Провален обир на банка, завърщващ с кървави престрелки. Взривяване на самолет, при който героят ви скача от небесата и бива преследван от орди лошковци, които го пълнят с олово в гърба, докато гоните ваша приятелка, за да отворите парашута заедно с нея. Въздушен конфликт, при който сваляте хеликоптери с картечница. Нападане на военна база и открадване на контролното куфарче за сателитна установка, която ви позволява да пускате лазерно насочени ракети по враговете си от космоса.
Да, това е Saints Row: The Third. И всичко това, което ви описах... се развива в рамките на около 1 час от започването на играта! И едва ли има нужда да ги казвам, че това е един бомбастичен старт за всяка една, гордо наричаща себе си клонинг на GTA 3.
А в своята есенция, Saints Row: The Third е именно клонинг на култовото отроче на Rockstar. Даже бих казал, че и енджинът изглежда същият – това е просто предположение, но при всички случаи управлението на героя, автомобилите и престрелките са доста подобни на тези от GTA.
Чудите се с какво обаче Saints Row се опитва да се отдалечи от Grand Theft Auto? Безумната си извратеност, тоталната си нереалистичност и абсурдната си ироничност. Така мога да опиша играта накратко.
Тъй като в Saints Row не е достатъчно просто героят ви да се подаде от стъклото на автомобил и да стреля по враговете... неее! Това всъщност е нормалният начин на придвижване в повечето мисии, нещо като здравей-здрасти!
Не, в Saints Row: The Third вие имате на разположение ракети, танкове, самолети, хеликоптери за да минавате мисиите... повечето от които включват взривяване на огромен брой противници за минимално време. Имат и предизвикателства из картите, носещи ви пари, които са кое от кое по-изродско... например нанасяне на възможно най-големи щети в града, при което трябва просто да тичате с гранатомет, танк и т.н. и да раздавате правосъдие!
Не е само това обаче – враговете в градовете ви са изродски! В нормалните игри вражеските банди са мексиканци, китайци, руснаци и т.н. Все реални неща. В Saints Row: The Third… ви нападат светлинни гадини от Tron, които притежават и типичните за игрите и филма мотори и биещи се с мечове... в съседната зона пък имате банда от талисмани на вериги магазини и отбори – така виждате хора в костюми с храни, животни и т.н. да вадят пушкала и да ви стрелят!
Всичко това изглежда доста извратено, понеже на пръв поглед иде реч за нормален град – хората си ходят доволно и щастливо, всичко си изглежда окей. И изведнъж ХОП, изкача отнякъде някакъв огромен човекоподобен изрод 2.5 метра, който издържа на 100 куршума и започва да ви размята настрани!
Всичко това изглежда супер, нали?
Спор няма. Играта в първите 2 часа ви хваща като клещи за ташаците и не ви дава време да си отдъхнете. След около 4-5 часа геймплей обаче... започват да изпъкват проблемите. А те са както в сюжета, така и в геймплея.
Историята започва обещаващо, като тя продължава от Saints Row 2. Бандата на Светците е завзела града Стийлуотър, легализирайки бизнеса си, сливайки се с медийна компания. В резултат, пичовете и пичките се превръщат в световни звезди, като дори се готви и филм за тях.
Именно тогава започва играта. Вие, Шанди и Гат осъществявате обир, за да покажете на актьора Джош Бирк как да изпълни най-добре ролята си като Светец. Оказва се обаче, че всичко това е капан – банката е претъпкана с тежко въоръжени касиери, като в резултат обирът се проваля.
Оказва се, че мафиотска група на име Синдикатът е сътворила постановката, за да изнуди Светците да се откажат от 2/3 от печалбите си в Стийлуотър... което бива отказано и в резултат на което следва зрелищна престрелка в самолета, завърщваща с подобно на филм преследване във въздуха.
Така вие и Шанди се оказвате в контролирания от Синдикатът град Стийлпот... и решавате да го превземете.
Дотук добре, нали така?
Да, но пък в Saints Row: The Third в преследване на абсурдност... прекалено бързо се сдобивате с внушителен арсенал от пушкала, главна база на върха на небостъргач и хеликоптер! Просто ей така – още във втората мисия от кампанията избивате група гадове и вече се помещавате в центъра на града! И така липсва тотално елементът на това да започнете едва ли не от улични галоши и да станете крале на престъпна империя - просто след половин час вече имате почти всичко възможно!
Естествено, Saints Row е абсурдна игра – тя разчита на хумор, на извратеност, на нереални събития. Все пак, това темпо ми се струва неособено премерено.
Друг проблем е, че когато в началните мисии участвате в почти всякакви престрелки... то колкото повече върви кампанията и сюжетът, толкова повече започват да се повтарят нещата. Не, не казвам, че Saints Row: The Third не е разнообразна откъм геймплей... пази богу, остава да съм станал такъв хейтър, че и това, което играта играта като разнообразие да не съм доволен.
Проблемът е, че Saints Row: The Third глези прекалено много играчите с извратеност. Стават прекалено много неща в рамките на едва няколко часа геймплей. Така колкото повече напредвате, толкова по-малък става шансът нещо да ви изненада и да си кажете УУУУАААААУ.
Освен всичко друго, когато обикаляте Стийлпорт, купувате територии и избивате конкурентни банди... някак очаквате във всеки един даден момент да ви се случи нещо изродско. Тоест, пак говорим за разглезеност – играта не е много по-различна от поредицата Grand Theft Auto като основа, но пък когато в първия 1 час хвърчите с парашути, сваляте хеликоптери и управлявате военни сателитни оръжия... просто вътрешно очаквате нататък да виждате ПОВЕЧЕ и ПОВЕЧЕ.
Повтарям – не ме разбирайте погрешно. В играта има адски много какво да се прави, има много часове геймплей. Извратените моменти не секват изведнъж – напротив – във всеки един момент има нещо, което да ви накара да си кажете „УАААУ” и да се изхилите на глас. Просто Saints Row: The Third е от типа игри, които започват ударно, но колкото повече време мине, толкова повече „олекват” нещата. За разлика от други заглавия, най-вече тези от поредицата The Elder Scrolls, които поне на мен ми отнема едно 5-6 часа да ме прилапат, но когато се случи това, не могат да ме пуснат в продължение на следващите 50-60+.
Като споменах Стийлпорт, редно е да спомена, че градът е направен наистина прекрасно! Огромен, разнообразен, с множество скрити зони и множество магазини, в които да влезете и евентуално да намерите нещо.
Не само това, но има и какво да правите във всеки един момент – виждате някоя вражеска банда и я избивате безскрупулно, намирате някой колекционерски предмет като... надуваеми секс кукли... и т.н.! Основната ви цел е да вдигате влиянието си в отделните квартали, ефективно завземайки Стийлпорт.
Това се случва по доста начини – купуване на сгради, избиване на вражески банди и т.н. Като се има предвид мащаба на града, това хич не е лесна задача!
Як е също и наборът от превозни средства. Самолети, хеликоптери, автомобили, мотори, танкове... начините за придвижване са безброй. А няма нищо по-яко от това да се качите на върха на някоя висока сграда и да се хвърлите с парашута от нея, виждайки пред вас цялата прелест на Стийлпорт пред вас.
Иначе, играта има и станалата задължителна днес RPG система. Елементи от нея се отключват, когато се вдига вашия респект (еквивалент на левълите в ролевите игри). Самите умения, които стават налични могат да бъдат закупени с пари – които всъщност са и универсалната валута в играта (с други думи, няма каквито и да е skill точки).
Скиловете са доста на брой, като обхващат както вас, така и бандата ви. Едни ви дават повече кръв, подобрен ефект от оръжията, получаване на повече респект по-бързо и т.н., докато други – възможност Светците да ви помогнат в битка, да можете да привиквате определен брой Светци с вас по време на мисия и т.н.
Общо взето, този елемент е изпълнен на ниво, като към края на играта става доста яко да започнете престрелка с вражеска банда и от нищото да се изтърсят 2-3 джипа със Светци, които да ви помогнат в битка! Яко е също, че нямате ограничение откъм скил точки и т.н. – ако при стигането на 5-ти левъл примерно ви се отключат 5 умения, то можете да ги купите и 5-те наведнъж, стига да имате достатъчно кинти.
Толкоз за сингъла. При мултито, най-интересен е фактът... че такова няма. Поне не и познатият отпреди детмач режим. Вместо това, имате супер класическата кооперативна игра .При нея можете както да цъкате мисии от играта, така и други отделни предизвикателства. Като цяло, доста яко е да играете с някой ваш приятел – така или иначе, мисиите в играта са оптимизирани за кооперативна игра, като винаги до вас има някой помощен герой в сингъл.
В крайна сметка обаче, за co-op режимът няма какво да се каже... общо взето, кооператив като кооператив. Имате си основната кампания, имате някои отделни предизвикателства и толкоз. Честно казано, може би щеше да е добре да има някакво мулти като в Uncharted 3 например – да, дори и да не беше феноменално, щеше да е добре просто да го има.
В крайна сметка, мога да кажа следното за геймплея на Saints Row: The Third… бива си го, първите няколко часа са ударни... но след това нещата започват да стават все по-бавни и по-бавни. Да, супер яко е да пребиете някой с огромен розов изкуствен кур (какъвто момент също има!!!)... но тези моменти стават все по-малко и по-малко.
Откъм графика и звук... ами, при по-мощна машина, нещата са красиви. Героите са детайлни, без да говорим за нещо впечатляващо, анимациите можеха да бъдат и на по-високо ниво.
Абе, добро изпълнение, ако говорим чисто визуално... но пък откъм оптимизиация, PC притежателите отново може да имат някои неприятни проблеми. Иначе, за конзоли нещата са си на 6.
Звукът... абе, като цяло бива. Нямам критики към него. Направен е както си трябва, тъй че няма какво да раздувам по тоя въпрос.
Заключението? Saints Row: The Third е яка игра... която обаче страда от някои проблеми с баланса и темпото. Да, в началото ви завладява... но в един момент, нещата просто доскучават. Според мен ще е добре в следващата част да се обмисли добре какво ще се случва – ако нещата ще са извратени, нека са извратени на 100%... щото така да се разхождате в супер типичен град от Grand Theft Auto и отвреме-навреме да ви дойде някой пич от Tron, някой 2.5-метров гигант и т.н... просто не се съчетават добре нещата. Виж, ако следващия път видим един хипер, ултра болно извратен Стийлпорт... то нещата ще си заспят!