Макар че нямам нищо против странния визуален стил на Valheim, то все пак ще сложа графиката в сиво, понеже е много вероятно да не се хареса на мнозина. Няма да прибегна до червеното, понеже текстурите в ниска разделителна способност са търсен ефект. 
За звука няма какво особено да се каже. Върши си работата, особено за оформяне на атмосферата. 
Ако сте фенове на сървайвъл игрите е вероятно геймплеят да ви допадне. За мен единственият проблем беше грайндът - но въпреки това Valheim е способен да те зариби и да забравиш кога са минали 4-5 часа. 
Като цяло добра игра, която си заслужава и отзивите, и продажбите - но трябва да имате едно наум, ако нямате другарчета, с които да играете. Ако сте сами грайндът е много сериозен.
Valheim не е игра за всеки. Защо започвам ревюто с тези думи ли? Много просто - много е лесно човек да се насочи към Steam страницата на заглавието, да види всичките стотици хиляди "изумително положителни" отзиви за нея и да си каже - "О, това е нещо задължително, няма как да не ми хареса". В ревюто долу няма да оспорвам, че играта е добра - както е видно тя е в зелената рубрика. По-скоро ще пиша защо е редно да имате едно наум, ако се решите да си купите Valheim.
Макар че нека сме честни - за 30 лева няма какво толкова да ви е яд. Дори и Valheim да не ви хареса и един грам. Цената си е отлична, особено и като се има предвид, че само през 2020-а попаднах на далеч по-недовършени заглавия, струваха в пъти повече. Реално и да си вземете Valheim и на сляпо - едва ли ще си скубете косите, че сте се увътрили с цели 30 кинта.
Но както и да е - какво е Valheim?
В подземията обикновено се крият едни от най-хубавите награди
Иде реч за сървайвъл игра от трето лице, в която ние поемаме ролята на викинг, пренесъл се в задгробния живот. В началото на играта огромен гарван ни изпльосква в средата на живописна поляна и лаконично ни съобщава, че трябва да убием 5 силни същества. След това под формата на туториал научаваме, че трябва да съберем малко съчки и камъни, за да създадем първите си сечива... и това е. Гарванът си бие шута и ние оставаме във въпросното поле, контролирайки полуголия си викинг.
Така първите 10 минути от играта прекарваме, търсейки камъни по почвата и удряйки храсти с голи ръце, колкото да ги счупим и получим малко от ресурса дърво. След това можем да създадем първите си сечива - дървен чук и каменна брадва. С първия от тези инструменти можем да построим първия си заслон от дърво, а с втория - да започнем да сечем горичките край нас по-ефективно.
В първия час нямаме особена идея какво се случва в играта и каква изобщо ни е крайната цел. Но пък с всяко нещо, което получим, отключваме нови рецепти. Щом претрепем първия глиган - взимаме кожа и месо. С кожата можем да си направим най-базовата броня, а второто - можем да ядем, с което се увеличава максималната ни кръв и се увеличава регенерацията ни.
Началната зона се отличава с живописните си тучни поляни
След може би два часа, когато вече сме построили някакъв крив заслон, убили сме малко глигани, направили сме първата си броня и сме се екипирали с някакъв самоделен лък, копие като за праисторически човек и дървен щит от няколко зле сковани дъски, вече сме готови за приключения. Обикаляйки в първата зона намираме рунически камъни, които ни разкриват местоположението на първия бос. Който не е особено труден, но и не е чак толкова лесен... но чак след него започваме горе-долу да се потапяме във Valheim. И да разбираме каква е крайната цел.
А каква е тя? Е нали онзи гарван ни каза - да убием 5 много гоУеми боса. Но докато първият не е чак толкова тегав, то трудността някак прогресивно се качва след това. Може би за 2-3 часа геймплей или нещо подобно ще сте претрепали първият бос. Но това изобщо не значи, че след още 3 ще сте свалили втория, а пък на 9-ия час вече ще сте гътнали и третия. Трудността в играта се качва прилично бързо...
...но всъщност трудност ли казах? Valheim не е конкретно "труден". Противниците не са никак интелигентни и е много лесно да научите перфектно какво можете да очаквате от тях. Специално меле враговете се избягват екстремално лесно - чакате да посегнат към вас и правите една крачка назад. Точка. Те удрят въздуха, вие ги опвате един път по тиквите, повтаряте упражнението и туйто. Бойната система на Valheim бива сравнявана със Souls игрите, ама поне на мен ми се струва, че тези думи започнаха да се мятат свободно наляво и надясно, точно както и "уникално". Което най-често се ползва за неща, които не са и един грам уникални - всъщност напротив, доста банални са.
Та битките на Valheim за мен не са никакъв Souls. Просто стандартни битки за игра от трето лице, в която противниците понякога удрят по-силно, специално ако сте зле екипирани. И да, трудността идва оттук. Ако сте зле екипирани.
Макар и Valheim да има огромен свят - а той е шибано титаничен, вярвайте ми, то прогресията на играта е прекалено очевидна и елементарна. А това, което не ми допада на мен е, че няма някакво поле за въображение. Адски трудно е да странствате в по-горните нива т.нар. биоми (различните по трудност зони), ако не сте преминали предходните. Какво имам предвид?
Споменах първата зона - тучни ливади, в която ви захвърля птицата, нали? Като я минете, екипирани с най-джиджаните кожени дрешки и влезете във втория биом ще изядете 2-3 тупалки от гадовете там и ще гризнете дръвцето. Тогава ще изгледате монитора с телешки поглед и ще кажете само - "Ъъъ, какво беше това"? Броните и оръжията от предходната зона практически не стават за нищо вече. Вие трябва да копаете нови минерали от втория биом, за да крафтнете оръжия и брони, с които да не умирате като мастии за нула време. Когато постигнете това - в първия биом ставате практически безсмъртни и никой не може да ви каже копче.
После същото упражнение се повтаря и нататък. Но онова, което не ми допада е, че е почти невъзможно да надскочите реда, по който играта иска да цъкате. Представете си например, че намерите не третия, а четвъртия по трудност биом. Което всъщност е изключително лесно, поне в моя автоматично генериран свят имах няколко заледени планини в непосредствена близост до началната зона (което е четвъртата поред). Но влезете ли в нея - директно ще умрете. Ще умрете, защото духа силен мразовит вятър, а парцалите на гърба ви не ви защитават от него. Можете да си забъркате отвара, която да ви спаси от мразта - но съставките в нея се намират в третия биом.
Уменията за боравене с различни инструменти и оръжия се вдигат в The Elder Scrolls стил
Дори и да сте супер упорити като мен (граничещо с телешка тъпота) и направите заслон в планината, запалите огън, за да не ви отнема студа точки кръв периодично - вие пак не можете да изкопаете ресурси като среброто. Защо? Защото нямате достатъчно гъзарски железни кирки. Които можете да направите само след като съберете нужните ресурси от... да, третия регион.
Не само това, но трудността прогресира така, че в един момент в едната зона ви лупат постоянно, но ви взимат сравнително малко кръв - докато в следващата общо взето ви убиват с 2 или 3 удара. Така играта много силно ви мотивира да играете ама абсолютно точно така, както иска тя. Което не ми допада.
Не че няма алтернативни начини. Във Valheim е възможно да се промъквате. Ако си крафтнете достатъчно добър лък сравнително рано и си направите хубави стрели, а не някакви прости дървени такива, ще можете от засада да сваляте адски много противници с към 1-2 удара. Специално ако ги изпукате в гръб. Има и алтернативни тактики - например да си построите някаква импровизирана кула до някое дърво и методично да сваляте гадове от нея. Това също е любопитен подход, но лошото е, че при противници, правещи нечовешки демидж, стрелците могат да ви сгърчат много бързо без да сте направили сериозна грешка.
А какво се случва, когато умрем? Нека кажа едно нещо още тук - не губим екипировката си. И за щастие. Можем да достигнем до трупа си в Diablo стил и да си съберем всички оръжия, брони и т.н. Също така дори и да умрем два пъти - първият труп продължава да си стои на своето място. Имайте предвид, че играта автоматично ще покаже само локацията на последната ни смърт, но не унивайте - стига да помните къде сте сдали богу дух, всичко ще е наред.
Това, естествено, ако сте планирали достатъчно добре своите набези. Защото Valheim има викингски мотив и в това - точно като скандинавските племена вие добре трябва да планирате своите рейдове. Понеже ако се отдалечите прекалено много то настоящата ви база, примерно преплувайки част от големия океан в играта, то връщането до трупа ви ще е трудно. Ще трябва да си построите нова лодка. А също и нови брони и оръжия, че да не ви пребият противниците в даден биом с по 3 шамара.
Заради това по-добрият вариант е да си построите временен лагер при биома, който искате да обирате. Можете да правите и портали към вашата основна база - в която са станциите ви за крафтинг на различни неща. Задължително е да планирате за най-лошото във Valheim - понеже една смърт може да ви върне и с 10 часа назад, ако не можете да си съберете обратно екипировката в трупа ви.
И тук идва основният ми проблем в играта. Макар че нека кажа - играя сам. Съвсем възможно е в мултиплейър преживяването да е друго. Ако прочетете друго ревю, писано от човек, изиграл 50, 60 часа с няколко други човека и в него пише различни неща - то не е по-малко коректно от моето. Тук пиша от позицията на сам играч. И да, Valheim не изисква от вас да цъкате в екип. Може да ви е приятно и да сте сами. На мен със сигурност ми беше. Играта е зарибяваща. Много. Особено ако сте любители на грайнда.
Но да - грайнд има. А за мен това е солиден минус. За да построите някоя по-големичка крепост трябва да пренесете хиляди камъни, които преди това копаете, чукайки по скалите с най-фешън кирката, която сте си направили. Трябва да отсечете куп дървета, за да правите подпори за стените... или да ги хвърляте в пещта, за да създавате въглени. Всичко отнема екстремално много време, ако сте сами.
За да направите някое яко оръжие ви трябва примерно 20 сребро. За тази цел трябва да чукате известно време руда, после да я разтопите, но за целта е нужен въглен, който пък изисква дърво. Бронзът изисква още повече стъпки, защото се създава едновременно от мед и калай.
Може би ви отнема час и кусур копане, докато съберете достатъчно мат'рял за нещо. И доколкото това на теория трябва да накара човек да се привърже към нещо - един вид - "Ей, колко бачках за тоя меч", то в реалност поне при мен чувството е нещо от рода на - "Оф, най-накрая, мама му даеба".
Недовършеният втори етаж на крепостта ми, която издялах в камъните
Но не копането на ресурси е най-досадното... ами безкрайните преходи през океана към други биоми. Те са екстремално бавни и поне на мен ми бъркат в душата. Някои отнемат към може би 20 минути, в които просто се движим по вода. Не се случва нищо! Окей, трябва да насочваме лодката правилно във вълните... но това е.
Тук ще си кажете - "Е хуу, нали има портали, за какво ми е тая пиклива лодка?". Отговорът - защото не могат да се пренасят някои важни материали като металите през порталите. Докато дървесината и куп други неща - да, то останалите трябва да ги караме "ръчно".
Това отнема екстремално много време и за мен е тотално излишен елемент. Просто се надува геймплей времето, което така или иначе е в рамките на много десетки, дори 100+ часа. Защо е нужно толкова дълга игра да се раздува?
И разбирам поне лодките да се движеха бързо... ама те се влачат лежерно едвам-едвам. Да, Valheim е в Early Access... моята надежда е, че корабите ще бъдат ускорени. В пъти. В много пъти. Поне 2 или 3 пъти. Така морските преходи ще са по-нормални.
Други проблеми са, че лодките имат навика да се трошат. Ако ги оставим прекалено близо до брега - появяват се някакви силни вълни, почват да ги блъскат по камъните и те се разбиват. Ако ги оставим малко по-надалеч във водата - пак се намира какво да ги почупи (макар и поне аз да не знам какво). И докато ако лодката се пръсне на парчета близо до брега, тя ни оставя ресурсите, от които е създадена, във водата и можем да я построим наново - то ако понякога вълните отнасят материалите ни. Което означава, че е възможно да се окажем приклещени на някой остров. Да, можем да се телепортираме обратно. Но без много ценното ни метали. Които можем да оставим някъде временно... но пак имаме цялата досада на това да намерим начин да се върнем до главната си база с някаква импровизирана лодка, да построим по-хубава такава, да се върнем обратно и тъй нататък.
Съдейки по отзивите на играта този подход си има своите любители. Аз със сигурност не съм един от тях. Просто защото Valheim изисква изключително много време. И не е да кажем, че в много от него правим нещо наистина... интересно. Просто събираме ресурси.
Тук обаче идва въпросът - тогава защо играта изобщо е в положителната рубрика? Е, все пак тя си има доста магия.
Онова, което привличаше мен, беше да си строя всякакви крепости на нестандартни места. Похарчих адски много време да вдигна една на върха на една заснежена планина (която така и не завърших изцяло, ако трябва да съм честен, сигурно ми трябваха още 3-4 часа за това). И си направих стълбище по един почти отвесен склон, че да мога да слизам директно в съседния биом, който имаше достъп до океана.
В този окоп се намират питомните ми вълци - да, това също е елемент от Valheim
Създаването на всякакви заслони е доста забавно преживяване. В началото изглежда малко дървено, но когато започнете да свиквате без да осъзнавате започвате да потрошавате куп часове в този аспект. Яко е също, когато по време на приключенията си стигнете някой временен ваш заслон, за който сте положили доста труд. Стига да не се е разрушил ви прави едно такова удоволствие, когато се настаните в него.
Самото строене засега е сравнително базово. Несъмнено в бъдеще ще се поставят още опции - например възможности за правене на по-големи каменни тавани и тъй нататък. Но дори и с настоящия базов набор можете да направите супер яки неща.
Строенето има и функционален елемент - не е сложено ей-така, за да има какво да ви отнема време във Valheim. Когато си починем под заслон - получаваме бонус при регенерирането на издръжливост. Който е изключително, изключително важен - и в битка, и дори при обикновено копане на елементи! Заедно с това немалко станции за крафтинг изискват подслон - не можете просто така да ги изшиете в откритото поле и да можете да ги ползвате там. Също така във Valheim се събират десетки различни ресурси. Кожи от тролове, кости от скелети, различни видове дървета, метали, дренки, меса и какво ли не друго. Може би ресурсите са към 50. Ако не и повече. За всичко това са ви нужни много ковчежета. Макар че... можете да мятате и всичко на земята. Нещата няма да изчезнат - ама дори и разхвърлян човек не издържа на такова вехтошарство.
Когато ви омръзне да строите можете да се насочите към геймплея. Който е... обикновен, но компетентен. Противниците са глуповати и лесни за кайтване, но пък ако не внимаваме - можем да привлечем и още, които да ни претрепят. Много от битките се въртят около издръжливостта. Трябва да внимаваме за нея, тъй като за кайтване нерядко трябва да тичаме. Всеки удар по противник също отнема издръжливост. Та е доста лесно да се окажем без въздух точно пред някоя гад. А ако не сме на 100% подготвени откъм екипировка е много лесно да умрем...
Горе споменах за бонуса от заслоните, който ни увеличава регенерацията на издръжливост нали? Е, той е задължителен в много битки, особено с босове. Иначе... си забиваме сами една стрела в коляното.
Колкото повече напредваме в играта, толкова повече идват противници с различни механики. Например такива, които ни тровят. За целта са ни нужни отвари, с които да нулираме този ефект - иначе проблемите за нас ще са много. И да, тези отвари трябва да се крафтват.
Интересна подробност при лекуването в играта е, че то е някак нестандартно. Ние можем да ползваме едновременно три различни вида храни. В зависимост от типа им те ни дават различни ефекти (повече кръв, издръжливост, по-бързо генериране на тези ресурси и т.н.). Нестандартното е, че с времето ефектът намалява. Така в началото имаме пик, а после малко по малко максималната ни кръв спада, докато не хапнем отново и не се увеличи. Другото интересно е, че нямаме никакви отвари, лекуващи ни кръвта наведнъж. Зависими сме само от автоматичната регенерация.
Идеята като цяло не е лоша, защото добавя някаква дълбочина и не става дума просто за това да се напукаме на макс с 100 поушънки и да ходим като безсмъртни навсякъде.
Но тук е редно да отбележа, че нещото, което в крайна сметка ме накара да спра да играя Valheim е нуждата от прекалено много фарм. Айде, при предметите нямам толкова против. Да, пак е нужно да изкопаме някакво колосално количество желязо, че да направим хубавите неща. Ама като си накичим яката работа брони все пак усещаме за какво сме бухали с кирката толкова дълго време. Това, което ме дразни, са храните.
При по-хубавите такива се изисква цифра фармене и то за не толкова големи количества. А практически от това, което ядем, зависи колко точки кръв ще имаме в битка. Колко издръжливост. И т.н. Наистина във Valheim има ролева система - подобно на The Elder Scrolls игрите колкото повече ползваме дадено оръжие (или движение - например тичане, скок, плуване, блокиране), толкова по-добри ставаме в него. Съответно при тичане и тъй нататък издръжливостта, нужна за движение, намалява. При оръжията правим повече щети, ако сме по-опитни в тях. Но няма дървета с умения, нива или някакъв "перманентен" начин да си вдигне кръвта например.
Това не е критика към играта. Напротив, Valheim показва, че не е задължително всяка една игра да бъде наполовина RPG, за да има читава прогресия. Но някак поне моята тръпка се убива, когато трябва да събирам дренки супер дълго време, за да направя един поход. Оттам нататък пък и кирките се чупят прекалено близо и е нужна поправка... а пък ако са от някакви по-гъзарски метали - трябва да се връщаме чак до главната си база, за да ги поправим (основните инструменти можем да поправим на всеки тезгях, който си построим под импровизиран заслон в пустошта).
Доколкото в 99% от случаите, а може би и близо 100%, не играя игри с чийтове, то при Valheim се възползвах. Най-вече защото безкрайно бавните преходи през океана ме подлудяваха и предпочитах да се възползвам от дебъг конзолата (включена в играта). Дори и при това положение, когато можех да прелетя от един остров до друг с ресурсите, които съм взел, темпото ми беше екстремално бавно! (Без да чийтвам при добиване на ресурси, крафтинг, абе практически всички елементи на геймплея, с изключение на придвижването с тъпата бавна флегматична лодка). Та ако не сте фенове на огромния фарм - имайте едно наум. И да, фармът е титаничен тук. Просто титаничен. Не говорим за нещо деликатно, което да можете да преживеете, ако не си падате по грайнд. Valheim към момент е "или фармиш, или... чийтваш, и пак фармът ти е много".
Вероятно проблемът е, че играта е планирана като мулти продукт. Съответно някои босове изискват огромно лупане по главите им, докато се предадат. Но би било добре един ден да има и някакъв режим, предназначен за онези, които искат да играят и сами. По възможност с някакъв "лек" грайнд.
Разбира се играта в момента е в Early Access. Има... много за доразвиване по нея. Това не е крайният ѝ вариант - a потенциалът е сериозен.
И тук, малко преди краят на статията, се сещам, че не съм писал за едно адски важно нещо - генерираният автоматично свят във Valheim. Който е едновременно и плюс, и минус.
От една страна автоматично генериран свят ви гарантира, че две игри никога няма да са еднакви. Също така ако гледате някой стриймър например - никога няма да си кажете - "А, тук точно съм бил". Но има и някои минуси, които се усещат още по-силно в контекста на Valheim.
Макар и в играта да няма особено много NPC-та, то едно от тях е доста важно. А именно - търговеца. От него могат да се купят материали за най-силните оръжия, но не само това - можете да си купите и колан, с който да можете да носите още повече ресурси. Който предмет е супер ценен. Лошото е обаче, че търговецът се ражда само в биоми от типа Black Forest. Във вашия генериран свят може да има доста стотици Черни гори... а търговецът има шанс да се падне само 5-6 от тях. Шансът хич не е голям - а като за капак всяка зона е супер голяма. Горе казах, че чат-пат ползвах чийтването, нали? В един момент се опитах да намеря търговеца. Летях сигурно 1 час из картата. Видях няколко десетки Black Forest, но нито един търговец. Накрая просто си го spawn-нах с конзолата. Не виждам какъв е смисълът от NPC, който имате шанс да видите "нормално" от около 5% или нещо такова.
Из света има и ковчежета, в които се крият сравнително редки ресурси
Друго досадно е разпределението на биомите. В моята генерирана версия на света имаше безброй от Meadows (първия биом), Black Forest (втория) и Mountains (четвъртия). Дори и петия биом намерих много пъти, но четвъртият - Swamp, беше сравнително рядък за намиране. И доста далеч от острова, който реших, че ще ми е главната база.
Това, надявам се, ще бъде оправено в бъдеще. Най-вече защото може да е супер досадно да намерите следващия биом (на мен ми отне сигурно 3-4 часа търсене, за да стигна до първия ми Swamp). Другото лошо е, че при автоматично генериран свят няма как да търсите помощ онлайн за локацията на нещо - всеки чисто и просто има различна карта.
И тук статията практически приключи. Но все пак искам да отделя няколко реда в самия ѝ край за графиката. Най-вече това, че тя има съвсем нестандартен визуален стил. За какво става дума?
Копане, копане, копане... ще има много такова във Valheim за вас
Valheim умишлено ползва текстури с изключително ниско качество. Макар и играта да не е "пиксел арт" или нещо такова, то усещането е... така, сякаш годината е 2000 и сте пуснали някое заглавие на software rendering. Аз, като беден типаж, съм прекарал години, цъкайки на възможно най-ниската графика. А софтуерното рендериране тогава изглеждаше точно като Valheim. С лоши текстури с големи квадрати по тях. И пушек, който се състои от куп видими квадрати, изхвърчащи нагоре.
Не съм сигурен дали разработчиците на Valheim не са се вдъхновили по тази линия за графиката. Но е сигурно, че на много хора няма да им допадне. За мен визуалният стил... не беше лош. В началото ми беше странен, после свикнах с него и дори започна да ми харесва. Все пак бих разбрал всеки, който изобщо се откаже от Valheim поради тази причина.
Все пак графиката не е конкретно олдскул. Откъм ефекти като слънчеви лъчи, мъгла, снеговалежи играта си я бива. Атмосферата се допълва страхотно и различните биоми се усещат достатъчно разнообразни.
А, да, освен всичко друго Valheim е с размер от само 1 GB... тъй че кофти текстурите имат и своите плюсове.
Още по темата
Не мисля, че има игра за всеки. И не смятам, че трябва да има игри за всички.
10167395