Да ти кажа, вече не знам дали това е добра идея като цяло. Това е любимата ми поредица и е излишно да обяснявам с детайли цялото чакане с години на продължение. В един момент тези игри, които ги играхме преди малко повече от 10 години сме ги идеализирали в съзнанието си и каквото да направят с името Legacy of Kain, няма да съответства на високите очаквания на феновете. И все пак - нали преди време излезе геймплей видео на прекратения проект наречен Dead Sun. Не беше никак зле като идея, беше различно, но имаше нещо от духа на Soul Reaver, превключване в измеренията, макар че не всички хора тогава приеха с охота. Ето това е проблема - каквото и да излезе, то ще е в противовес с геймърското ни детство и израстване.

Да ти кажа тази тема е малко дълбочка. Както и коментирахме наскоро с Lozko тук всъщност. С риск да стана малко досаден ще дам един пример.

Преди няколко години един авер изнамери една почти убита, едвам функционираща Sega Mega Drive 2. Че и имаше някакви дискети - Top Gear, Mortal Kombat III Ultimate. И още някои. Все игри, които помнехме с добро. Почнахме да играем MK III Ultimate... бяхме 4-5 човека... и всички си казахме - баси тъпата игра. Имаше и още няколко подобни. Дето ги помнехме с добро, ама... се оказа, че е повече носталгия.

Взехме си и едно 8-битово Nintendo - още се продават здраво навсякъде. Ами на танкчетата се смазахме да играем. И на Супер Марио. И на някои други класически игри. И то не някаква поза - просто ей-така бием бири и 5 часа играем на танкчетата. Или се опитваме да превъртим Супер Марио. С преки пътища.

Та след всичко това идеята ми е следната - яките игри са яки. Винаги. И дори и днес, когато ги играем на теория трябва да си кажем - "Ебаси култовата игра". За мен това е Diablo II, която много скоро със 100% сигурност ще играя. Просто всеки път като чуя няколкото подрънквания на китарата, когато за първи път се зареди Rogue Camp и изтръпвам. И оттам нататък - 3-4 дни ме няма в реалния живот. Мисля има класики, които просто са велики игри. От друга страна играх наскоро Mech Commander 2, за който ще кача едно ревю... и някак не успя да ме зариби толкова, колкото преди. Някои неща се променят, ама великите игри си остават велики винаги. Ако щеш 8-битовият Супер Марио е такъв.

Но това води до една друга тема - дали нещо старо култово може да бъде пресъздадено днес, че хем да угоди на старите фенове, хем и да се хареса на нови, за да е финансово изгодно. Тук мисля е пипкавият момент. Не толкова, че нашите спомени са изкривени. По-скоро няма как да се направи нещо ново, което да ни задоволи, защото трябва да се мисли и за следващите поколения, за които има съвсем различни стандарти.