Досега Telltale ни предложиха някои страхотни игри като The Walking Dead и The Wolf Among Us, но вероятно Tales from the Borderlands се нарежда и над тях по качество. Реално графиката е онова, което можем да очакваме от игрите на Telltale - изцяло. Но гримасите са толкова добри, а също и цялостното арт оформление в духа на Borderlands, че оценката няма как да не е зелено. Невероятна, близо перфектна гласова актьорска игра. Плюс добър саундтрак и цялостен звук. Страхотно и бих казал почти безупречно изпълнение. Реално Tales from the Borderlands няма повече геймплей, отколкото останалите игри на Telltale. Тоест е доста малко. Но все пак има достатъчно разнообразие и хубаво темпо. Тоест натискате копченца точно толкова време, колкото да не се чувствате баш изолирани. И времето тече толкова неусетно, че... Вероятно най-доброто на Telltale досега.Макар и в последните години студиото Telltale да ни представи някои много силни игри като The Walking Dead и The Wolf Among Us, те имаха едно общо качество – доста мрачния им тон. Наличен също и в Game of Thrones. Човек можеше да се запита – способно ли е студиото да направи нещо по-лековато, по-хумористично? Преди година видяхме частичен отговор на въпроса с премиерата на Tales from the Borderlands.

Естествено тогава се появи само една серия от играта. А в течение на година се изнизаха и останалите четири, че да бъде завършен пълния сезон. Именно на това събитие е посветено ревюто, което можете да видите долу. Целия сезон на Tales from the Borderlands, който аз бих могъл да нарека най-добрата игра на Telltale досега. Наистина става дума за чисто субективно мнение - дали човек си пада повече по мрачния или шеговития тон. Аз нямам особени предпочитания... но просто ми се струва, че Tales from the Borderlands е почти безупречно изпълнен.

Нека обаче карам отначало. Тъй като предходното ревю за играта се появи преди година в сайта, то може би е редно да започна с класически увод. Понеже и самият аз не помня какво толкова съм писал през ноември 2014-та. Както бихте се уверили по названието, Tales from the Borderlands е продукт на сътрудничество между Telltale и Gearbox, създателите на шутърите Borderlands. И така имаме един нестандартен хибрид. От една страна цялото действие се развива във вселената на Borderlands. От друга – шутинг елемент в играта липсва, а като жанр иде реч за своеобразен модерен куест, в който диалозите са от ключово значение.

В Tales from the Borderlands биваме запознати с два водещи персонажа – Фиона и Рис. Мацката е измамничка на дребно от планетата Пандора, а Рис - служител на ниско ниво в анимационно злата корпорация Hyperion, основана от Handsome Jack. Един герой, който несъмнено е добре познат на Borderlands феновете. Пътищата на двамата се пресичат, когато се опитват да осъществят сделка, която да ги направи богати... и се преплитат в едно 10-часово приключение, в което нямате идея какво ще стане във всеки следващ момент.

Всъщност е интересно, че Tales from the Borderlands се развива на две нива. Още в началото на първи епизод виждаме, че мистериозен субект залавя Рис и Фиона и ги принуждава да разкажат приключенията си. Което е едната нишка. Другата – логично – са самите неволи на двамцата, които ни биват разказани от тях. Съответно ние не само си задаваме въпросът кой точно и защо държи като пленници Рис и Фиона, но и как точно са се развили опитите им да станат много богати.

Бих казал, че и двете нишки са страхотно реализирани. Без да давам никакви спойлери, разбира се. Поне аз ама никак не очаквах обрата, който се случи в последната пета серия и бих казал, че се вписваше перфектно в сюжета. Цялото приключение на Рис и Фиона пък е изключително турболентно, като типично за Telltale в края на всеки епизод биваме оставени „да висим“, очаквайки с огромно нетърпение следващия. Хванете ли Tales from the Borderlands сега, когато е наличен изцяло, вероятно е да го изиграете за ден-два. Толкова е зарибяващ... стига да сте фенове на жанра. И на Telltale.

А като стана дума за студиото – за пръв път виждаме два основни героя от компанията. С които играем успоредно – не избираме единият или другият в началото да кажем. Това е интересен и нов за Telltale похват, който разчупва сюжетната линия. Често виждаме например Рис и Фиона да се разделят при обхождане на дадено помещение и да си помагат от дистанция след това. В други случаи пък двамцата са заедно, но ние винаги управляваме само единият. Което ни дава интересен контрол върху диалозите между Рис и Фиона.

Забавно е, че тъй като главните ни герои разказват цялата си история пред мистериозния им пленител, то често ги чуваме как започват да спорят относно подробностите – особено ако някой от двамата започне да преувеличава нещо, което се е случило. Обикновено в кулминационни елементи, в които сме се потопили изцяло в Tales from the Borderlands и не очакваме, че Telltale ще се избъзикат с нас.

А шеги в играта – колкото искаш. Вероятно в половината от времето действието продължава напред след абсурдни, направо водевилни сцени, при които основните герои и техните придружители успяват да се измъкнат на косъм от поредната почти невъзможна ситуация. Дебилните, комични и странни моменти са много, като са несъмнено спомогнати от диалозите. Които са... феноменални. Telltale почти никога не са разочаровали досега - освен в Minecraft: Story Mode, но тук са вероятно на върха си. Естествени, раздвижени, идеално балансирани между сериозното и хумористичното. Понеже Tales from the Borderlands не е "чиста" комедия... не липсват и изключително сериозни моменти, които могат рязко да сменят настроението ви. Да, все пак говорим за игра на Telltale, не са избягали от онова, което могат най-добре!

[caption id="attachment_58353" align="aligncenter" width="525"] Все още основна част от геймплеят се състои от бързо натискане на някое копче - в случая Q[/caption]

Всъщност именно това е най-трудното нещо в киното – поне за мен. Да се намери онзи идеален баланс между драма и комедия, при което нещо да е едновременно и смешно, и сериозно. Tales from the Borderlands се справя идеално в този аспект.

Но не само заради силните си диалози, а и заради още нещо - невероятното озвучаване. В последните години все повече холивудски актьори с богато резюме започват да навлизат в гейминга - тоест нивото се вдигна досто. В Tales from the Borderlands виждаме нещо... почти безупречно. Всички персонажи са озвучени със страст и очевидно, че не става дума за това някой актьор да иде в студиото, да излае 10 реплики и да си бие шута. Няма как нещо толкова добро да не е постигнато с много дубли. А ако добавим и лицевите анимации на героите, то разговорите между героите в Tales from the Borderlands са истинско удоволствие.

Всъщност почти забравих да спомена едно нещо – второстепенните персонажи. Рис и Фиона са страхотни – но пък ако цялото приключение бяха само те щеше да е скучно, нали? Двамцата си имат множество аверчета, които ги придружават. Съставът им естествено се сменя, виждаме всякакви обрати - рядко се случва да предугадите какво точно ще стане. Естествено има и познати герои от Borderlands вселената - къде без тях?

Докато обаче диалозите са на топ ниво като качество и развитието им е изключително забавно, то е редно да спомена едно нещо като критика. Не видях много често марковото „Някой си ще запомни това“ за игрите на Telltale да доведе до сериозни резултати. Сещате се – онези моменти, при които се взимат сериозни решения, които могат да повлияят на сюжета по-нататък. По време на всеки епизод взимаме по десетина такива... но честно казано, освен в шепа случаи аз не забелязах нещо особено да се случи. Специално пък при разговорите с второстепенни персонажи. Уж запомнят едно или други, а накрая... нищо. Да, в самия край на играта виждаме резултати от действията ни, но отново в ограничен формат. В този ред на мисли бих казал, че Tales from the Borderlands е доста по-линеен от игри като The Walking Dead и The Wolf Among Us.

Да, наистина Telltale са критикувани и с право за това, че дори и когато взимаме големи решения, те не влияят наистина много при развитието на сюжета. Основната история, която има да се разкаже е една и съща. Тоест по-скоро имаме илюзия за избор. Но в Tales from the Borderlands ситуацията наистина беше по-ограничена.

И понеже съм тръгнал на критика, мога да продължа нататък и с геймплея. Който всъщност е напълно познат за Telltale феновете. Или по-конкретно казано – почти несъществуващ.

[caption id="attachment_58342" align="aligncenter" width="525"] Моментите тип "някой запомни нещо си" имат по-малко влияние, сравнено с предишни игри на Telltale, което определено е минус[/caption]

От една страна имаме възможност чат-пат да поемем пълен контрол върху Рис или Фиона – елемент, реализиран като в типичен куест. Обикаляме дадено помещение, разрешаваме някой пъзел, оглеждаме околната среда и предметите в нея... такива неща.

Другите случаи, в които имаме малко повече контрол са QTE сцените, в които трябва да натиснем напред, назад, наляво, надясно, Q или E в точния момент. Понякога е нужно да ползваме и мишката – често за да хванем нещо, хвърлено към нас или да се прицелим и стреляме по противник. И не, второто не е реализирано като в шутър, тъй като трябва да положим специални усилия, че да не уцелим. Естествено и по време на диалог избираме с мишката как точно да отговорим.

Или общо взето – геймплеят е типичен като за кинематична игра. В половината от времето има нещо, което да изисква вниманието ни - в другата половина усещаме, че сякаш сме си пуснали филм на монитора. И въпреки това бих оценил високо Tales from the Borderlands като геймплей и ще му дам оценка зелено. Ще се зачудите защо?

Това е най-разчупената игра досега на Telltale. Има адски много нестандартни и интересни сцени, в които вие наистина просто натискате Q или E, тоест няма елемент на умение, трудно е да се провалите... но някак хем чувствате, че не сте изолирани напълно от играта, хем и нещо достатъчно яко се случва на екрана. Не е просто да натискате първия бутон на мишката, докато пръснете главата на някое зомби, както беше в The Walking Dead.

А пък finger bang секцията... и един от моментите малко към края на Tales from the Borderlands едва ли ще забравя скоро. Специално първият от тях – който е играл ще се сети моментално. Невероятни. Хем не правиш нищо особено, освен да минаваш лесни QTE секции, хем след тях се чувстваш толкова добре, понеже се е случило нещо наистина забавно и разпускащо!

Именно и заради това мога да кажа, че Tales from the Borderlands е най-доброто на Telltale досега. На теория има още по-малко геймплей, отколкото предишни заглавия на студиото. Но пък като цялостен продукт Tales from the Borderlands е толкова добре реализиран, че носи единствено удоволствие. Почти не помня момент, в който да ми беше скучно, да си кажа – „Ох, даеба, няма ли да хване да мине тази секция вече и да видя какво става нататък“. Не. Чисто забавление за около десетина часа. И то на абсолютно прилична в момента цена в Steam!

Разбира се Tales from the Borderlands отново си е игра за феновете на жанра. Ако не ви е приятно постоянно да губите контрол над случващото се пред вас и в половината от времето просто да гледате кът сцени - то няма как това заглавие да ви се хареса.

И изглежда вече наближава краят на това ревю. Преди него обаче ще отделя малко време за графика и звук.

Визуално Tales from the Borderlands е на добро ниво. Графиката е напълно позната за Telltale игрите с традиционния cel shading, макар и да има достатъчно нотки от Borderlands. Наистина анимациите при ходене са малко дървени – отново типично за компанията – но пък лицевите гримаси определено са на топ ниво. Именно заради това давам оценка зелено.

Звукът от своя страна е страхотен. Саундтрак, озвучаване... просто няма какво лошо да кажа за него. Перфектна работа на Telltale - вероятно най-добре реализираната в този аспект игра на 2015 година. Специално ако говорим за гласова актьорска игра не се сещам за нещо над Tales from the Borderlands.

Заключителните думи на това ревю? Ако сте фенове на Telltale и по някаква причина не сте играли Tales from the Borderlands… поправете това! Също бих препоръчал заглавието и на всички, които си падат по кинематичните цъкалки. Да, геймплеят не е особено много. Човек спокойно може да вечеря пред монитора/телевизора, докато играе Tales from the Borderlands. Но за сметка на това чувството на удовлетвореност след превъртане на играта е сериозно.

И не само това... някак ви се иска да минете Tales from the Borderlands още един път след финалните надписи. Като някой толкова як филм, че не може да ви насити само след като го изгледате само един път. Което е емоция, рядко напираща при мен от кинематичните игри... често ми е достатъчно да ги мина и само един път! Но да, поне мен Tales from the Borderlands успя да ме впечатли. А това не се случва никак често.