В хейт ревюта... май горе-долу преминах през всичко, което трябваше. Като неособено изненадващо годината криеше немалко високопрофилни разочарования.

По традиция ще се опитам да намеря най-слабата игра на 2017-а... или напротив? Замислих се и стигнах до извода, че ако трябва да се намери едно разочарование, то се нарича чисто и просто Electronic Arts. В един момент дори и аз леко започнах да се залъгвам, че гигантът не е чак толкова зъл. Но след миналата година... всичко е ясно. Отново.

Първо в хейт ревюта попадна Mass Effect: Andromeda. Доколкото можем да поспорим, че не става дума за тотална помия и на някои хора играта им хареса, то за мен просто бе далеч от онова, което очакваме от BioWare. Да, налична е адекватна пуцалка. Много елементи са реализирани чисто и просто на средняшко ниво. Но е нормално да очакваме повече...

По-късно през годината EA записа и хеттрик в сайта. Първо с една криминална схема – FIFA 18. Която тази година е толкова бъкаща от микроплащания и скриптове, че е направо гнусно да се играе. Буквално няма и среща, в която числата на футболистите да не се разбъркат на случаен принцип, колкото да си кажем – „Оф, отборът е слаб, трябва да отварям още тестета за Кр. Роналдо или Меси“.

След това видяхме и Need for Speed: Payback, отново претъпкан с микроплащания до небесата. Да, не чак толкова агресивни, колкото тези във FIFA 18. Но пък буквално на всеки екран ни се повтаря – „Пичове, трябва да фармите (или давате реални пари)“. А като добавим, че реално и откъм геймплей Need for Speed: Payback си беше помийка, то бихме могли да заключим, че играта съществува предимно заради микроплащанията.

И малко след това – Star Wars Battlefront II. На теория – по-голям и по-завършен шутър от своя предшественик. На практика – игра, която доставя почти никакво удоволствие от отново агресивните, бликащи отвсякъде луут кутии, които просто пречат на човек да се потопи в играта и да почувства удоволствие. А и всъщност новостите бяха толкова малко, че заглавието се усещаше просто като разширена версия на предшественика си.

Ако изключим гвардията на EA и Activision имаше с какво да се отбележи в хейт ревюта. По традиция – Call of Duty: WWII, в което дори няма и илюзия за каквито и да е новости. Препродава се рескин в различни времеви периоди, а ако се удари правилния акорд продажбите хвърчат. Както стана с Call of Duty: WWII.

Друга игра, попаднала в хейт ревюта е Destiny 2. Който успя да разочарова дори и много от своите хардкор фенове. Стъпка напред в някои аспекти – стъпка назад в много други. Като цяло шутър, забравящ се бързо, особено пък ако не сте фенове на оригиналното Destiny.

От големите разпространители и Ubisoft се включи в хейт ревюта с дуо заглавия. Първо For Honor, към който имах големи очаквания, попадна тук. Бях на кантар дълго време къде да вкарам заглавието. Но замисляйки се – страхотната бойна система не беше оползотворявана напълно в никой от режимите. Което бе основното разочарование във For Honor.

След това в хейт ревюта попадна и Ghost Recon: Wildlands. Игра, която мога да окачествя единствено като „Ubisoft на килограм“. На моменти имах чувството, че направо цъкам някакъв Far Cry рескин. Нищо отличаващо се, нищо интересно, нищо, което да разчупи толкова познатите концепции на френския разпространител. То и заради това се изненадах, че Assassin’s Creed Origins си струваше...

Още една голяма игра – Tekken 7 – също попадна в хейт ревюта. Отново статия, за която може да се поспори – но според мен предлагането на едно и също за пореден път не заслужава нищо повече. Дисбаланси в Tekken, налични открай време са си налични и тук. Шепата разлики в движенията на героите са такива, които са взети от едни персонажи и дадени на други...

Скромната откъм количество статии 2017-а приключва с още две хейт ревюта. Agents of Mayhem от създателите на Saints Row беше просто едно неангажиращо екшънче, което обаче се усещаше прекалено недовършено и с много малко съдържание.

The Surge пък изглеждаше много добре като идея, но единствената интересна механика – да се прицелваме в конкретни части на противниците и да ги откъсваме, за да използваме на собствения си роботизиран персонаж – ставаше скучна прекалено бързо. Оттам нататък всичко опираше до проба и грешка при минаването на поредната нечестно разработена секция... или накратко – The Surge е вдъхновена от Souls игра, която успява да вземе най-лошото от серията...