да се разцъка кооперативка, но лошото е, че този режим е наличен само в офлайн вариант. Заедно с това има и някои други забавни мини игри като футбола например, при който можете да се зарибите с някой приятел... и открате адски много часове само в него.
И вече идва време за финалните думи. Но нека преди да премина към тях да отделя и няколко реда за графика и звук.
Както споменах вече, визуално играта е страхотна! Любовта към детайла е внушителна, просто струи професионализъм от изпълнението на Rayman Legends. На същото високо ниво са и анимациите, при които никога не можете да видите проблеми... просто са идеални.
Звукът... също е перфектен! Това е точната дума. Ефектите са на най-високо ниво, а саундтракът се мени според това какво се случва в нивата – може да започне съвсем спокойно, отпускащо, след това да се добави по-сериозна басова нотка и накрая темпото да се увеличи драстично преди битка с даден бос.
И така, заключението. Rayman Legends е просто задължителна игра за феновете на класическите 2D платформъри. Просто човек се чувства яко, докато цъка. Няма нищо изнервящо. Няма дразнещи неща. Всичко в Rayman Legends е на високо ниво.
А и като добавим, че много хора като мен например ще си припомнят сладките дни от детството, когато прекарваха по доста часове дневно именно пред подобни игри... то допълнителната носталгична нотка увеличава още повече тъй или иначе високата стойност на Rayman Legends.
Още по темата
П.С. Това ми напомни на една яка история - преди около 8 години като бях охрана в една спортна зала по цял ден циклех пред телевизора. Тук-таме си пусках Cartoon Network, понеже бях запомнил Animal Planet, Discovery и History наизуст. Та цикля си на някаква анимация и по едно време минава един пич с прякор Ники Лудия... който беше много, много, много луд. Та гледа ме, той, гледа телевизора, пак ме гледа мене и ми вика - "Ти имаш неизживяно детство". Хили се такъв тъпо и си тръгва. Щях да умра от смях при тая случка.