hategame logo
2016 година – кои бяха игрите, оставили добри впечатления?
пуснато на 11 февруари 2017 от pseto
doom cover
2016 година приключи. По традиция за сайта това означава и пускане на материала, посветен на всички игри, попаднали в рубриката ънхейтабъл. Статията се забави – много, но пък какво да се прави. Дойде и време за нея – а и за две доста закъснели ревюта на Doom и Battlefield 1.

Всъщност именно отрочето на id Software ме забави с около седмица. Трябваше ми една игра, която да сложа в корицата на този материал и това ще бъде именно Doom. Най-вече защото всички останали заглавия, които ще видите долу... някак много бързо ми избледняха. Е, да, наистина страхотният Darkest Dungeon се сдоби с пълната си версия... но и в обзора за 2015 година вече го бях похвалил достатъчно.

Но нека караме поред.

Със своя бърз и динамичен олдскул геймплей Doom успя да ме върне в едни времена, в които пуцалката в шутърите не опираше единствено до клечане зад кашони. Определено id Software са разработвали играта със страст, която трудно може да се скрие. Е, мултиплейърът разочарова, но пък какво значение има това при страхотната сингъл кампания?

battlefield 1 coverИ понеже съм започнал със закъснелите представители на ънхейтабъл, то веднага споменавам и Battlefield 1. Връщането към Първата световна война може да се окачестви единствено като положителен ход за серията. Нестандартната обстановка и различни военни машини вдъхват свежест в серията, която в някаква степен изглеждаше еднакво в последните си издания. Да, наистина поведението на оръжията е по-скоро познато, акцентът на автоматичните пушкала е прекалено висок и някак може да ни изкара от атмосферата на Първата световна... но като цяло говорим за силна игра с хубав сингъл и стабилно мулти.

И оттук нататък мисля да карам поред според месеца, в който е било качено дадено ревю в сайта.

underrail coverГодината започна с Underrail – ролева игра от старата школа, прекарала дълго време в Early Access. Заглавието едва ли ще се хареса на всички онези, падащи си по красивата графика, тъй като такава не беше налична. Сюжетът също не беше списан на чак толкова високото ниво, колкото очакваме от подобен тип игри. Все пак геймплеят – особено разнообразието от билдове – беше на достатъчно високо ниво. Особено за всички онези, падащи си по Fallout 1 и 2 – игри, от които Underrail е силно вдъхновен.

darkest dungeon coverСлед Underrail дойде време за друга независима игра – Darkest Dungeon. Това всъщност беше второто ревю в сайта за нея... и отново изцяло положително. Със страхотната си атмосфера и предизвикателен геймплей Darkest Dungeon може да ви спечели за десетки часове. Стига да си падате по 2D тактическите игри – спокойно можете да дадете шанс на тази. Има голяма вероятност да ви хареса - все пак говорим за едно от най-запомнящите се заглавия в последните години.

xcom 2 1През февруари миналата година се появи и XCOM 2. Макар и в ънхейтабъл не бих казал, че играта успя да ме впечатли особено. Напротив – емоциите ми бяха изцяло смесени. Някои елементи бяха опростени, автоматично генериращи се нива бяха почти изцяло разочароващи. Като за капак процентните шансове да уцелите противник – които са гръбнакът на бойната система в XCOM 2 – бяха толкова лъжливи и непостоянни, че прекалено често се случваше спечелени лесно битки да се обърнат на 180 градуса за нула време само заради 5-6 изпуснати поред атаки, при които греят чисълца за 80-90% успех...

dirt rally coverСледващите две ревюта от миналата година бяха включвания на различни от мен хора. Първо Laptop се изказа крайно ласкаво за рейсъра Dirt Rally. След не чак толкова дълъг период в Steam Early Access рейсърът се появи и в пълен вариант... като успя да се хареса на почти всички рейсинг фенове.

starcraft 2 legacy of the voidВеднага след това WhiteFang предложи своето мнение за сингъл кампанията на StarCraft II: Legacy of the Void. Той не беше особено впечатлен от заключението не само на трилогията StarCraft II, но и цялата история, стартирала още през 1998 година с първата игра в серията.

rise of the tomb raider coverСлед това дойде време за Rise of the Tomb Raider. Една игра, която всъщност се появи още през 2015 година под формата на Xbox One ексклузив, а няколко месеца след това се сдоби с PC версия. Доколкото атмосферата, историята и цялостната актьорска игра ми се понравиха, то прекалено многото сцени с пуцалка сякаш разбалансираха приключението. Лара Крофт с всяко следващо заглавие от reboot-натата серия прилича все повече на безчувствен сериен убиец, по което някак може да се поработи в бъдеще. И все пак едно солидно приключение за феновете на жанра.

the division cover 1Март беше и моментът, в който прекарах известно време пред The Division. Играта получи като цяло смесени отзиви, а аз бях един от хората, на които им се хареса. Дали имаше какво да се желае от MMO шутъра на Ubisoft? Определено да. Но все пак щом в днешно време съм прекарал едни 40+ часа пред дадена игра, то значи ми е била достатъчно приятна... и няма как да кажа, че ме е яд за инвестираните средства. Естествено в Ubisoft-ски стил допълнителното съдържание за The Division беше малко, хакерите в PC ревизията – титанично много. Поради която причина сървърите на играта бързо се опразниха.

dark souls 3 coverПрез април пък видяхме едно от традиционните явления в гейминга – Dark Souls III. Този път отделих екстра дълго време, изигравайки хардкор RPG-то два пъти. Опитвайки се да напиша възможно най-обективното ревю за него. И да, вторият ми опит се получи почти положително. След множество мъки горе-долу разбрах защо Dark Souls III се харесва. Но въпреки това с пълна сила оставам от хората, които просто не чувстват особено удоволствие от този подход в гейминга. Кое точно? Можете да се насочите към ревюто и да прочетете (статията този път стана екстра дълга, дори и по моите стандарти).

uncharted 4 coverМесец по-късно успях да разцъкам една от най-очакваните игри – Uncharted 4. И този път не бях впечатлен. За разлика от Rise of the Tomb Raider, в който имаше прекалено много пуцалка... то тук ситуацията беше различна. Явно възбудени от таланта си да създават невероятни пейзажи Naughty Dog настояваха да свалят максимално темпото, за да можем да се насладим на всичко, което имат да ни предложат. Окей, съгласен съм – Uncharted 4 беше красив. Историята също беше на ниво, хуморът и силните персонажи – на линия. Но някак тази заключителна игра усетих бавна и... насилена. От друга страна почти всички засипаха Uncharted 4 с 10-ки, тъй че не е задължително да вярвате сляпо на думите ми.

overwatch coverСъщо през май се появи Overwatch. За някои играта беше силен претендент за GOTY. За мен? Не бих казал. Определено заглавието на Blizzard ме зариби за доста часове, като ревюто за него беше положително. Все пак цялостната безмозъчност на много реални хора, цъкащи Overwatch ми донесе куп негативни емоции. Окей, Blizzard не са виновни за това... и все пак. Освен всичко друго по-късно през годината видяхме и Competitive режимът на играта, който беше тотално разочароващ...

the technomancer coverСред по-малките игри, попаднали в ънхейтабъл беше The Technomancer. В случая не говорим за някой скрит бисер, който ще накара всички да се попикаят от кеф – тип Darkest Dungeon. По-скоро говорим за нещо, която има някъде около 50% шанс или да ви зариби, или да го забравите след час-два. Ниският бюджет се усеща, озвучаването не е на топ ниво, трудно е да се каже, че битките са впечатляващи. И все пак – има някаква магия.

inside coverПрез лятото се появи и Inside – втората игра на студиото Playdead след Limbo. Заглавието получи страхотно високи оценки... не и тук. Макар и в ънхейтабъл играта не успя да ме спечели по същия начин, по който незабравимото Limbo. Атмосферата отново беше налице, а също и „Какво даеба“ моментите. И все пак ми се струва, че нещо липсваше... все пак ако сте фенове на Limbo е почти сигурно, че и Inside ще ви се понрави.

batman telltale coverКарайки нататък стигаме до Batman – поредната серия на Telltale. Този път епизодичното заглавие ми хареса, макар че започна да се усеща, че студиото се опитва да носи прекалено много дини под мишница. Нещо, което е вероятно да изиграе лоша шега на Telltale много скоро.

Второто включване на Laptop за годината беше свързано с Forza Horizon 3. И той беше на същото мнение за рейсъра, на което и мнозина потребители из виртуалното пространство – играта изцяло си струва и е доста вероятно да се хареса на феновете на жанра.

civilization 6 coverКато фен на Civilization нямаше как да пропусна и премиерата на Civilization VI. Макар и попадайки в ънхейтабъл далеч не бяха впечатлен от походовата стратегия. Отвратителният интерфейс беше титаничен минус в подобно заглавие, но не само. Почти всяка кампания изглеждаше общо взето идентично, най-вече заради тоталната и необяснима агресивност на компютъра. Именно поради тази причина след 3-4 опита ви се струва, че „вече сте изиграли“ тази сесия – чувство, което не би трябвало да имаме пред Civilization заглавие.

world of warcraft legionПрез 2016 година в сайта се появиха доста ревюта, в които не грееше моето име до полето „автор“. Една от тях беше World of Warcraft: Legion. Поредният експанжън на най-популярното платено MMORPG се понрави на Macks, чийто материал беше написан с достатъчно положителна нотка.

titanfall 2 coverДвете игри, с които приключи 2016 година всъщност бяха големи изненади за мен. Най-вече защото очаквах доста по-малко от тях. От една страна това беше Titanfall 2 – първата част остави противоречиви спомени у мен, но не и втората. Дори и след десетки часове геймплеят така и не ми омръзна. Динамичните мачове и богатото разнообразие на оръжия, билдове и най-вече – титани, заслужено вкараха Titanfall 2 ънхейтабъл. За съжаление продажбите на шутъра, появил се малко след Call of Duty: Infinite Warfare и малко преди Battlefield 1 не бяха достатъчно добри.

watch dogs 2 7Друга игра, към която имах сериозни съмнения бе Watch Dogs 2. Сипещата се отвсякъде хипстърщина ме караше да мисля, че говорим за сигурен представител на хейт ревюта. Истината се оказа различна. Още в първия час се разбира, че Watch Dogs 2 не се приема сериозно, а заедно с това групата странни персонажи се оказа изненадващо интересна. Геймплеят пък залагаше достатъчно на хакерството, за разлика от първата част. Именно и поради тази причина бих могъл да нарека Watch Dogs 2 една от приятните изненади на 2016 година.

Коментари
bojosan avatar
bojosan
12 февруари 2017
Doom ще се помни.Значи страхотна игра,голяма зарибявка,квото и да говориме.
Заслужен първенец безапелационно !
Ънчо - красива игра и до тук.Не че не я изиграх с кеф и нея де.Но сега вече си мисля ,че беше като да спиш с красива,ама фригидна жена.При Doom има тръпка,и то голяма.А тук не...
pseto avatar
pseto
12 февруари 2017
Да, това е точната дума. При повечето мелета имаше тръпка, която много често забравям как се усеща в гейминга напоследък.
nightwarrior avatar
nightwarrior
12 февруари 2017
Много добра, за мен си е играта на 2016та. Даже наскоро реших да проблвам и snapmap-овете и трябва да призная харесва ми идеята. Ще засмуче още часове там. Единствено мултито ме разочараова, още повече в сегашният му вид(ясно играта излезе отдавна, но...).
pseto avatar
pseto
13 февруари 2017
Мултито е фейл, не исках изобщо да си го причинявам. Като изиграх половината кампания си казах - "Я дай да видим какво има тук" и след няколко мача директно отебах и се върнах пак към кампанията. Изобщо не носи тръпката на Quake 2/3 примерно. Движението е някак флегматично, картите - малки, loadout-овете са досадни... далеч от истината. Не знам защо сингълът са го направили толкова добре и в духа на олдскула, а мултито е толкова "модерно".
lyubohar avatar
lyubohar
12 февруари 2017
Въобще не ми допадна Doom - все едно сме 1995-та, но с хубава графика. Ако за някого това е било идеята, то за мен това беше петдесетият шутър от тоя тип и определено ми беше мега-скучно. Явно ми е минал меракът за тоя тип игри след като изиграх всичко що е Serious Sam и Painkiller. Предният Doom поне имаше страшна атмосфера, тоя и това нямаше.
pseto avatar
pseto
12 февруари 2017
Според мен малките неща разчупват достатъчно концепцията. Леките ролеви системи, персонализирането на оръжията, ползването на бруталните убийства и резачката за трупане на кръв/муниции. С други думи не говорим баш за някое мързеливо изпълнение, при която стара концепция се копира 1:1 с хубавото и лошото си, ами имаме все пак и някои модерни елементи.

А и в крайна сметка е хубаво да се разчупват нещата (ако има пазар), понеже в последните 5-6 години шутърите буквално са идентични. Понякога "измислянето" на нещо ново е да се върнеш към старото, което много често се вижда в други сектори на изкуството.

П.С. А, да, аз също така никога не съм можел да преживея как всичките Medal of Honor и Call of Duty клонинги убиха бързо и ефективно старите шутъри, тъй че им се наслаждавам при всеки възможен момент.

nightwarrior avatar
nightwarrior
12 февруари 2017
Точно обратното, това че беше като олд скуул шуутърите му беше чара. Във време, в което масовката е тип Батълфийлд и Код, такива неща са рядкост. Не мислиш за прикритие, не мислиш за патрони... вървиш и сееш смърт. Донякъде новите Wolfenstein-ове направиха стъпката в тая посока, но DOOM беше точно това, което ми липсваше на мен. Колкото до DOOM 3 може дълго(и вероятно безплодно) да спорим дали имаше нужда тази игра да се казва DOOM, тя беше тотално отклонение от франчайза до момента, не че това я прави лоша игра.
lyubohar avatar
lyubohar
13 февруари 2017
Именно новите Wolfenstein за мен са пример за добри съвременни FPS. Можеш да изриеш нивото, но можеш да ползваш и стелт, при това на доста прилично за FPS ниво. В Doom правиш едно и също по едни и същи коридори отначало докрай. Даже история няма. Прилича на shooting симулатор. Разбирам чара на олд-скул заигравките. Проблемът с олд-скуул е, че е олд Критериите ми за добър FPS са се вдигнали последните 20г., само култовото име на играта не ми е достатъчно. Явно просто съм надживял тоя тип игри, както и много други - няма лошо, има нови
pseto avatar
pseto
13 февруари 2017
Doom в крайна сметка е екшън и като такъв се справя идеално. В екшън игрите никой не ти гледа има ли сюжет, няма ли - направо те хвърлят в мелето и толкоз. Аз лично от екшън игра очаквам това, което предлага Doom - пуцалка, да не ме занимават с някакъв скалъпен наполовина сюжет и ненужни драми. А и не мисля, че тази концепция е остаряла по какъвто и да е начин - екшънът си е екшън, останалото са предпочитания.

Примерно в някои дни на мен ми се играе Diablo, в други Baldur's Gate (образно казано). Това не значи, че поставям едната концепция над другата - безмозъчния екшън срещу тактическите битки и четенето на диалози. Различни поджанрове за различни настроение (понякога и различни предпочитания), но не може да се каже, че единият жанр е по-добър или по-лош.

lyubohar avatar
lyubohar
13 февруари 2017
Като фен на пицата явно и в игрите обичам да има някакво преплитане на жанрове. Като се замисля напоследък играя основно такива игри. Иначе в случая с Doom нямам предвид някаква кой знае колко засукана история с кътсцени и т.н. Но поне *нещо*. В 3-ката например имаше разни логове, които ако ти се занимава да четеш ти билдваха историята по неангажиращ начин. А това допринасяше за мрачната атмосфера.
pseto avatar
pseto
13 февруари 2017
Не знам, при мен от толкова преплитане в жанрове и игри от типа на jack of all trades усещам точно заглавия като Doom като глътка свеж въздух. Сега ако на човек са му втръснали тотално - това е друга тема. На мен реално никой жанр/концепция/мода не ми втръсва завинаги, просто с времето забравяш доста неща и като станат пак модерни ти изглеждат горе-долу нови. Примерно в този Doom не виждам причина да има повече сюжет, защото щеше да изглежда като нещо присадено към екшъна. Така си е идеално. Или пък промъкване - щеше да е откровено нелепо ако имаше подобен елемент.

Както казах горе обаче Doom има достатъчно подобрения на концепцията. Примерно един себеуважаващ се екшън от 90-те години никога нямаше да ти показва къде да идеш. Нещо, което винаги ме е подлудявало. Доста даже нямаха и mini map. В Doom знаеш идеално къде е пътят. Примерно. Изглежда като детайл, но подобни малки неща ми се нравят - да се види, че разработчиците знаят, че някои одлскул неща бяха скапани и дразнещи и просто ги премахват и заменят с нови. Но от друга страна не те ограничават откъм арсенал, в презраждения и прочее...


Абе общо взето ако нещо ти хареса - в общия случай казваш- "Ми де да знам, харесва ми, това е". Ако нещо не ти хареса има конкретна причина, която можеш да посочиш. Поне при мен е така.

lyubohar avatar
lyubohar
13 февруари 2017
True, както и аз казах по-горе - явно просто този точно жанр вече не ми харесва и това е. Усетих го още от обновения Shadow Warrior. Любима за времето си игра (първата), но някак си не ме грабна. Втората (от новите) също. И Doom те така
God avatar
God
12 февруари 2017
Модерните заглавия като COD не са шутъри в истинския смисъл на думата, те са пуцалки за деца с ръчки. Затова и удоволствието от Doom е толкова голямо, хем е като от старата школа, хем е достатъчно осъвременен за да не е старомоден и е с прекрасни визия и звук. За съжаление вече е събитие да излезе качествена игра от този жанр.
BloodDagger avatar
BloodDagger
12 февруари 2017
Ами общо взето това е 2016. Мен най-много ме задържаха Doom, Battlefield 1, Dark Souls 3 и вторият експанжън на Вещера. Искаше ми се и Dishonored 2 да разцъкам, но времето напредна, а аз за жалост-не. Бих нарекъл 2016 годината на продълженията: някои добри, други не..
igra4 avatar
igra4
13 февруари 2017
Uncharted.
Изтрит потребител avatar
Изтрит потребител
13 февруари 2017
Изтрит коментар
Включете се в дискусията
Отговор на
Регистрация
Потребителско име
Парола
Парола (отново)
Имейл