Ако говорим за хейт ревюта обаче материалът можеше да е наличен и по-рано. Е, по-добре късно, отколкото никога, нали? Кои са игрите, които попаднаха в рубриката за хейт в сайта миналата година и коя е най-разочароващата от тях?

Гледайки снимката горе вероятно сте се досетили кое заглавие ще окачествя като най-големия провал на 2016 година. No Man’s Sky. Дали играта беше отвратително скапана? Пълна помия? Не точно. Но пък агресивната рекламна кампания на Sony и мълчаливото съгласие на разработчиците Hello Games накараха мнозина да вярват, че ще видим нещо феноменално.

Което не се случи. Напротив. No Man’s Sky се оказа повече технологично демо, отколкото игра. В търсенето на трилиони или не знам си колко галактики се изгуби точно онова, което всеки очаква от космическо заглавие – удоволствието от разкриването на широкия космос. Всички планети изглеждаха прекалено еднакво, геймплей механиките бяха свързани с адски много сух грайнд... което направи No Man’s Sky вероятно най-голямото разочарование на 2016-та.

Но дори и да изключим тази игра – която вероятно мнозина биха предположили, че ще е „лидерът“ на хейт ревюта – миналата година предложи немалко провали. Поне от моя гледна точка. Куп заглавия, които очаквах да ме спечелят се оказаха... просто незадоволителни.

Deus Ex: Mankind Divided например. Дълго време се чудех в коя от двете рубрики да вкарам играта. Колкото повече обаче напредвах, толкова по-скучно ставаше всичко. Прекалено малко на брой мащабни и разнообразни нива, лошо AI, небалансирани умения. Раздут сюжет, каращ ви прекалено, прекалено дълго да слушате диалози от типа „безсмислени разговори в обедната почивка на работа“. Плюс множество технически проблеми... може би във вярното умонастроение Deus Ex: Mankind Divided може и да ви се хареса. Но истината е, че мнозина се изказаха критично, а продажбите бяха толкова слаби, че гарантираха поставянето на серията в пауза откъм разработка. За съжаление...

Друга по-голяма игра, която може би леко изненадващо ме разочарова беше Far Cry Primal. Идеята да се пренесем в една малко изследвана в гейминга епоха – праисторическите времена – ми се стори идеална. Първите часове на Far Cry Primal също ми се понравиха. Но колкото повече време минаваше, толкова повече се уверявах, че става дума за един рескин на Far Cry 4. Все същата формула, все същите задачи за изпълнение. Да, ако сте пропуснали някоя от последните Far Cry игри Primal вероятно щеше да ви хареса. Защото еднообразието нямаше да е завладяващо. Но когато виждате едно и също, едно и също през година или дори по-често... удоволствието намалява сериозно. Проблем, от който Ubisoft започва да страда сериозно напоследък.

Друга игра, от която очаквах малко повече беше Mafia III. От трейлъри ми изглеждаше добре и ми се струваше, че новата обстановка в края на 60-те години на миналия век ще е супер. Което... до една степен се оказа истина. Атмосферата на Mafia III определено беше страхотна. Саундтракът – едно от най-яките неща, които съм чувал в живота си в игра (но бидейки голям фен на рока – няма как иначе, нали?). Но...

...геймплеят на Mafia III може да служи като нагледен пример за посредственост. Има ги там обичайните неща за игра с отворен свят... и това е. Прекалено много еднообразие в кампанията, което в един момент започва да ви идва много, много нанагорно. Макар и историята да беше страхотна, то целия грайнд, докато отключим още от нея беше досаден. Като добавим покъртително лошото AI и множеството технически проблеми, включително и крашове... емоциите от Mafia III оставаха негативни.

Откъм леко изненадващите игри не знам дали да не сложа и FIFA 17. По традиция – с малки изключения – слагам футболното заглавие на EA в ънхейтабъл. Понеже ми се нрави при всички положения много повече от Pro Evolution Soccer в последните години. Но през 2016-та чашата определено преля. Обичайните криминални скриптове на Electronic Arts този път бяха издути на N-та степен, с което повечето мачове се превръщаха в хвърляне на ези-тура... какво ще реши да ви предложи FIFA 17. Дали ще вкарате три гола от първите няколко удара от центъра и ще накарате противник да напусне мача с псувни? Или пък ще се случи именно това и на вас? Ако имате здрави нерви и добър късмет – можете и да разцъкате FIFA 17… но иначе... (А, да, също така „истинският“ геймплей претърпя драстични разлики в сравнение с FIFA 16… повечето от които за по-лошо.)

Ставайки дума за футболни игри ще сложа в уравнението и PES 2017. Който... при наличната FIFA 17 ми се стори като направо добра игра. Просто защото заглавието на EA ми донесе около нулево удоволствие. Докато при PES 2017 поне чат-пат имаше такова. Но все пак не си променям мнението. Konami има да върши доста работа, преди да върне Pro Evolution Soccer в правия път. Някак се лъкатуши с миши стъпки към подобрение... но нещата не се случват достатъчно бързо. Все още имаме малоумни вратари (макар и леко задобрели), хаотичен и прекалено нереалистичен геймплей, а също и нещо доста тъжно – лесни за реализиране и еднакви голове. Pro Evolution Soccer още от средата на 90-те години се е славел със своето разнообразие. За съжаление в много мачове на PES 2017 всичко опира до леко плъзване на топката покрай вратаря... което след стотния път в онлайн режима става досадно скучно.

Връщайки се към игрите, за които имах надежди бих споменал Mirror’s Edge Catalyst. От трейлърите изглеждаше така, сякаш ще видим някое страхотно, динамично паркур заглавие. Истината се оказа различна – Mirror’s Edge Catalyst беше почти „автоматичен“ откъм геймплей – просто търчите напред и натискате няколко копчета в момента, в който играта поиска от вас. Заедно с това цялостният дизайн беше болезнено линеен, бойната система – крайно незадоволителна, а цялостното усещане... че просто заглавието е разработено без никаква страст.

Продължавайки нататък няма как да не спомена Call of Duty: Infinite Warfare… но едва ли някой е особено изненадан. Дори и да е в най-доброто си състояние CoD просто не ми допада. А Infinite Warfare трудно може да се окачестви като подобен продукт. Напротив. Мултиплейърът мога да определя като едно титанично недоразумение и абсолютно нищо повече. Опитите за свободно движение за флегматични и жалки, особено след Titanfall 2. Пуцалката от години не е претърпявала никакви промени и изглеждаше отвратително през 2016-та. Безумни spawn-ове за поредна година, криминални микроплащания, пряко влияещи на геймплея... звучи ли ви яко?

Да, сингъл кампанията става – сюжетът е крайно предвидим, а геймплеят – сякаш генериран от някакъв автоматичен алгоритъм... но пък поне озвучаването е страхотно, motion capturing-ът – прекрасен, а заедно с това има и куп красиви космически пейзажи. Несъмнено сингълът е най-доброто от Call of Duty: Infinite Warfare.

От малко по-изненадващите представители на хейт ревюта беше The Walking Dead: Michonne. По принцип игрите на Telltale попадат в ънхейтабъл... но напоследък започва да се усеща, че компанията няма достатъчно време и ресурси, за да прави всичко качествено. Което си оказва негативно влияние.

Сред представителите на хейт ревюта беше и Homefront: The Revolution. Играта изглеждаше на пръв поглед като хвърляне на ези-тура – шансът и да е нещо прилично, и да е разочарование изглеждаше еднакъв. В случая стана второто.

Слаба история, крайно еднообразен отворен свят, сух геймплей... и като за капак – огромно количество технически проблеми. Заедно с това и важни елементи като механиките на стрелбата например бяха доста незадоволително реализирани. Като цяло игра, която се забравя много, много бързо.

Макар и през миналата година да нямаше основно Assassin’s Creed издание, то серията се сдоби с 2D платформърите Chronicles. Един от които посветен на Индия... и да, доста слабо реализиран. Доколкото презентацията на играта беше качествена, то в геймплея липсваше каквото и да е вдъхновение. Обикновен платформер леко тип пъзел, в който имате минимални възможности за импровизация – нужно бе единствено да се разгадае онова, което разработчиците са предвидили за вас и толкоз. Като цяло разочароваща игра, както и цялата Chronicles серия.

Сред игрите, попаднали в хейт ревюта миналата година по-скоро е и Hitman. Новият, епизодичен такъв. По-скоро заради странния си пазарен модел, който поне за мен никак не се вписваше в концепцията на серията. Първият епизод беше... незадоволителен, но пък си оставих поле за преразмишление при евентуалното (надявам се) ревю за целия сезон на Hitman. Което може би ще дойде скоро. Но определено подобни игри не трябва да излизат на парчета.

Оттук нататък в хейт ревюта попаднаха и някои игри с по-нисък профил. За които едва ли има нужда да се отделя чак толкова време, ако трябва да сме честни.

Marvel: Ultimate Alliance 2 беше една изтупана от прахта игра, портната... наистина зле за компютри и настоящото конзолно поколение. Очевидно идеята на Activision е била чисто и просто да спечели някой бърз долар... което вероятно се е случило. Тъй или инак беше спорно дали Marvel: Ultimate Alliance 2 си струваше още като се появи в продажба, но през 2016 година играта определено беше далеч от истината.

Що се отнася до Bombshell, това бе заглавие, която бе планирано като поредния Duke Nukem. След като се оказа, че 3D Realms не могат да ползват правата за супергероя беше преценено, че е добре да се измисли нов такъв... полът бе сменен и вместо Дюк видяхме Шели Харисън – по прякор Bombshell. Оттам нататък всичко за феновете на Duke Nukem е познато – извънземни нападат земята, а вие трябва да ги изтребите и да я спасите. Перспективата е изометрична, а геймплеят – крайно посредствен.

И последно – Punch Club. Една от игрите, за които бях на кантар дали трябва да попадат в хейт ревюта. Да, става дума за независимо заглавие. И да, прекарах едно прилично време пред него – което все пак е някакъв плюс. От друга страна някои недомислици в баланса, а също и титаничното количество адски скучен грайнд чисто и просто успяваха да убият удоволствието от един иначе никак нелош продукт. Реално Punch Club беше на идеалната граница между хейт ревюта и ънхейтабъл... което може би е най-добрият начин да се приключи този обзор.

И толкова по темата. Остава ни единствено като геймъри да се надяваме 2017 година да ни предложи почти изцяло положителни емоции.