Графиката на Torchlight III като цяло е добра, нямам особени критики тук. Не е нещо смазващо, но като за екшън RPG - бива.

Звукът си върши работата, няма какво толкова да кажа за него.

Torchlight III ми беше чисто и просто скучен. С някои промени играта може да стане по-интересна - но разработчиците упорито отказват да ги приложат.

Torchlight III е далеч от нивото на предишните две игри от серията. Очевидно е, че заглавието просто се възползва от популярността на миналите заглавия от франчайз, без да слага нищо ново на масата.

Макар и в последната година и нещо в рубриката хейт ревюта да попаднаха три екшън RPG-та от Diablo тип - Warhammer: Chaosbane, Wolcen и Minecraft Dungeons, то спокойно мога да кажа, че Torhclight III е доста по-слабият продукт измежду тях. От една страна прекалено ясно се усеща, че говорим за мобилна игра, която се опитва да мине за PC заглавие. А дори и Minecraft Dungeons, колкото и да е опростен, все пак си е заглавие за компютри. Но не това е големият проблем. И Genshin Impact си е наполовина мобилна игра, но това не попречи да ме зариби брутално много.

Големият проблем е друг - Torchlight III просто няма вдъхновение. Видно е, че заглавието просто се възползва от популярността на франчайза, като не само не го развива по какъвто и да е начин, ами напротив - опростява го адски много.

Но ако трябва да съм честен - аз имам един огромен личен проблем с Torchlight III и това е основната идея на геймплея. Нещо, което разработчиците Echtra отказаха да поправят - огромното количество кръв на противниците. Особено специалните такива (даващи и най-добрата плячка). Дори и да не се пуснете на максималните трудности, лупането по редките противници може да отнеме и минута. При босовете е още по-дълго. И тук дори не говоря за ендгейма! Да, Diablo III също в един момент завива към надути с кръв противници, но това се случва чак накрая. В Torchlight III още в самото начало срещате гадове, които трябва да биете цяла вечност.

Аз имам сериозен проблем с този тип геймплей, защото съм значителен Diablo II фен. Това за мен е "правилната" концепция на екшън RPG. Нещата се случват бързо. Гадовете нанасят прилични щети, но и вашият герой също. Поради което има... шибан екшън. От което идва и названието на целия жанр. Екшън RPG. Постоянно сте на нокти. В никой момент не се отпускате. В доста случаи дори и да имате яко назобен герой винаги има нещо, което може да ви свали. Обикновено някой случаен моб, на който са му се паднали перфектни бонуси.

Когато пък едно екшън RPG опре до това човек едва ли не да задържи левия бутон на мишката и да лупа цифра време по противник - тогава думичката "екшън" изобщо изчезва от уравнението. А именно това е положението в Torchlight III. Прекалено голям процент от времето прекарвате... просто задържали лявото копче на мишката или кайтвайки, сваляйки малко по малко безкрайното количество жизнени точки на враговете.

Противниците са скучни. Уменията са малко на брой и отново скучни. Босовете са брутално нефелни - с трилион кръв и задължително притежавайки поне една мега евтина атака, която има потенциал да ни one-hit-не. Като цяло изпитвах мъчение да играя Torchlight III. А тук говорим за един от любимите ми жанрове. При който успях да навляза стабилно в ендгейма и на Minecraft Dungeons, и на Warhammer: Chaosbane, и дори на Wolcen.

Влаковете, които строи railmaster-ът са яки... жалко, че са почти безполезни

Ако трябва да посоча някакви силни страни на Torchlight III - то те вероятно са свързани с графиката. Заглавието изглежда добре, не е нещо смазващо, но следва познатата естетика от серията и ми допада. Битките, когато работят, са окей. Всъщност механично нещата са прилични при стандартните атаки, просто доста умения са бъгави - или ефектите не се активират както трябва, или дори изобщо.

И горе-долу хубавото, което мога да кажа, приключва дотук. Играта изглежда окей. Но в крайна сметка най-важно е геймплеят да е читав, особено в екшън RPG. А проблемите в Torchlight III на този фронт са немалко.

Първо - онова, за което започнах да говоря горе. Доста от уменията и ефектите работят по странен начин и не е ясно дали се активират както трябва. В опит играта да бъде опростена нямаме достатъчно обяснения на важни статистики. Например доста умения казват, че правят процент щети от DPS-то ни. Аз можех да се закълна, че с бавни оръжия, които правят висок демидж на секунда и половин, удрям по-силно противниците, отколкото с бързи такива, които ги удрят на половин секунда, но за доста по-ниски щети. Същото важи и за щетите на доста придружители като summon-и и нашите домашни любимци. Бих могъл да се закълна, че числата там не отговарят особено на истината (пише, че демиджът трябва да е по-висок, отколкото реално е).

Второ, уменията. Те са прекалено малко, чисто и просто. Всеки герой има две свои дървета с по 7 умения всяко. Това при всички положения е скромно число, но не това е най-лошото - немалко от уменията са зле балансирани и са горе-долу безполезни. Няма нищо по-неприятно от това да чакате някой нов скил цифра време, докато стигнете нивото за него - нови tier-и се отключват на всеки 5 нива - а след това да се окаже, че е за кенефа. Особено ако е от уменията, описани горе, които не е сигурно дали работят както трябва...

Друг проблем е, че няма как да изпробвате дали умение върши работа, тъй кат системата за респециализиране е яко куха. Или по-точно - такава почти няма. Дизайнът на Torchlight III е такъв, че за да видите дали умение си струва, то трябва да вкарате малко повечко точки в него (например максималните десет). Само че точките за респециализиране се получават адски рядко. Имате горе-долу толкова, колкото да пробвате нов скил, в който сте вкарали една точка, и ако не ви хареса - да си върнете избора. Но умение със само една инвестирана точка в него не ви дава пълна представа дали си струва или не.

Да, харесвах в Diablo II старият стил, в който респециализиране нямаш. Което където вкараш - това е. Все пак се затоплям адски много към новия стил в гейминга, в който се дава пълна свобода. И докато в някои игри - например Path of Exile - внимателното планиране е от ключово значение, то в Torchlight III не пречеше нищо да можем да респециализираме свободно. Имаме сравнително скромен брой умения в крайна сметка, какво толкова ни пречеше да можем изцяло да ги изпробваме?

Уменията не само с малко, но и доста от тях - или безполезни, или безинтересни

Общо взето скиловете в играта не вършат онова, което трябва да докарват като ефект - да ни накарат да почувстваме удовлетворение, като отключим някой нов. Вместо това много често ми се случваше да пробвам малко някое ново умение, да си кажа - "Добре, това е ебаси говното", да си върна инвестираната в него точка, знаейки, че ще трябва да чакам часове, докато мога да пробвам следващия tier скилове. Колкото да се уверя, че евентуално и той е разочароващ.

Има все пак едно горе-долу интересно нещо - казах, че всеки клас си има по 14 умения, нали? Всъщност има и още едно, трето дърво умения. Опциите при него са споделени между четирите класа. С други думи всеки тип герой може да има едно общо дърво с останалите.

Тази идея не е толкова лоша - най-вече защото споделените дървета са с различна насоченост и ни осигуряват някаква гъвкавост. Например да си направим меле магьосник или пък стрелец, който залага повече на пускане на заклинания или нещо от типа. От друга страна обаче - споделените дървета с умения някак обезличават основните класове, особено ако човек си базира билда на тях (защото в някои случаи изглежда така, сякаш ползваме повече скилове от споделеното дърво и не толкова от основните такива, с което и няма толкова голямо значение с кой точно от персонажите цъкаме).

Босовете обикновено имат трилиони кръв и трябва да се бухат цифра време, докато загинат

Иначе в Torchlight III имаме четири класа герои. Два от тях са класически - стрелец и магьосник. Стрелецът вероятно е един от най-силните в играта - като вдигнете няколко чудовища да танкват пред вас можете да стреляте отдалеч без грижа на света. С което играта може да е едновременно адски лесна и адски скучна. Стрелецът няма някаква прекалено интересна механика - с течение на времето трупа стрели (който е специалният ресурс на класа), с който може да пуска по-силни атаки.

Другият споменат герой - магьосника, претърпя май две преработки в концепцията си. Той има два типа умения - светли и тъмни, като идеята е да ги ползваме балансирано. При това положение демиджът ни се увеличава. Ако завием повече към светлите или повече към тъмните скилове, то цялостното ни DPS страда.

Останалите два класа са малко по-интересни. Forged - или четирикраката кофа за боклук - е робот, разделен между меле атаки и такива от дистанция. С ползване на умения прегряваме, а когато стигнем този момент можем да изпуснем парата, нанасяйки сериозни щети.

Не по-малко любопитен е и railmaster. Наглед става дума за класически боец, въоръжен с кирка и биещ се в меле. Но е интересно, че можем да призоваваме влак - да, шибан влак - на бойното поле, който блъска противниците и стреля по тях.

Доколкото това няма как да не ви звучи интересно - даже и на мен ми изглежда така, докато пиша тези редове - реализацията пак е посредствена. Влакът на railmaster-а не прави достатъчно щети и изглежда някак глупаво как го строите на бойното поле и го гледате как епично идва и стреля по противниците... само за да не им навреди особено! В един момент влакът започва да прилича на някаква безобидна детска играчка, а не на това, което вероятно разработчиците са планирали.

Ако се замисля - за мен най-лошото в цялата игра е просто количеството кръв на противниците. Онова, с което започнах ревюто. То просто убива удоволствието и прави някои механики... леко нелепи. При положение, че доста битки опират до безмозъчно лупане и задържане на едно копче, то е все тая дали човек ползва механиките на персонаж или напротив. Цялостната разлика в DPS-то не е някаква внушителна. Не говорим за двойно повече щети или нещо такова. Разликата е сравнителна малка, което не мотивира особено човек да не помпа копчета безмозъчно. А и в крайна сметка - когато трябва да лупаме противник 1 минута, то няма значение дали ще го убием за 55 секунди или за 65 секунди. За 50 секунди или за минута и десет секунди. Никой не стои с хронометър да гледа колко време е минало, всичко след 30 секунди изглежда като цяла вечност. Ама ако сваляме противници за 5 секунди (примерно), но пък за 3 секунди, ако ползваме механиките на персонажите си - тогава вече имаме по-осезаема разлика.

Защо обаче играта е бавна с напомпани откъм кръв противници? Според мен отговорът е един - за да бъде изкуствено удължена. Torchlight III следва стандартния напоследък модел, при който имаме някаква излишно раздута кампания, колкото да се каже, че имаме X часа геймплей, а след това преминаваме към ендгейм съдържанието. Което са си стандартни подземия. Едва ли има нужда да казвам, че този подход също не ме кефи.

Каква е файдата да имаме някаква изпляскана върху нищото, куха кампания, ако целият смисъл на дадено заглавие е в ендгейма? И във Wolcen беше така, и в Warhammer: Chosbane. Един вид - "Тука имаме някаква глупава историйка, колкото да кажем, ама ИСТИНСКИЯТ геймплей почава после". Винаги имам един въпрос - защо, по дяволите, тогава не се започва просто с интересното? Защо трябва да има някаква плънка, която може само да отблъсне човек?

Най-големият ташак е, че самата Torchlight серия стартира така. Тръгваш напред от града и директно влизаш в подземието. Почваш от първо ниво и продължаваш до безкрая. Без почти никаква история. Целият франчайз стартира по този начин - без да се срамува директно да ни вкара в "ендгейма". От първата минута. Без да се опитва да ни предложи излишна история. Ако няма какво да кажеш - защо трябва да се опиташ да говориш?

Има и нещо друго, обаче. Зоните в Torchlight III не се генерират на случаен принцип. Противниците в тях също са горе-долу на еднакви позиции, винаги. Става дума за кампанията, де... но след второто или третото стартиране вече ми се драйфаше от първия регион. А като добавим и бавното минаване на зоните заради флегматичната бойна система... и само началото на Torchlight III в един момент започна да ме отегчава до смърт.

Всъщност и в Grim Dawn също няма генерирани на случаен принцип зони, но пък те там за сметка на това са значителни по размер. Макар и да имам стотина и нещо часа пред играта, то се губя доста често в нея. В Torchlight III зоните са хем еднакви, хем и малки. Още на третото стартиране вече знаех първите няколко часа на играта наизуст.

Всъщност по традиция си пуснах играта за един последен път, преди да пусна ревюто - не можах да изкарам и 5 минути. Като дойде първият противник с яко напомпана кръв и рязко ми е отщя да се занимавам с Torchlight III... изобщо.

Сега обаче осъзнавам, че след всичко написано не съм раздул за едно от най-важните неща в екшън RPG... предметите. Това е нещото, около което се върти цялата игра, нали?

Е, за тях няма какво толкова да се каже. По няколко причини. Първо, самите предмети не са особено интересни. Дават си най-стандартни бонуси тип кръв, увеличени щети, броня, защита и тъй нататък. Няма нищо по-разчупено в афиксите. Това обаче не е голямата драма.

Лошото е, че уникалните предмети не са нещо впечатляващо. А те трябва да са гръбнакът на едно екшън RPG. Бих казал, че те са предимно посредствени. Реално те ни дават просто един специален скил и имат малко по-надути статистики. Но дори и това не е най-лошото - броят им е скромен. Така като почнем да играем и намерим легендарна броня или оръжия - след 10 часа е вероятно пак да ни се падне същата, но просто на по-високо ниво. Нямаме "начални" уникати, такива, които ни се падат в средата на кампанията и ендейм плячка. Като в Diablo серията например. Просто едни и същи предмети, които обаче ни се падат с по-високо ниво и по-надути статистики и в ендгейма.

Което е голямото разочарование. От една страна изчезва тръпката, че сме намерили нещо ново. Защото не намираме нищо ново! И от друг - не събираме плячка като в Diablo II, без да знаем какво ще ни се падне, опитвайки се просто да построим някакъв билд с наличното в момента. В Torchlight III фармим в търсене на конкретен уникален предмет, защото те не са много и защото ние вече сме го получили, ама го искаме и в "ендгейм" вариант.

Всъщност май това е фундаменталният проблем в заглавието. То просто не е приятно в никой момент. Не и за мен. Няма някакво разнообразие от скилове, няма тръпка почти никога. Просто... еднообразие отвсякъде.

Да, ако се насочите към Steam, ще видите, че отзивите са смесени. Някои хора все пак харесват Torchlight III. Знам ли, може би с надутите откъм кръв противници играта ще допадне на MMO феновете. Това е просто моя спекулация, де...

За мен играта е много далеч от истината. С ръка на сърцето мога да кажа, че ви препоръчвам да си купите Wolcen в момента, отколкото този продукт. Мисля, че е много по-завършен и ще ви осигури повече приятни часове. Въпреки че и Wolcen е в хейт ревюта.

Пред Torchlight III има дълга разработка, ако изобщо играта ще бъде завършена някога. Много, много дълга разработка. Много съдържание за добавяне. И много неща за ребалансиране. Започвайки се от кръвта на противниците. Но мисля, че Echtra просто ще вземат парите и ще изоставят заглавието в определен момент. Тъй или инак играта изкара супер кратък период в Early Access, след което беше пусната счупена в продажба в "завършен" вид.

А като добавим, че и цената на Torchlight III си е солена - бога ми, това заглавие в никой, никой случай не заслужава близо 70 лева цена - то бих казал... стойте надалеч. Има далеч по-качествени алтернативи в жанра. Реално - каквото и друго да си пуснете, пак ще е по-добре от Torchlight III.

На мен... ми се прииска единствено да поиграя оригиналния Torchlight или втората част. Игри, които не са безкрайно опростени и които наистина имаха душа. Тройката - за мен тя е мъртвородена.