Но преди това ми дойде хрумката за статията долу. В която ще се говори за скандалите през изминалата година... като ще вметна и някои изненадващи, и някои трагични моменти. Не претендирам, че покривам всичко - просто онова, което ми дойде наум в дни, в които съзнанията (и коремите) на мнозина от нас са пълни със сарми, баници, свинско и вино.

Е, нека стартирам.

Вероятно бих започнал с думичката... Blizzard. Около които хем се заформиха скандали от една гледна точка, а от друга – някак трагично е, че изглежда компанията скоро ще бъде погълната изцяло и претопена от Activision.

Първо беше фиаското Diablo Immortal – малко преди края на Blizzcon в момента, в който геймърите очакваха или Diablo 4, или експанжън за Diablo III, или римейк на Diablo/Diablo II… Blizzard представи едно мобилно заглавие. За което бяха запитани култово „дали това не е подранила първоаприлска шега“. Всичко това накара мнозина да говорят за компанията и то далеч не ползвайки най-дружелюбните епитети.

Но това далеч не бе всичко.

Малко след това Blizzard леко завоалирано обяви, че спира активната разработка на Heroes of the Storm. За да пренасочи кадрите, работещи по MOBA-та към други проекти, засега неясно какви. Още мобилни игри?

А тъкмо наскоро пък бе обявено, че отделът за клиентска поддръжка за Европа ще бъде сериозно намален... като геймъри вече забелязаха, че в някои дни каналите за оплаквания на Blizzard затварят кепенците по-рано поради „голям обем работа“ (което можем да преведем и като „малък брой хора, които да я обработят“, особено и след като много от тях биват мотивирани да напуснат Blizzard)…

Но какво да се прави – Майк Морхайм беше последният активен защитник на компанията. След като той се пенсионира наскоро явно ще чуваме много подобни неща от Blizzard.

Горе споменах трагедии – е, за съжаление 2018-а представи и една истинска такава. Свързана с гейминга – а именно стрелбата в Джаксънвил по време на Madden NFL турнир. Там Дейвид Кац, участник в събитието, уби двама души и след това отне живота си. EA получиха критики, че не са били достатъчно внимателни откъм организация, но пък когато говорим за САЩ, където оръжейният контрол е съвсем хлабав в повечето щати подобни трагедии за съжаление са неизбежни. За щастие цялата гейм индустрия не бе нападната и дебатът за насилието в игрите не бе повдигнат. Понеже всичко се случи на събитие, посветено на спортен симулатор, а не някое брутално шутинг заглавие. Което може би бе и някаква мрачна ирония в цялата ситуация...

Споменавайки EA и връщайки се към не толкова тъмните неща като загуба на човешки животи можем да споменем, че и те се оляха в стил Blizzard. Малко преди тях. С представянето на мобилен Command and Conquer. Маниерът беше почти същият – имаше намеци за ново заглавие от франчайза или римейк на класически такива от него. На събитие бе показана мобилна игра... която отнесе сериозен хейт. Е, все пак EA се опитаха да се направят на „добрите“ и обявиха истински римейкове на първия Command and Conquer и C&C: Red Alert.

Говорейки за провалили се в отношенията си с геймърите компании обаче няма как да не споменем Bethesda. Които успяха да надскочат и EA, и Blizzard. За какво иде реч? Да, точно така - за всичко около Fallout 76.

Самата игра от една страна се появи в отвратително техническо състояние. Което може би феновете на Bethesda очакваха, защото такива са традициите. Макар че едва ли геймърите са щастливи, когато очакват някоя игра да е счупена и тя се окаже счупена – вярвам, че всеки се надява на някое коледно чудо. Но в общия случай Bethesda не осигурява такова.

Не това обаче бе най-лошото. Микроплащанията във Fallout 76 не само са скъпи, но и изглежда, че скоро се планира те далеч да не са козметични, а да започнат да влияят и на геймплея. Естествено не говорим за free-to-play продукт, а MMO заглавие на пълна цена. Но какво да се прави, явно в днешно време трябва да свикваме и с агресивните микроплащания...

...но когато добавим и „сакгейт“, то тогава няма как да не дадем първото място на Bethesda откъм провал при отношенията с геймърите. Иде реч за онова колекционерско издание, струващо 200 долара, което трябваше да се продава със спортен сак, който обаче се оказа... найлонова торба, която не прилича по никакъв начин на онова, което Bethesda рекламираше. Но това далеч не беше всичко.

Вместо да се изчерви и да обяви компенсации, първоначално компанията спомена, че няма намерение да направи нищо по въпроса. И че саковете от изкуствена материя (различна от найлон), които виждаме от рекламните снимки на 200-доларовото издание били само за „илюстративни цели“. Едва след като се заговори за съдебни дела за лъжлива реклама Bethesda обяви, че някога, в далечното неопределено бъдеще, собствениците на 200-доларовото издание ще получат онова, за което са платили...

А, да, освен това се случи и изтичане на потребителски данни - просто така, за да се оформи пълната картинка.

Продължавайки нататък е може би добре да се обърна към голямото изненадващо събитие на 2018-а. И да, говорим за фалита на Telltale. Не съм сигурен, че бих ползвал думата „трагедия“ за загиването на студиото. Особено и след като нивото му започна да пада все повече с всяка следваща серия, която започваше да прави. А те в един момент станаха... прекалено много.

Да, можехме да се надяваме, че Telltale ще вдигнат темпото. Научихме например, че най-накрая е започнала подмяна на античния им гейм енджин. Който беше прекалено стар дори и когато се появиха хитовете им The Walking Dead и The Wolf Among Us. Кой ли знае, може би с малко повече време Telltale щяха да се върнат на върха на вълната?

Макар че... още преди фалита на студиото имаше куп коментари от бивши служители, че Кевин Брюнер, шефът на компанията се държи като деспот и прекършва всички опити да се направи нещо по-различно от онова, което иска той. Което не бе доказано по какъвто и да е начин... но някак се усещаше и от нас, геймърите, при игрите на Telltale .

Тъй или инак – каквото е било, било. Telltale загинаха през 2018-а.

Но като отворихме темата за евентуална токсична работна среда – подобни скандали избухнаха на няколко пъти през 2018-а. При които не можехме да сме сигурни дали не става дума за поредното преувеличено #metoo движение или съвсем реални ситуации. Например относно Riot, създателите на League of Legends, студиото Quantic Dream, пуснало доста добрия Detroit: Become Human.

От друга страна – Rockstar, малко преди да пуснат Red Dead Redemption 2, се вкараха в трапа. Дан Хаусър, един от водещите кадри в компанията, се похвали как се работят „100-часови работни седмици“, за да бъде завършена уестърн играта навреме. Докато той просто се изпусна, то думите му предизвикаха скандал. Особено и когато си спомним за предишни критики относно Rockstar и практиките им да преработват своите служители.

От компанията се опитаха да се измъкнат, казвайки, че „Хаусър всъщност е визирал няколко души от екипа сценаристи, които са прекарвали по 100 часа седмично и то само няколко пъти“. Но в сайтове като Reddit се появиха куп преживявания на бивши и настоящи кадри на Rockstar, повечето от които казват, че е имало неписано правило да се работи по 60-80 часа седмично, а пък онези, прекарали по-малко време в офиса са рискували просто да бъдат изритани за скатаване.

От Rockstar продължиха да се правят на луди известно време, давайки и думата на свои настоящи служители. Естествено онези, които се изказваха (след одобрение на Човешки ресурси) казваха, че работната седмица е 40-часова с много редки случаи, в които се достигат 50 часа.

Това също не доведе до очакваните резултати. Не само на външните наблюдатели ходът изглеждаше фалшив и нагласен, но и още повече настоящи служители на Rockstar започнаха да се изказват в Reddit и пред гейм сайтове анонимно. Споделяйки своята горчивина, че някои хора могат спокойно да работят по 40 часа, докато други са общо взето негласно притискани да остават по 20, 30, 40 часа допълнително всяка седмица (и то без тези часове да се заплащат).

В крайна сметка Rockstar се принуди да обяви, че ще се поучи от грешките си и ще се увери, че „служителите осъзнават, че овъртаймът не е задължителен“. Но след толкова скандали относно едно и също нещо е трудно да повярваме, че студиото е способно да промени практиките си в този аспект...

Сред някак по-забавните моменти тази година беше ситуацията, в която един от водещите кадри на IGN – Филип Миучин, беше обвинен в плагиатство. Оказа се, че той е откраднал едно към едно ревюто си за Dead Cells, но не само – други негови статии общо взето са били директно вдигнати от по-малки уеб сайтове и YouTube канали. Явно под презумпцията, че те няма да успеят да се защитят достатъчно ефективно. Но ето, че това се случи.

Не само Миучин беше изритан от IGN, а материалите му в сайта – свалени, но и самият той в YouTube канала си се отличи с извинение, от което лъхаше точно толкова искреност, отколкото и от българските политици, когато сгафят чак толкова, че е нужно да измрънкат едно „извинете ме“ в националния ефир.

Нека продължа към следващата по-голяма тема – през 2018-а продължи да се говори сериозно за луут кутии. Те вече официално привличат и по-големите държавни регулатори, като е възможно дните, в които гейм компаниите могат да правят каквото си поискат са преброени.

Някои страни като Белгия директно наложиха регулации върху луут кутиите, а компаниите, които не ги спазват бяха заплашени от внушителни глоби. В резултат гиганти като Valve и Blizzard бяха принудени директно да отрежат хазарните елементи от свои игри.

Сред страните с по-сериозни регулации се отличи и Холандия. Други държави като Великобритания, Германия, Испания и други все още обмислят какво да правят. Заедно с това и Федералната търговска комисия на САЩ ще започне официално разследване относно луут кутиите – относно теми дали подтикват младежи към хазарт и дали се възползват от хора, които залагат импулсивно. С което нещата могат да станат сериозни, понеже в тази комисия в Щатите не си играе на дребно и обича да раздава солени глоби.

С което изглежда, че 2018-а може да спомогне напастта от луут кутии поне да бъде леко балансирана. Защото някак започва да излиза от контрол колкото повече време минава.

Сред по-скоро интересните моменти на годината беше и решението на Microsoft да купи студията, известни с олдскул ролевите си игри Obsidian и inXile. С което софтуерният гигант показва, че се опитва да се завърне към подкрепата на гейм разработката. Особено след като известно време те по-скоро предпочитаха да режат главите на дъщерни компании и да спират проекти, но не и да стартират/обявяват нови такива. Но явно моментът за свой е бил точно през 2018-а. А още по-хубаво Microsoft изглежда няма толкова силно желание да гони Xbox One ексклузиви – напротив, почти всичко се прави и за PC, а пък първата обявена от Obsidian след сливането им с MS игра – The Outer Worlds, ще е налична и за PlayStation 4.

И вероятно като за край на статията можем да споменем и... Valve. Относно един като цяло развиващ се скандал – за Artifact. Първата нова игра на компанията от доста време насам. Която към момента може да се отличи с екстремално несправедлив за геймърите пазарен модел, в който се изисква потребителите да плащат постоянно за практически всяко нещо в картовото заглавие. Крайно агресивните микроплащания при игра, тъй или инак струваща близо 40 лева никак не правят добро впечатление. Но и не само това.

Valve са собственици на Steam – водещата PC платформа за дигитална дистрибуция на игри. Която носи значителни приходи сама по себе си. А самият факт, че Valve прави заглавие като Artifact, при което основният акцент не изглежда да е геймплеят и удоволствието за потребителите, а супер агресивната печалба на пари... показва голям завой в идеологията на едно от много обичаните студия в миналото.