Всъщност именно отрочето на id Software ме забави с около седмица. Трябваше ми една игра, която да сложа в корицата на този материал и това ще бъде именно Doom. Най-вече защото всички останали заглавия, които ще видите долу... някак много бързо ми избледняха. Е, да, наистина страхотният Darkest Dungeon се сдоби с пълната си версия... но и в обзора за 2015 година вече го бях похвалил достатъчно.

Но нека караме поред.

Със своя бърз и динамичен олдскул геймплей Doom успя да ме върне в едни времена, в които пуцалката в шутърите не опираше единствено до клечане зад кашони. Определено id Software са разработвали играта със страст, която трудно може да се скрие. Е, мултиплейърът разочарова, но пък какво значение има това при страхотната сингъл кампания?

И понеже съм започнал със закъснелите представители на ънхейтабъл, то веднага споменавам и Battlefield 1. Връщането към Първата световна война може да се окачестви единствено като положителен ход за серията. Нестандартната обстановка и различни военни машини вдъхват свежест в серията, която в някаква степен изглеждаше еднакво в последните си издания. Да, наистина поведението на оръжията е по-скоро познато, акцентът на автоматичните пушкала е прекалено висок и някак може да ни изкара от атмосферата на Първата световна... но като цяло говорим за силна игра с хубав сингъл и стабилно мулти.

И оттук нататък мисля да карам поред според месеца, в който е било качено дадено ревю в сайта.

Годината започна с Underrail – ролева игра от старата школа, прекарала дълго време в Early Access. Заглавието едва ли ще се хареса на всички онези, падащи си по красивата графика, тъй като такава не беше налична. Сюжетът също не беше списан на чак толкова високото ниво, колкото очакваме от подобен тип игри. Все пак геймплеят – особено разнообразието от билдове – беше на достатъчно високо ниво. Особено за всички онези, падащи си по Fallout 1 и 2 – игри, от които Underrail е силно вдъхновен.

След Underrail дойде време за друга независима игра – Darkest Dungeon. Това всъщност беше второто ревю в сайта за нея... и отново изцяло положително. Със страхотната си атмосфера и предизвикателен геймплей Darkest Dungeon може да ви спечели за десетки часове. Стига да си падате по 2D тактическите игри – спокойно можете да дадете шанс на тази. Има голяма вероятност да ви хареса - все пак говорим за едно от най-запомнящите се заглавия в последните години.

През февруари миналата година се появи и XCOM 2. Макар и в ънхейтабъл не бих казал, че играта успя да ме впечатли особено. Напротив – емоциите ми бяха изцяло смесени. Някои елементи бяха опростени, автоматично генериращи се нива бяха почти изцяло разочароващи. Като за капак процентните шансове да уцелите противник – които са гръбнакът на бойната система в XCOM 2 – бяха толкова лъжливи и непостоянни, че прекалено често се случваше спечелени лесно битки да се обърнат на 180 градуса за нула време само заради 5-6 изпуснати поред атаки, при които греят чисълца за 80-90% успех...

Следващите две ревюта от миналата година бяха включвания на различни от мен хора. Първо Laptop се изказа крайно ласкаво за рейсъра Dirt Rally. След не чак толкова дълъг период в Steam Early Access рейсърът се появи и в пълен вариант... като успя да се хареса на почти всички рейсинг фенове.

Веднага след това WhiteFang предложи своето мнение за сингъл кампанията на StarCraft II: Legacy of the Void. Той не беше особено впечатлен от заключението не само на трилогията StarCraft II, но и цялата история, стартирала още през 1998 година с първата игра в серията.

След това дойде време за Rise of the Tomb Raider. Една игра, която всъщност се появи още през 2015 година под формата на Xbox One ексклузив, а няколко месеца след това се сдоби с PC версия. Доколкото атмосферата, историята и цялостната актьорска игра ми се понравиха, то прекалено многото сцени с пуцалка сякаш разбалансираха приключението. Лара Крофт с всяко следващо заглавие от reboot-натата серия прилича все повече на безчувствен сериен убиец, по което някак може да се поработи в бъдеще. И все пак едно солидно приключение за феновете на жанра.

Март беше и моментът, в който прекарах известно време пред The Division. Играта получи като цяло смесени отзиви, а аз бях един от хората, на които им се хареса. Дали имаше какво да се желае от MMO шутъра на Ubisoft? Определено да. Но все пак щом в днешно време съм прекарал едни 40+ часа пред дадена игра, то значи ми е била достатъчно приятна... и няма как да кажа, че ме е яд за инвестираните средства. Естествено в Ubisoft-ски стил допълнителното съдържание за The Division беше малко, хакерите в PC ревизията – титанично много. Поради която причина сървърите на играта бързо се опразниха.

През април пък видяхме едно от традиционните явления в гейминга – Dark Souls III. Този път отделих екстра дълго време, изигравайки хардкор RPG-то два пъти. Опитвайки се да напиша възможно най-обективното ревю за него. И да, вторият ми опит се получи почти положително. След множество мъки горе-долу разбрах защо Dark Souls III се харесва. Но въпреки това с пълна сила оставам от хората, които просто не чувстват особено удоволствие от този подход в гейминга. Кое точно? Можете да се насочите към ревюто и да прочетете (статията този път стана екстра дълга, дори и по моите стандарти).

Месец по-късно успях да разцъкам една от най-очакваните игри – Uncharted 4. И този път не бях впечатлен. За разлика от Rise of the Tomb Raider, в който имаше прекалено много пуцалка... то тук ситуацията беше различна. Явно възбудени от таланта си да създават невероятни пейзажи Naughty Dog настояваха да свалят максимално темпото, за да можем да се насладим на всичко, което имат да ни предложат. Окей, съгласен съм – Uncharted 4 беше красив. Историята също беше на ниво, хуморът и силните персонажи – на линия. Но някак тази заключителна игра усетих бавна и... насилена. От друга страна почти всички засипаха Uncharted 4 с 10-ки, тъй че не е задължително да вярвате сляпо на думите ми.

Също през май се появи Overwatch. За някои играта беше силен претендент за GOTY. За мен? Не бих казал. Определено заглавието на Blizzard ме зариби за доста часове, като ревюто за него беше положително. Все пак цялостната безмозъчност на много реални хора, цъкащи Overwatch ми донесе куп негативни емоции. Окей, Blizzard не са виновни за това... и все пак. Освен всичко друго по-късно през годината видяхме и Competitive режимът на играта, който беше тотално разочароващ...

Сред по-малките игри, попаднали в ънхейтабъл беше The Technomancer. В случая не говорим за някой скрит бисер, който ще накара всички да се попикаят от кеф – тип Darkest Dungeon. По-скоро говорим за нещо, която има някъде около 50% шанс или да ви зариби, или да го забравите след час-два. Ниският бюджет се усеща, озвучаването не е на топ ниво, трудно е да се каже, че битките са впечатляващи. И все пак – има някаква магия.

През лятото се появи и Inside – втората игра на студиото Playdead след Limbo. Заглавието получи страхотно високи оценки... не и тук. Макар и в ънхейтабъл играта не успя да ме спечели по същия начин, по който незабравимото Limbo. Атмосферата отново беше налице, а също и „Какво даеба“ моментите. И все пак ми се струва, че нещо липсваше... все пак ако сте фенове на Limbo е почти сигурно, че и Inside ще ви се понрави.

Карайки нататък стигаме до Batman – поредната серия на Telltale. Този път епизодичното заглавие ми хареса, макар че започна да се усеща, че студиото се опитва да носи прекалено много дини под мишница. Нещо, което е вероятно да изиграе лоша шега на Telltale много скоро.

Второто включване на Laptop за годината беше свързано с Forza Horizon 3. И той беше на същото мнение за рейсъра, на което и мнозина потребители из виртуалното пространство – играта изцяло си струва и е доста вероятно да се хареса на феновете на жанра.

Като фен на Civilization нямаше как да пропусна и премиерата на Civilization VI. Макар и попадайки в ънхейтабъл далеч не бяха впечатлен от походовата стратегия. Отвратителният интерфейс беше титаничен минус в подобно заглавие, но не само. Почти всяка кампания изглеждаше общо взето идентично, най-вече заради тоталната и необяснима агресивност на компютъра. Именно поради тази причина след 3-4 опита ви се струва, че „вече сте изиграли“ тази сесия – чувство, което не би трябвало да имаме пред Civilization заглавие.

През 2016 година в сайта се появиха доста ревюта, в които не грееше моето име до полето „автор“. Една от тях беше World of Warcraft: Legion. Поредният експанжън на най-популярното платено MMORPG се понрави на Macks, чийто материал беше написан с достатъчно положителна нотка.

Двете игри, с които приключи 2016 година всъщност бяха големи изненади за мен. Най-вече защото очаквах доста по-малко от тях. От една страна това беше Titanfall 2 – първата част остави противоречиви спомени у мен, но не и втората. Дори и след десетки часове геймплеят така и не ми омръзна. Динамичните мачове и богатото разнообразие на оръжия, билдове и най-вече – титани, заслужено вкараха Titanfall 2 ънхейтабъл. За съжаление продажбите на шутъра, появил се малко след Call of Duty: Infinite Warfare и малко преди Battlefield 1 не бяха достатъчно добри.

Друга игра, към която имах сериозни съмнения бе Watch Dogs 2. Сипещата се отвсякъде хипстърщина ме караше да мисля, че говорим за сигурен представител на хейт ревюта. Истината се оказа различна. Още в първия час се разбира, че Watch Dogs 2 не се приема сериозно, а заедно с това групата странни персонажи се оказа изненадващо интересна. Геймплеят пък залагаше достатъчно на хакерството, за разлика от първата част. Именно и поради тази причина бих могъл да нарека Watch Dogs 2 една от приятните изненади на 2016 година.